Хормон, който предизвиква пубертета и контролира фертилитета при хората, може да бъде разработен като средство за лечение на неалкохолна чернодробна стеатоза, докладваха изследователи от университета „Рътгърс“ в САЩ.
Тяхното изследване, което беше публикувано в сп. Journal of Clinical Investigation, предлага силни доказателства, че модифицирана версия на естествения хормон киспептин може да бъде използвана за лечение на неалкохолната чернодробна стеатоза (NAFLD). В световен план тя е най-разпространената форма на хронично чернодробно заболяване, която засяга и деца, и възрастни и е свързана с увеличеното разпространение на затлъстяването и диабета от втори тип.
NAFLD е известна като „тиха“ болест, тъй като започва с малко или никакви симптоми. Тя стартира с натрупване на мазнини в черния дроб, което води до състояние, известно като „затлъстял черен дроб“. С влошаване на болестта органът се възпалява и това предизвиква неалкохолен стеатохепатит (NASH). Следват фиброза и цироза, при които в черния дроб се образува белегова тъкан и той се уврежда необратимо. Една част от пациентите с NASH, които страдат от цироза, впоследствие развиват чернодробен рак. Понастоящем няма одобрени терапии за неалкохолния стеатохепатит.
Водещият автор на изследването Мошми Бхатачария, доцент от катедрата по медицина в Медицинското училище „Робърт Ууд Джонсън“ на „Рътгърс“, е прекарала 15 години в изследване на ролята на киспептина за здравето и болестите. Този хормон, закодиран от гена KISS1, е открит през 1996 година от изследователи в град Хърши в Пенсилвания и кръстен на прочутите местни шоколадови „целувки“ (“kisses“). Освен централната му роля за развитието през пубертета и поддържането на размножителната функция, киспептинът беше свързан и с апетита и сексуалното привличане.
Бхатачария и нейният съавтор Анди Бабуах, доцент по педиатрия, започнали изследването с цел да разгадаят ролите на киспептина в черния дроб при нормални условия и при наличие на затлъстяване. Те хранели мишки с богата на мазнини и захар „западна“ диета, за да предизвикат затлъстяване и NAFLD. Изследването демонстрирало, че киспептинът, даван на тези животни, ги предпазвал от развитие на чернодробна стеатоза, NASH и фиброза. Той действа, като се свързва с рецептора си – протеин, наречен KISS1R. Резултатите показали също, че когато KISS1R бъде премахнат от чернодробните клетки, киспептинът не може да функционира и мишките, хранени със западна диета, развиват затлъстял черен дроб. Тези опити разкриват силна връзка между киспептина и намаляването на чернодробната стеатоза и фиброза.
Изследването установило следното:
* Киспептинът помага за намаляване на мазнините, отлагани в черния дроб, и за подобряване на по-напредналите форми на заболяване.
* Неговият механизъм на действие в черния дроб вече е ясен.
* Кръвните нива на киспептина се променят при хората и мишките с NAFLD.
„Този труд показва, че рецепторният сигнален път на киспептина има възможна терапевтична роля при NAFLD – казва съавторът Винод К. Рустги, директор на хепатологията и изтъкнат професор по медицина в Медицинското училище „Робърт Ууд Джонсън“. – Той постига това, като предпазва от образуване на мазнини в черния дроб и намалява възпалението и фиброзата, поради което има потенциала да благоприятства здравето и живота на милиони пациенти по света.“
Превод от английски
Катя МАНОЛОВА
