Отразява се на мозъка
Независимо от сърцата любовта, както и другите чувства и емоции, се регулира от мозъка. Поради това именно в мозъка учените търсят механизмите за действие на любовта. За целта се използва основно функционална магнитно-резонансна томография (МРТ). При това изследване човек лежи вътре в машината и му задават въпроси, поставят му задачи или нещо му показват. Тогава дейността в някои зони в мозъка се увеличава и те изсветляват на снимките.
Едно от първите подобни изследвания било проведено през 2005 г. В него участвали 7 мъже и 10 жени, които били в ранен стадий на влюбеност – от 1 до 17 месеца. На тях им показвали снимки на любимите, а после фотографии на други познати хора. Мозъкът реагирал на тези стимули по различен начин: само снимките на любимите предизвиквали активност в частта на мозъка, отговаряща за системата за възнаграждение. Тя включва няколко зони в главния мозък, в които активно действа невромедиаторът допамин. Тази система формира мотивацията за действия, за които се очаква награда.
Смята се, че системата за възнаграждение е била необходима за оцеляването и еволюцията на човека: например тя се активизира, когато изпитваме глад или жажда. Изхождайки от това, учените предполагат, че любовта също е формирана като част от стратегията за оцеляване. В ранните етапи от развитието на цивилизацията самотният човек е имал малко шансове да оживее. В същото време двойките, които се грижили един за друг и се държали заедно, можели да създадат и отгледат потомство.
Любовта и наркотиците действат по подобен начин, но не еднакво
Същата система за възнаграждение се активира при употреба на наркотици, в частност кокаин. Наркотиците използват системата за възнаграждение не по предназначение: дават на мозъка чувство на удовлетворение в отговор на стимули, които са съвършено ненужни за оцеляването.
Любовта в ранен етап действително прилича на зависимост: постоянна нужда от общуване с обекта на любовта, фокусиране във всички отношения на него, отсъствие на интерес към други страни на живота, в това число базови, такива като храненето и пиенето.
От друга страна, между любовта и наркотичната зависимост има определена разлика. Ако се смята страстната любов за зависимост, то тя е поведенческа, а не химическа, както в случая с наркотиците. Основното отличие на любовта от другите зависимости е, че в повечето случаи тя минава от само себе си. По някои данни, дори ако двойката остане в отношения, то самата романтична любов продължава средно от няколко месеца до няколко години.
На неврохимическо равнище разликата между наркотичната зависимост и романтичната любов очевидно лежи в окситоциновата система. Окситоцинът е хормон, който отговаря предимно за свиването на матката по време на раждане и започването на лактацията. Но така също високите нива на окситоцин се свързват с чувството за спокойствие и просоциално поведение – когато човек е загрижен за чувствата и проблемите на други хора.
Хроничната употреба на наркотици се свързва с понижаване на нивото на окситоцина в организма. При влюбените такава зависимост не е установена – някои изследвания показват, че тяхната окситоцинова система напротив, функционира по-добре.
Раздялата е болезнена
Когато първият етап на любовта е завършил, тя прераства в по-спокойни отношения и приликата с наркотичната зависимост изчезва. Но ако в първия етап настъпи раздяла, тя има много общо с отказа от наркотиците. В този случай любовта може да доведе до неприятни последствия както за самия човек, така и за неговото обкръжение: от клинична депресия до убийство от страст или преследване и тормоз. Подобни изследвания с помощта на функционална МРТ били проведени с хора, които неотдавна преживели раздяла. Когато те гледали фотографии на своя бивш партньор, при тях също се активирала системата за възнаграждение, т.е. те чувствали, че този човек им е необходим както преди за получаване на удовлетворение. Но освен това била активна и зоната в мозъка, която отговаря за физическата болка.
Това не означава, че хората, които са били изоставени, изпитват физическа болка – въпреки че понякога изглежда именно така. Но мозъкът възприема раздялата като заплаха за организма. Може би това е свързано с еволюционните механизми: в свят, където зад всеки ъгъл могат да те нападнат, оставането сам било много опасно. Учените, които отнасят романтичната любов към зависимостите, препоръчват да се отнасяме аналогично и към раздялата.
Първо, приемете факта, че на организма му е физически трудно да преживее раздялата. Дайте си време.
Второ, напълно изключете въздействието на „наркотика”, а така също нещата, които ви напомнят за него. Това означава да излезете от социалните мрежи, да изхвърлите снимките и да изгорите или да раздадете вещите, останали от бившия партньор.
Трето, заемете се с нещо ново: хоби, книги, запознанства. Новите впечатления активират допаминовата система и учат човека да живее без „наркотик”.
Валери ИВАНОВ
