Брой: 33, 18 август 2022 - ЛЯТНАТА ЖЕГА

Какво по-приятно може да има от охлаждащ дъжд в лятната жега? Той ни носи толкова стимулиращо освежаване, ободрява ни и дори може да ни зареди с енергия. Но независимо от всички тези позитивни ефекти, летният дъжд по същество представлява рязка смяна на времето – от жега към прохлада, от „сухо” към „влажно”. И се оказва, че повишението на влажността на въздуха и обилните дъждове в горещото време не са безопасни.
Повишената влажност на въздуха в съчетание с висока температура затруднява топлообмена между организма на човека и околната среда поради намаляване на изпаряването на потта от повърхността на кожата. Ето защо човек в такива климатични условия може да почувства намаляване на работоспособността – и умствена, и физическа, бърза умора, слабост.
Още един рисков фактор, свързан с подобна рязка промяна на времето, е понижаването на налягането в дъждовните дни. Тогава във въздуха се съдържа по-малко кислород, а това се отразява на здравето – и не само на хората с повишена метеочувствителност.
Особено чувствителни към понижаването на атмосферното налягане са хората със заболявания на сърдечно-съдовата и дихателната система. При тях може да се усилят слабостта и задухът.
При понижение на атмосферното налягане може също да се повиши вътрешното налягане, което често води до поява на главоболие.
Най-чувствителни към измененията на атмосферното налягане са хората с хронични заболявания, както и пенсионерите над 65 години и малките деца.
При висока влажност през лятото стават по-чести скоковете в артериалното налягане, може да се наруши сърдечният ритъм, появяват се болки в ставите, зачестяват пристъпите на бронхиална астма, влошава се протичането на кожните заболявания, развива се алергия, а в децата горещото време, в съчетание с висока влажност, допринася за понижаване на имунитета – възможни са простудни заболявания дори в летния период.
В условията на висока влажност има още една опасност – това стимулира размножаването на плесени и други микроорганизми.
Оптималното равнище на влажност в жилищните помещения е 40-60%. Повишаването на това ниво води до развитие на плесен, гъбички, гнилостни бактерии и други микроорганизми, което влияе пагубно на организма, води до понижаване на имунитета, допринася за развитие на кожни заболявания, алергия.
Не по-малко опасни са и прашните бури. Преди тях често се усилва вятърът, който вдига прах от земята – особено в големите градове.
Праховите частици дразнят дихателните пътища и могат да предизвикат или да задълбочат такива заболявания като бронхит, емфизем, сърдечно-съдови болести, инфекции на очите.
Един от начините за намаляване на влажността на въздуха в помещенията е проветряването. Желателно е това да се прави няколко пъти дневно, задължително – преди сън.
За намаляване на влажността на въздуха в помещенията може да се използва климатик на специален режим. Изсушаването на въздуха позволява да се избави помещението от прекомерната влажност. Особено актуално е това за регионите, където високата влажност се съчетава с висока температура.
Що се отнася до летните дъждове, с тях е свързана още една опасност. Разходката под дъжда може да доведе до възпаление на кожата и да завърши дори с хоспитализация. По думите на дерматолозите, дъждовната вода концентрира в себе си всички вредни вещества, присъстващи в атмосферата. Те не могат да увредят косата, това не са киселини. Но поради това, че дъждовната вода съдържа голямо количество тежки метали, може да възникне дерматит. Ако човек е попаднал под дъжда в градски център, където има постоянни задръствания, могат да се появят проблеми с кожата.