В горещите дни от умора, слабост и главоболие се оплакват дори най-здравите хора. Но още по-трудно им е на тези, които имат хронични заболявания. Кой трябва да се пази най-много, за да не се озове в болница в лятната жега?
Няма съмнение, че горещите дни са изпитание за организма и създават съвсем реален риск от обезводняване, топлинен или слънчев удар, изгаряне или дори отравяне. Впрочем отравянето засяга повече любителите на месото, млечните и тестените продукти.
Но най-много в жегата рискуват хората, които имат проблеми със здравето: хипертония, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания. Особено актуално е това твърдение, ако човек е навършил 50 години.
Експертите предупреждават, че жегата и обезводняването принуждават сърцето да работи с натоварване. В горещо време се усилва потенето, организмът губи много течност, кръвта съдържа по-малко кислород. За да осигури нормален кръвоток, сърцето започва да работи в усилен режим.
Поради загубата на течност може да се развие опасно състояние – хиповолемия, която може да стане причина за сгъстяване на кръвта и повишава риска от тромбоза.
При пациентите с атеросклероза се влошава процесът на подхранване на тъканите с кръв. Ето защо в горещото време се случват повече инсулти, инфаркти и хипертонични кризи.
В жегата не са рядкост и отоците. Загубата на течност и постоянното й попълване създава голямо натоварване на сърцето. Под удар попадат предимно страдащите от хипертония и пациентите със сърдечна недостатъчност.
Колкото по-висока е температурата на околната среда, толкова по-голям е рискът за сърцето. Изследвания показали, че при 42 градуса по Целзий смъртността от сърдечно-съдови заболявания се удвоява или дори се утроява.
„Ако имате сърдечно-съдово заболяване, ако сте над 50 години и имате наднормено тегло, изключително важно е да бъдете особено внимателни към своето здраве в жегата“, препоръчал доктор Доналд Лойд-Джоунс, президент на Американската кардиологична асоциация.
Не по-малко важно е да се следи за показанията на термометъра през лятото и от хората, които приемат определени лекарства. В рисковата група по време на жега попадат тези, които употребяват блокери на ангиотензиновите рецептори II, предписвани като антихипертонични средства, препарати за лечение и профилактика на сърдечна и бъбречна недостатъчност, за снижаване на артериалното налягане.
„Тези препарати могат да влошат реакцията на организма към жегата – обяснил Лойд-Джоунс. – Но в никакъв случай приемът на лекарствата не бива да се прекратява по собствено желание. Необходима е консултация с лекар.”
Има една опасна грешка, която правят много хора с хипертония. В жегата те могат да се почувстват по-добре – съдовете се разширяват, налягането се нормализира. Някои решават да преустановят приема на таблетките, предписани от лекар. Но това не бива да се прави.
Средствата срещу хипертония имат натрупващ се ефект и всичко може да завърши с хипертонична криза.
Дори ако не страдате от сърдечни болести и не пиете таблетки срещу високо кръвно, горещите дни могат да станат сериозно изпитание за вашето здраве.
В жегата се обострят кожните заболявания. Възможно е възникване на главоболие поради обезводняване и топлинен удар.
Повишава се рискът от ангини, синузити и тонзилити поради увлечението по студени напитки и сладолед, климатици и леден душ.
Задълбочават се също проблемите с белите дробове – особено внимателни в жегата трябва да бъдат пациентите с бронхити и астма. (Бел. ред. Ако имате проблеми с белите дробове, на стр. 23 се запознайте с информацията за гъбата Кордицепс, която подпомага дейността на дихателната система.)
„Изпивайте по 1-2 чаши вода преди, по време и след всяка разходка – препоръчал доктор Лойд-Джоунс. – Не чакайте кога ще изпитате жажда. Чувството на жажда вече е сигнал на организма, че е обезводнен. Обърнете внимание и на цвета на урината. Ако тя е станала тъмна, вие пиете малко течности, коригирайте своя питеен режим.”
За защита от прегряване помага също отказът от кофеин и алкохол, които обезводняват организма, и добавянето в менюто на повече продукти с високо съдържание на течност – студени супи, плодове, кисело мляко.
Иван ПЕТРОВ