в-к Лечител
в-к Лечител
 

ЦИКОРИЯТА – ПЛЕВЕЛЪТ С БЕЗБРОЙ ПОЛЗИ

Брой: 24, 16 юни 2022 - ХЛОРЕЛАТА
Според неотдавнашна оценка на британски учени земята се обитава от около 390 900 вида растения, като лъвската част – 94,5%, се пада на цъфтящите такива. По нечия благодатна промисъл много от тях са закътали в себе си безброй целебни субстанции с магическо действие върху човешкия организъм. Много хилядолетия за справяне с болести и недъзи нашите далечни предци са разчитали единствено на тези безценни дарове на природата. Един от тези удивителни дарове е цикорията, която може да се срещне край пътищата и железопътните линии, из ливадите, дворищата, между житните култури, както и на много други места. Тя цъфти с красиви сини цветове, които имат едно удивително свойство – те се отварят в 4-5 часа сутринта и се затварят след 5-6 часа – около 10 часа. Дори и поставените във ваза цветове на цикорията известно време следват този „протокол”. Тази особеност на растението става повод за много легенди, според най-известната от които Слънцето си харесало неземна красавица и пожелало да я вземе за жена. Тя обаче отхвърлила предложението му. Разгневено, Слънцето я превърнало в цикория – плевел, чиито красиви, небесносини цветове постоянно да гледат в небосвода. Гордата и непокорна красавица обаче затваряла цветчетата си всеки път, когато Слънцето започвало обилно да сипе лъчите си към земята, показвайки за сетен път своето непоколебимо решение.

Цикорията принадлежи към многочисленото семейство Астрови (Asteraceae), което наброява над 25 000 вида. Известни са шест диви и две културни разновидности на цикорията. Съществена особеност на растението е наличието на вретеновиден, дълъг до 1,5 м корен, притежаващ множество полезни свойства, познати още в дълбока древност. Редица източници свидетелстват, че преди не по-малко от две хиляди години европейците са използвали корените на цикорията като питателна храна, както и като целебно средство. Приписвали са й множество чародейни свойства. Младите девойки са поставяли корен от цикория под възглавницата си с надеждата, че в съня си ще видят своя бленуван жених. А преди битка германските войни неизменно вземали със себе си такъв корен, вярвайки, че той ще ги пази от оръжията на враговете.

Относно прародината на цикорията сред ботаниците няма единно мнение. Едни считат, че това е Индия, други – Северен Китай, а трети – Средиземноморието. Факт е обаче, че в наши дни цикорията е

разпространена из всички континенти с изключение на Антарктида

До нас е достигнала значителна по обем информация, натрупана през вековете, относно лечебните свойства на цикорията. В Древен Египет тя е била използвана като ефикасно средство срещу ухапвания от скорпиони, паяци и змии. В своя безценен енциклопедичен труд „Канон на медицината” известният древен лечител, естествоизпитател и философ Авицена описва множество рецепти с използване на цикорията за лечение на болести на стомаха, червата, черния дроб, очите и пр. Древногръцките целители препоръчвали цикорията за лечение на храносмилателни и кожни страдания. Съвсем логично, съвременните изследователи проявяват значителен интерес към химичния състав и физиологичното действие на цикорията. По-голям e

интересът към корените на цикорията,

в които бяха открити множество ценни биологично активни вещества с широк кръг физиологични въздействия върху човешкия организъм.

В 100 г от корените на цикорията се съдържат: вода – 80 г, въглехидрати – 16 г, протеини – 1,4 г, липиди – 0,2 г, фибри – 1,5 г, витамини (В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, С), минерали (натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, сяра, селен), инулин, органични киселини (винена, лимонена), фенолни киселини (хлорогенова, кафеена, кумарова), гликозиди, дъбилни вещества, каротиноиди, флавоноиди, кумарини, тритерпеноиди, сесквитерпенови лактони (лактуцин, лактукопикрин), смоли и пр. В състава на фибрите основно място заема пектинът, който подпомага чревния транзит и проявява подчертано детоксикиращо и пребиотично действие. Между въглехидратите преобладава фруктозата. Сред витамините относително по-високо е съдържанието на В5, В6, В9 и С, а при минералите – това на калия, медта, мангана и фосфора.

