• Здравейте! Всички деца се учат да говорят, подражавайки на своите родители. Можете ли да ни кажете кога едно дете трябва да надрасне „бебешкия“ език и да започне да говори правилно? Кога родителят трябва да потърси помощ от логопед?

– Няма определена възраст (точна година), в която детето трябва да надрасне „бебешкия” език. Има стандарти, по които оценяваме детското езиково развитие от раждане до момента, в който детето идва при нас. Когато психо-емоционалното развитие на детето е в норма, говорът се развива постепенно, като започва със звуци, гукане, лепетни думи (бърборене) и по-късно, около една годинка, се появяват първите думи. На 2-годишна възраст се очаква детето да може да прави изречения от две думи (Мама ела; дай топка). На 3 години може да казва името и фамилията си, да прави прости изречения и да разказва кратка случка (случилото се в детската градина). На 4 години може да борави с езика, да разказва случки от миналото, да планира бъдещи събития, има вече представа за времето и пространството. Речниковият запас на 5-годишните деца е много богат. Речта им вече подобава на тази на възрастните. Трябва да отбележа тук, че през целия този период речта на детето може да не е напълно разбираема. Някои звукове се появяват по-късно в речта на детето. Съскавите и шушкавите звукове (С, З, Ц, Ш, Ж, Ч) се появяват между 3-5-годишна възраст, а „Р” и „Л” към 5-6-годишна възраст.

Родителите трябва да потърсят помощ от логопед веднага щом забележат нещо, което ги притеснява. Това е специалистът, който ще потвърди или отхвърли техните притеснения. 

• Понеже децата усвояват езиковата/звуковата култура от своите родители, трябва ли едно дете да работи с логопед, ако един от родителите или и двамата имат говорни дефекти? Т.е. ако детето е отглеждано в такава среда, то ще започне ли да „отразява“ говора на своите майка и баща с говорни изменения?

– Много зависи от естеството на говорния дефект. Децата имитират родителите си, но не е задължително да имат същия проблем като тях. Ако става въпрос за нарушена артикулация, се случва децата да изговарят звука по начина, по който го чуват от родителите си. Тук с навременната намеса от логопед може да се коригира за кратко време. Иначе рядко се случва родителите да имат един и същ говорен дефект. Обикновено когато единият родител има неправилно произношение на определен звук, другият родител демонстрира правилния модел на детето. Ако става въпрос за заекване, тогава случаят е по-различен, тъй като тук влиза и наследственият фактор. Има и други фактори, които винаги трябва да се вземат под внимание като възрастта на детето, средата, в която живее, физиологията на артикулационния му апарат и други.

• Вярно ли е, че след определена възраст не може да се премахнат определени говорни дефекти, защото са твърде дълбоко вкоренени?

– Не. Не е вярно, че не може да се премахнат някои говорни дефекти, защото са твърде вкоренени. Състоянието на пациента се подобрява, стига той да има желание за терапия и постоянство и, разбира се, да няма физиологична особеност, която да предотврати успеха на терапията. 

• Има десетки теории относно произхода на заекването. На какво се дължи де факто то? За неговото отстраняване необходима ли е и помощ от психолог?

 – Заекването е говорен дефект, който се появява след период на нормално за възрастта речево развитие, обикновено към 3-5-годишна възраст. При него плавността на речта се нарушава от неволеви повторения и удължавания на звукове (кккакво), срички (па-па-па-пате), думи (няма няма няма го) и фрази (аз искам аз искам сладолед), както и от неволеви паузи (гледам /пауза/ телевизия) и прекъсвания (не мога да игр…ая). В периода между 2-6-годишна възраст детето преминава през така наречено „физиологично заекване” или „заекване на развитието”, което изчезва само по себе си. То се смята за нормален етап в развитието на детската реч. Ако заекването продължи след 5-годишна възраст, тогава трябва да се обърне към логопед. Той ще установи дали има нужда от логопедична интервенция.

Терапията на заекването е дълъг и сложен процес. За да постигнем по-добри резултати, насочваме родителите за работа с психолог, тъй като в някои случаи отключващ фактор за заекването е стресова ситуация. Детето осъзнава проблема си и често отказва да говори с непознати, избягва да комуникира и в училищна възраст може да се изолира поради тормоз от съучениците си. Затова е наложително да се работи с психолог, за да го подкрепи психически.

• Истина ли е разпространеното схващане, че деца от билингвални семейства (родителите владеят и използват постоянно повече от един език) страдат по-често от говорни дефекти?

– По-скоро разпространеното схващане е, че билингвалните деца проговарят по-късно от връстниците си. Това не е задължително. Поради наличието на повече от един език в заобикалящата им среда речта на детето може да закъснее с един до три месеца, но после бързо догонва връстниците си. При обследването на детето винаги вземаме този факт под внимание, въпреки че използваме същите стандарти за проговаряне, които важат за едноезичните деца. Срещаме много двуезични или мултиезични деца, които проговарят навреме и разбират и двата езика без проблем.

Моята препоръка към билингвалните семейства е да използват всеки език поотделно. Майката да говори с детето само на майчиния си език (например български), а бащата на другия език (например немски). Да не смесват езиците, защото това може да обърка детето. В моята практика съм срещала деца от смесен брак, при които се говори на два различни езика вкъщи, а в училище – на трети и отделно учат английски език и въпреки това се справят добре.

• Възможно ли е някои говорни изменения да се дължат на физиологични особености – като например неправилна захапка, изкривени зъби или деформации на самия език в устата? Как се процедира в подобен случай?

– Да, разбира се. Има вродени аномалии като цепнатини на устните и небцето. Те влияят върху храненето/преглъщането, дишането и говора на децата. Често се налага хирургическа намеса от челюстно-лицев хирург още през първата година от живота на детето. След операцията се провежда продължителна терапия с хранителен терапевт (при нужда), логопед и други специалисти.

Има и друга вродена аномалия в устната кухина. Това е къс френулум на устната или на езика или така наречена „къса юздичка” или „къса подезична връзка” (когато е на езика). При някои бебета късият френулум не създава проблеми, но при други може да причини затруднения при сукането (кърменето), преглъщането и говора. Когато късият френулум ограничава движението на езика или устната и затруднява храненето и/или дори произнасянето на определени звукове, тогава се налага хирургическа намеса. Извършва се френулотомия – разрязване на тъканта (връзката) под езичето или зад някоя от устните и тогава се включва логопедът, за да коригира или да поставя липсващите звукове.

Има артикулационни нарушения, които са вследствие на вредни орални навици като смучене на палец, пръст или биберон след 3-годишна възраст; дишане през устата; хапане на бузата или ноктите и други. Тези навици могат да причинят отворена захапка, деформации на зъбните дъги, неправилно преглъщане или неправилна поза на езика. С времето тези деформации могат да доведат до проблеми с речта като фъфлене с език и по-нататък дентални проблеми. В тези случаи е необходима ОМФТ (орофациална миофункционална терапия), която се извършва от логопед, занимаващ се с този тип терапии. Целта на терапията е да коригира фасциалния мускулен баланс, позицията на езика и устните и елиминирането на вредните навици.

Трябва да подчертая, че тези деформации могат да са физиологични и да не се дължат на вредни орални навици, както са случаите при деца със Синдром на Даун, церебрална парализа, с ненормално голям език или ненормална малка челюст. Тогава терапията протича по различен начин.

Интервюто взе

Мартина ЗИНОВИЕВА