Още от древността са известни редица полезни свойства на просото. Знаменитият согдийски лекар Абу Али ибн Сина, по-известен с латинското си име Авицена, установил пикочогонното действие на просото. В годините то се е препоръчвало за лечение на панкреатит, захарен диабет, чернодробни болести, цистит, хемороиди и т.н. На древните лечители е било известно, че просото стимулира кръвообразуването и оказва благотворно въздействие при високо кръвно налягане и заболявания на сърдечно-съдовата система. 

В едливата част на просото се съдържат 54,6 г/100 г въглехидрати, 11,2 г/100 г протеини, 3,9 г/100 г липиди и 13,9 г/100 г фибри, витамини (бета каротин, А, В₂, В₃, В₆, В₉, Е), минерали (натрий, калий, магнезий, калций, бор, мед, цинк, желязо, кобалт, хром, молибден, манган, силиций, фосфор, флуор, йод и др.). Значително е съдържанието на витамините В₃ – 5,7 мг/100 г (28,5% от дневната потребност), В₁ – 0,39 мг/100 г (26%), В₆ – 0,43 мг/100 г (21,5%) и В₉ – 32 мкг/100 г (8%). Просото е ценен източник на редица важни за човешкия организъм минерали: силиций – 754 мг/100 г (2 513% от дневната потребност!), манган – 1,85 мг/100 г (92,5%), кобалт – 5,8 мкг/100 г (58%), мед – 560 мкг/100 г (56%), фосфор – 320 мг/100 г (40%), цинк – 2,92 мг/100 г (24,3%), желязо – 3,5 мг/100 г (19,4%) и пр.

Между въглехидратите преобладават скорбялата и декстрините – 52,4 г/100 г (96% от общото им съдържание). Съдържанието на моно- и дизахаридите е съответно: захароза – 0,8 г/100 г, галактоза – 0,22 г/100 г и глюкоза – 0,1 г/100 г. В състава на аминокиселините присъстват на практика всички протеиногенни аминокиселини, в т.ч. всички незаменими, които човешкият организъм не може да синтезира.

Незаменимите аминокиселини играят изключително важна роля за безотказното функциониране на човешкия организъм

Те участват в синтеза на редица ценни протеини, хормони, ензими, невромедиатори, способстват са извеждането на токсините, както и за нормализирането на нивото на глюкоза в кръвния ток, участват активно в поддържането на имунитета, подпомагат дейността на мозъка и координацията на мускулите, вземат участие в обменните процеси на важния елемент азот и т.н.

В състава на липидите на просото преобладават полиненаситените мастни киселини – 2,26 г/100 г, между които  най-високо е съдържанието на омега-6 мастната линолова киселина – 2,23 г/100 г. Количеството на омега-3 мастната линоленова киселина е многократно по-ниско – 0,03 г/100 г. Съдържанието на мононенаситените омега-9 мастни киселини (главно олеинова и палмитолеинова) е значително по-ниско – 0,74 г/100 г, а това на наситените мастни киселини (главно палмитинова, стеаринова, арахинова и миристинова) е още по-ниско – 0,4 г/100 г.

В просото

особено високо е съдържанието на силиция

През последните години се натрупа значителна по обем информация относно физиологичното действие на този химичен елемент. Изяснено беше, че той участва активно при свързването на влакната на протеините колаген и еластин, в резултат на което способства за здравината на кожата и съединителните тъкани (хрущяли, сухожилия). Силицият е мощен антиоксидант, който противодейства активно на процесите на стареене на организма, действа избирателно бактерицидно – неутрализира патогенните и предпазва полезните бактерии. Той участва в предаването на командите на главния мозък към кръвоносните съдове за тяхното свиване и разтваряне в зависимост от потребностите на организма. Играе важна роля в усвояването на около 2/3 от нужните на човешкия организъм минерали, противодейства на отлагането на мастни тъкани и т.н. и т.н.  Просото е ценен източник на значителен брой други минерали, които играят ключова роля в множество жизненоважни процеси в човешкия организъм -  мед, цинк, желязо, фосфор и т.н. 

Истинската боза се получава чрез алкохолно-млечнокисела ферментация на смлени и препечени до златист цвят просените зърна. В хода на ферментацията в сместа се натрупват множество ценни за човешкия организъм вещества – млечна киселина, витамини (А, В₁, В₂, В₃, В₅, В₆, В₉, В₁₂, С, Е), минерали (калий, калций, магнезий, желязо, молибден, манган, силиций, фосфор), въглехидрати (монозахариди, скорбяла, целулоза), незначително количество протеини, фибри и др. У нас бозата придобива популярност и спечелва множество почитатели благодарение на албански майстори-бозаджии, които произвеждали бозата от просо. Тя била вкусна, сладка, резлива и ароматна и една от малкото радости на децата в онези далечни години. Тази идилия – уличните бозаджии, нарамили привечер пълните с боза метални гюмове, с неизменните подвиквания, така сладко галещи детските уши „Боза-а-а! Бозаджията-а-а”, вече определено си спомнят малцина. Апропо, както и тази, истинската боза. В наши дни бозата се произвежда почти изключително от пшеница, а не от просо. В огромната си част тази, която се предлага, се подслажда не със захар, а със синтетични подсладители, за които е налична достатъчна информация за вредното им действие върху човешкия организъм. Такава „боза“ не е получена по ферментативен път и не може да стане „резлива“, каквато е истинската боза. Тя е гъста, почти пюреобразна, и с изкуствена киселинност. Нейните питателни и диетични свойства далеч не са тези, които притежава несъществуващата вече „истинска“ боза, получавана от просо. Тя изчезна безвъзвратно, а нейното място заеха напитки, повечето от които, според диетолозите, с редица неблаготворни въздействия върху човешкия организъм. В последното технократско столетие, в което изгубихме толкова много неща и не спечелихме на практика нищо за духа, тялото и душата, бозата е поредната жертва. Както се казва, част от статистиката, която бъдещите поколения ще отчетат. За съжаление, без да имат щастието да вкусят онази, истинската боза от просо – гладка, сладка, резлива и ароматна.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