Особено ценна съставка в корените на цикорията е инулинът – природен полимер на монозахарида фруктоза, чието съдържание в корените на диворастящата цикория достига до 49 г/100 г, а в културната – 61 г/100 г. Инулинът почти не се разлага под действието на киселините на стомаха, както и от ензимите, и безпрепятствено достига до дебелото черво, „премитайки” пътьом стомашно-чревния тракт, от който отстранява множество ендо- и екзотоксини и други вредни вещества. В дебелото черво, под действието на обитаващите го дружествени бифидо- и лактобактерии, инулинът се разпада на съставящите го фруктозни мономери. Инулинът е един от най-известните пребиотици, използвани за подпомагане на чревната микрофлора, чието огромно значение за физическото и емоционално-психическото състояние на човека беше разкрито едва през последните години. Сега е известно, че дружествените бактерии преработват редица сложни протеини, въглехидрати и липиди, с които човешкият организъм не може да се справи, превръщайки ги в аминокиселини и мастни киселини, които последният използва като субстрати за редица важни синтези, както и като източници на енергия. В хода на своите метаболитни процеси резидиращите в дебелото черво полезни бактерии продуцират внушителен брой безценни витамини - В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12, К, които участват в имунната защита и в множество жизненоважни процеси. Счита се, че около 70% от капацитета на имунната защита на човешкия организъм се обуславя от дружествената микрофлора. Съществуват безброй доказателства, съгласно които около 95% от случаите на рак на дебелото черво се обуславят от лошата кондиция на тези неуморни труженици в човешкия организъм – дружествените бактерии, чийто брой е умопомрачителен – 39 милиарда, а масата им – около 2 кг. Възгорчивият вкус на корените на цикорията се дължи на незначителното (0,03 - 0,1 г/100 г) съдържание на гликозида интибин, който оказва благотворно въздействие върху функциите на сърдечния мускул и подпомага метаболизирането на мазнините.

Флавоноидите, съдържащи се в цикорията (апигенин, кверцетин и лутеонин) способстват за повишаване на нивото на кислород в кръвта, подпомагат обмяната на веществата, характеризират се с антибактериално, антивирусно, антиалергично, противовъзпалително, спазмолитично и антиоксидантно действие, способстват за понижаване на нивото на „лошия” (LDL) холестерол, както и това на глюкозата в кръвния ток. Кумарините оказват спазмолитично, антитромбозно и антиканцерогенно действие. Тритерпеноидите са предшественици на хормоните на надбъбречните жлези, които изпълняват важни фунции в човешкия организъм, свързани с обмяната на веществата и адаптацията му при стресови ситуации. Сесквитерпеновите лактони оказват аналгетично, противоартритно, противовъзпалително, антисептично и подобряващо кръвообращението действие.

Корените на цикорията действат пикочогонно, жлъчегонно, противовъзпалително, успокоително и антидиарично. Оказват профилактично и лечебно действие по отношение на гастрит, язва на дванадесетопръстника и стомаха, дисбактериоза, проблеми с черния дроб и пикочния мехур. Имат температуропонижаващ и имуностимулиращ ефект. От години те се използват за получаване на заменител на кафето, който е с отлични органолептични свойства и множество благотворни въздействия върху организма. В отличие от „истинското” кафе, този заменител е полезен (!) за хипертониците, както и за хора, страдащи от неврастения, безсъние и депресия. Тонизиращото действие се дължи на богатия витаминен комплекс, както и на множеството биологично активни вещества, които съдържа. Високото съдържание на калий стимулира и подпомага дейността на сърцето, което способства за чувствително подобряване на жизнения тонус.

В Европа особено разпространение има т.нар.

салатна цикория (ендивия),

от която са познати над 1000 разновидности, оцветени в кремаво-бяло, зелено, червено и виолетово. Тази разновидност на цикорията през първата година от вегетацията си образува кореноплод, от който през следващата година израстват нежни, най-често вретеновидно разположени листа, които са с лек, възгорчив, но свеж и приятен вкус. Ендивията подпомага функционирането на жлъчката и черния дроб, оказва антианемично и стимулиращо производството на червени кръвни телца действие.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ


 



Брой: 24, 16 юни 2022
 
 
Продукти
 
КЕЛПАМАКС® (KELPAMAX)
 
АМАНТИЛА (AMANTILLA)
 
ТРИПТОМАКС
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД