в-к Лечител
в-к Лечител
 

ЖЪЛТИЯТ КАНТАРИОН БИЛКА СРЕЩУ 99 БОЛЕСТИ

Брой: 12, 24 март 2022 - ДВИЖЕНИЕТО
Жълтият кантарион (Hypericum perforatum) е едно от най-използваните в света лекарствени растения, чиито профилактични и лечебни свойства са познати от дълбока древност. Той принадлежи към многочисленото семейство Звъникови (Clusiaceae), включващо 50 рода и около 1200 вида. Представлява тревисто растение, достигащо до 60-70 см височина. Цъфти в края на юни с множество жълти цветове, събрани в метлица. Среща се из цялата страна – край пътища, ниви, сечища и ливади. У нас са познати 22 вида жълт кантарион. От дълбока древност жълтият кантарион е известен като билката, която лекува 99 болести.

През Средните векове на жълтия кантарион били приписвани и магически свойства и той присъствал в различни езотерични ритуали. Тъй като билката цъфти най-обилно по Еньовден (24 юни), на този ден се берели букети от нея, които се окачвали на различни места в дома, за да прогонват дявола и злите духове и да предпазват от черни магии.

Уникални профилактични и целебни свойства има запарката от жълт кантарион, която се приготвя по следния начин. В 400 мл вряща вода се поставят две супени лъжици от билката, която се вари в продължение на пет минути. След един час сместа се прецежда и получената отвара се пие 3 пъти дневно по 120-130 мл след хранене. Жълтият кантарион може да се комбинира и с други полезни и ароматни билки като риган и мащерка. 

Известно е, че четири столетия пр.н.е. знаменитият древногръцки лечител и философ Хипократ, считан за „баща на медицината”, прилага жълтия кантарион като изключително ефикасно лечебно средство. Съществува информация, че древногръцкият лекар Педаний Диоскорид – най-прочутият фармаколог на древността, служил при императорите Клавдий и Нерон, още през I век е препоръчвал жълтия кантарион за лечение на редица болести. Уникалните целебни свойства на жълтия кантарион в началото на нашето хилядолетие подробно описал и известния римски учен Плиний Стари. През Средновековието жълтият кантарион е бил едно от широко използваните лекарствени средства, което се прилагало за лечение на множество патологии –

невралгия, безсъние, тревожност, истерични пристъпи, психически разстройства и др.

Немската абатиса, писател и мислител Хилдегард фон Бинден описва жълтия кантарион като ценна билка за борба с „тъмната меланхолия”. Изказаните от нея мисли служат като повод за множество изследвания в следващите столетия, в това число и в наши дни, относно състава и физиологичното действие на тази удивителна билка. Тези изследвания по убедителен начин доказват безспорна правота на изказаните от Хилдегард фон Бинден мисли. В средата на XII век знаменитата абатиса написва две забележителни книги – „Физика”, в която дава близо 2 000 уникални здравни рецепти, и „Causae et Curae“ („Причини и грижи”), в която описва целебната сила на различни природни средства. В тези уникални книги тя развива идеята, че човешкото здраве се крепи на пет „стълба”: подхранване на душата, здравословна храна, укрепване на психичната защита, детоксикация на тялото и редовност в начина на живот. На практика всички тези „стълбове” на абатисата лежат в основата на съвременните представи за здравословен начин на живот, който способства за добро здраве и дълголетие. Отчитайки огромния й принос за доброто на човека, през 2012 година папа Бенедикт XVI канонизира Хилдегард фон Бинден, обявявайки я за светица. 

Известният френски лекар Анри Леклерк, който през 1913 година въвежда за първи път добилия широка популярност термин „фитотерапия”, препоръчва жълтия кантарион като ефикасно средство за бързо заздравяване на рани. За целта той използвал маслена настойка на билката. Лечебното действие на тази настойка е добре известно и широко се използва и в наши дни.

