Изследователи от Копенхагенския университет откриха няколкостотин различни химични вещества в чешмяната вода, съхранявана в преизползваеми пластмасови бутилки. Няколко от тези вещества са потенциално опасни за човешкото здраве. Авторите подчертават необходимостта от по-добри регулиращи и производствени стандарти.
Сигурно ви се е случвало да установите, че водата има странен вкус, след като е престояла в пластмасова бутилка за многократна употреба? Изглежда, че има сериозна и тревожна причина за това.
Двама учени химици от Копенхагенския университет изследвали какви химични вещества се отделят в течностите от популярни типове меки пластмасови преизползваеми бутилки. Резултатите били доста изненадващи.
„Бяхме смаяни от голямото количество химични субстанции, които открихме във водата след 24 часа престояване в бутилките. В нея имаше стотици вещества – в това число такива, които никога досега не са откривани в пластмасата, както и такива, които може да са вредни за здравето. След измиване в съдомиялна машина се откриваха няколко хиляди“, казва Ян Кристенсен, професор по екологична аналитична химия в катедрата по растителни и екологични науки.
Ендокринни нарушители и инсектициди
Кристенсен и колегата му Селина Тислър засекли повече от 400 различни вещества от пластмасата на бутилките и над 3500, произлизащи от препаратите за съдомиялна. Голяма част от тях са неизвестни субстанции, които учените още не са идентифицирали. Но дори от химикалите, които са известни, токсичността на поне 70% си остава неустановена.
Фотоинициаторите са сред токсичните вещества във водата, които тревожат изследователите. За тях се знае, че имат потенциално вредни ефекти за здравето, като например нарушаващи действието на ендокринните жлези и канцерогенни. Нещо повече, авторите открили разнообразие от омекотители за пластмаса, противоокислителни субстанции и освобождаващи агенти, използвани при производството на пластмасите, както и диетилтолуамид (DEET), популярен като активно вещество в спрейовете против комари.
При опитите си изследователите имитирали начините, по които много хора обичайно използват пластмасови бутилки за течности. Те често пият вода, която е престояла в бутилките няколко часа. Авторите оставили обикновена чешмяна вода в нови и използвани шишета за пиене в течение на 24 часа, преди и след измиване в съдомиялна, както и след като бутилките са минали през съдомиялна и са били изплакнати старателно с чешмяна вода.
„Това, което се отделя най-много след измиване в съдомиялна, са сапунените вещества, останали върху повърхността. Повечето от химикалите, които идват от самата бутилка за вода, остават и след измиване в съдомиялната и допълнително изплакване. Най-токсичните субстанции, които идентифицирахме, в действителност се появяваха, след като бутилката е минала през съдомиялната – вероятно защото измиването износва пластмасата и затова увеличава изпускането на химикали от нея“, обяснява постдокторантът и първи автор на изследването Селина Тислър.
При новите преизползваеми бутилки близо 500 различни субстанции оставали във водата след допълнително изплакване. Над 100 от тях идвали от самата пластмаса.
Тислър подчертава, че тепърва предстои да се направи заключение дали водата в бутилките е вредна за здравето, тъй като в момента екипът разполага само с приблизителна оценка на концентрациите на субстанциите и токсикологичните анализи все още не са завършени.
„Само защото тези вещества се съдържат във водата, това не означава, че тя е токсична и вреди на нас, хората. Но проблемът е, че просто не знаем. И по принцип не е никак добре да пием сапунени остатъци или други химикали“, казва Тислър.
„Отсега нататък ще използвам стъклена бутилка“, добавя тя.
Изследователите подозират, че производителите на бутилки добавят само малка част от откриваните химикали нарочно. Повечето се появяват незабелязано или по време на производствения процес, или при самата употреба, когато едни вещества може да се преобразуват в други. Това важи и за присъствието на репелента DEET, за който изследователите предполагат, че се образува при разграждането на един от омекотителите за пластмаса.
Твърде малко знание, твърде слабо регулиране
Според изследователите резултатите отразяват липсата както на знание, така и на адекватно регулиране:
„Изследването илюстрира колко малко знаем за химикалите, отделяни от тези продукти, с които нашата храна и напитки влизат в контакт. И е всеобщ проблем, че мерките за регулиране по време на производството са много хлабави“, казва Ян Кристенсен.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