Жълтият кантарион съдържа

невероятен брой биологично активни вещества

с множество благотворни въздействия върху човешкия организъм: кондензирани производни на антрацена (хиперицин, псевдохиперицин, протопсевдохиперицин), хиперфорин, адхиперфорин,  флавоноиди, каротиноиди, стероли, фенолкарбонови киселини (хлорогенова, кафеена) и техни производни, сапонини, кумарини, алкалоиди, дъбилни вещества, алифатни въглеводороди и алкохоли, етерично масло, витамини, минерали и т.н. Хиперицинът, чието съдържание е в границите от 0,1 до 0,4%, е червено на цвят производно на антрахинона, което оказва широк кръг физиологични въздействия. Най-важните от тях са високата му антивирусна активност (срещу вирусите на грипа, хепатит В, папилома, СПИН и др.), както и способността му да инхибира (препятства) действието на ензима допамин-β-гидроксилаза, чрез което се повишава нивото на невротрансмитера и хормон допамин, участващ в регулацията на редица процеси в централната и нервната система. Последното му действие съдейства активно за преодоляване на депресивните състояния. Хиперфоринът се характеризира с подчертано бактерицидно действие – потиска растежа на златния стафилокок, показващ устойчивост на действието на пеницилина. Съществуват съобщения и за неговото антиканцерогенно действие.

Между флавоноидите, чието съдържание варира от 2 до 5%, са идентифицирани хиперозид, кверцитин, рутин, кверцитрин, изокверцитрин, хиперин, катехини, антоциани и пр. Всички те се характеризират с

мощно антиоксидантно действие

Наред с това е известно, че кверцитинът, който е най-добре изученият флавоноид, проявява редица други важни физиологични въздействия – подпомага активно дейността на имунната система, противодейства на отделянето на хистамина - медиатора на алергичните реакции, способства за добрия тонус на сърцето, предотвратява окислението на „лошия” (LDL)  холестерол, участващ в образуването на холестеролните плаки и т.н.

Каротиноидите (бета-каротин, аментофлавон, виолаксантин) също са мощни антиоксиданти. В черния дроб и тънките черва, под действието на желязосъдържащия ензим бета каротин-диоксигеназа, бета-каротинът се трансформира в ценния витамин А. Наред с това бета-каротинът предпазва кожата – най-големия орган на човешкото тяло с площ около 2 кв.м., от атаките на свободните радикали, образуващи се под действието на  UV-радиацията  и стимулира имунната защита на организма. Аментофлавонът е мощен фактор за т.нар.

„напомпване” на мускулите,

което се дължи на уникалната му способност да повишава отделянето на калций. Както е известно, последният взема активно участие в съкращаването на мускулите. Известно е също така, че аментофлавонът подпомага липолизата и способства за подобряване на чувствителността на клетките към инсулина. Също така той инхибира ензима, катализиращ синтезата на мастни киселини, предотвратявайки по такъв начин образуването на нови мастни тъкани. Аментофлавонът действа и като GABA рецептор, способствайки за успокояване на нервната система и повишаване на настроението. GABA рецепторите реагират на невротрансмитера гама-аминомаслена киселина (gamma-aminobutyric acid – GABA), която е главният инхибиращ (възпиращ) медиатор в нервната система на човека. Основната функция на гама-аминомаслена киселина е да „убеди” невроните, както и техните стопани, т.е. нас, да не се поддаваме на провокациите (на съседи, колеги, нагли шофьори и т.н.) и да запазим спокойствие и психическо равновесие. С чашка настойка от жълт кантарион определено може да се тушира ескалиращата семейна разпра, както и да се съхрани значителна част от кухненската посуда.

Бета-ситостеролът, чрез регулиране на абсорбцията на холестерола в тънките черва, способства за поддържане на оптималното му ниво в кръвния ток. Хлорогеновата киселина проявява антивирусно, антибактериално и антиканцерогенно действие и способства за понижаване на нивото на „лошия” (LDL) холестерол. Кумарините се характеризират със спазмолитично, антитромбозно и антиканцерогенно действие. Между минералите особено високо е съдържанието на мангана – 2,2 мг/100 г (110% от дневната потребност). Манганът взема активно участие в образуването на костната и съединителната тъкан, както и в синтезата и обмяната на невромедиаторите – неуморните пратеници на централната нервна система, посредством които тя управлява множество процеси в човешкия организъм. Той е важна съставна част на ензима супероксиддисмутаза, който е основно звено в антирадикаловата защита на митохондриите – клетъчните енергоцентрали, продуциращи уникалния акумулатор на енергия в човешкото тяло - молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). Относително високо е съдържанието на селен и цинк.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 12, 24 март 2022
 
 
Продукти
 
КАРТИМАРЕ MСМ® (CARTIMARE MSM)
 
ВИЗИОБАЛАНС ОПТИ (VISIOBALANCE OPTI)
 
САМЕНТО® (SAMENTO)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД