в-к Лечител
в-к Лечител
 

Калиевият йодид

Брой: 12, 24 март 2022 - ДВИЖЕНИЕТО
Опасната реалност, в която живее целият свят през последния месец, поради войната в Украйна, провокира хората все по-често да се интересуват от нивата на радиационния фон и как да се защитят в случай на повишаването му. Експертите са единодушни, че калиевият йодид има протективно действие в случай на радиация, но само ако бъде приет в конкретна доза и в точен момент. Дори тогава, неговото защитно действие не е 100%-ово, а е ограничено. За какво точно помага, кой има нужда от него, как се прилага, какви странични ефекти се наблюдават – отговорите ще намерите в следващите редове.

Защо и кога се приема?

Калиевият йодид (KI) е сол на стабилен (нерадиоактивен) йод. Той не може да се справи с преките последици от радиацията, но може да помогне по косвен начин на организма. Калиевият йодид се приема за блокиране или намаляване на натрупването на радиоактивни изотопи на йода в щитовидната жлеза и респективно намаляване на риска от хипотиреоидизъм и рак на щитовидната жлеза в условията на инциденти, свързани с радиоактивно замърсяване. Оптималният период за прилагане на стабилен йод е в диапазона от 24 часа преди и до два часа след очакваното начало на експозиция. Все още би било разумно да се прилага стабилен йод и до осем часа след излагане на радиоактивно замърсяване. Прилагането на стабилен йод по-късно от 24 часа след експозицията може да доведе до повече вреда, отколкото полза, тъй като би удължило биологичния период на задържане на радиоактивен йод в щитовидната жлеза, респективно би увеличило дозата на облъчване.

Кой се нуждае от него?

  Най-голям радиозащитен ефект се очаква при деца, юноши, бременни и кърмачки.

  Хората над 40-45 години е по-малко вероятно да се повлияят позитивно.

  Ако има ограничения при осигуряването на стабилен йод, той се предоставя с предимство на деца и по-младите възрастни.

  Лица, изложени на риск от облъчване с високи дози радиоактивен йод (например аварийни работници, участващи в спасителни операции или операции за ликвидиране на последиците от аварията), се осигуряват със стабилен йод, независимо от тяхната възраст.

  За хората, живеещи в йоддефицитни райони, рискът от излагане на радиоактивен йод е по-висок.

  Кърмачетата на възраст до 1 месец са особено чувствителни към незабавните и отложените ефекти на радиоактивните изотопи на йода по отношение на щитовидната жлеза. Същевременно при тях рискът от проява на нежеланите ефекти на калиевия йодид (хипотиреоидизъм) е най-голям. По тази причина при кърмачетата (на възраст под 1 месец) е препоръчително прилагането на еднократна доза, oсигуряваща протекция на щитовидната жлеза от натрупване на радиоактивни йодни изотопи за 24 часа и същевременно осигуряване на незамърсени хранителни продукти и незабавна евакуация.

  При деца и подрастващи (от 1 месец до 18 години) е налице висок риск от увреждане на щитовидната жлеза от радиоактивните изотопи на йода, но рискът от нежеланите ефекти на калиевия йодид е сравнително нисък. По тази причина в случаите, при които експозицията (чрез инхалиране или прием на контаминирано мляко или храни) е по-продължителна е необходимо препоръчителната доза да се приема ежедневно. Желателно е продължителността на приема обаче да не надхвърля 10 дни.

  За бременни, кърмачки и новородени компетентните органи трябва да предприемат други мерки, за да гарантират, че няма да е необходимо второ приложение на йодни таблетки.

  Препоръчително е кърменето да се преустанови за 1-2 дни след приемането на калиев йодид.

Как действа?

Стабилният йод е важен елемент, необходим на организма за производството на хормони на щитовидната жлеза. Повечето от стабилния йод в телата ни идва от храната, която приемаме. KI е стабилен йод в лекарствена форма. Когато радиоактивен йод се освободи във въздуха след радиологично или ядрено събитие, той попада в организма ни, където щитовидната жлеза бързо го усвоява. Разликата между йод-127 (стабилен йод) и йод-131 е малка, само четири неутрона, но съществена, защото йод-131 е радиоактивен. Нашето тяло обаче не може да направи разликата между тези два изотопа и щитовидната жлеза ще абсорбира както йод-131, така йод-127. След като се абсорбира, радиоактивният йод остава в организма, изхвърляйки радиация в околните тъкани и увреждайки ДНК. Приемането на калиев йодид в строго определена концентрация цели да насити организма със стабилен йод и по този начин щитовидната жлеза да употреби възможно най-малко или никакво количество от йод-131. В специалните таблетки KI има толкова много стабилен йод, че щитовидната жлеза ще бъде „презадоволена“ и няма да може да усвоява повече йод – нито стабилен, нито радиоактивен – през следващите 24 часа.

Дозировка

  Новородени от раждането до 1-месечна възраст трябва да получават 16 mg (ј от таблетка от 65 mg или ј mL разтвор). Тази доза е както за кърмачета, така и за новородени, които не се кърмят.

  Бебета и деца между 1 месец и 3 години трябва да приемат 32 mg (Ѕ от таблетка от 65 mg или Ѕ mL разтвор).

  Деца на възраст между 3 и 18 години трябва да приемат 65 mg (една таблетка от 65 mg или 1 mL разтвор). Децата с тегло по-голямо или равно на 70 кг трябва да приемат пълната доза за възрастни, независимо от възрастта им.

  Възрастните трябва да приемат 130 mg (една таблетка от 130 mg или две таблетки от 65 mg или 2 ml разтвор).

  Кърмещите жени трябва да приемат дозата за възрастни от 130 mg.

Според Националния център по радиобиология и радиационна защита на България са правени проучвания на осигурената защита на 48-ия и 72-ия час след прилагане на калиев йодид. Те показват, че дози от 50 mg и 100 mg йод предотвратяват съответно 66% и 78% от радиоактивния йод, който щитовидната жлеза ще усвои. На 72-ия час 100 mg йод предотвратява само около 25%. Допълнителни проучвания сочат, че след първоначално приложение на 100 mg йод (130 mg KI), предотвратената доза може да се поддържа над 90%, ако в няколко последователни дни се прилагат по 15 mg йод (около 20 mg KI). Нивата на прием на йод в диетата могат да променят ефикасността.

ВАЖНО!
Странични ефекти и противопоказания!

  Не се дава калиев йодид при наличие на активно заболяване на щитовидната жлеза или анамнестични данни за такива заболявания, свръхчувствителност към йод, херпетиформен дерматит, хипокомплементарен васкулит.

  Рискът от проява на нежеланите лекарствени реакции нараства при лица с бъбречни заболявания.

  Лекарственият продукт трябва да се прилага внимателно при пациенти с конгенитална миотония и хиперкалиемия при внимателно проследяване на нивата на калия.

  При пациенти с туберкулоза калиевият йодид трябва да се прилага с внимание поради опасност от значително засилване на експекторацията.

  С увеличаване на възрастта нараства рискът от нежеланите реакции на калиевия йодид, за сметка на ползата от него. При пациенти над 40-45 г. профилактика с калиев йодид е показана само при дози на йонизираща радиация от порядъка на 5 сGy, които могат реално да се очакват само при хора, намиращи се в райони в близост до инцидента. Относителният риск от развитие на рак на щитовидната жлеза след радиационно облъчване е значително по-малък за лица на възраст над 45 години. Счита се за сигурно, че при възрастните има дълъг латентен период от 30 до 40 години преди появата на рак на щитовидната жлеза. Въз основа на настоящата продължителност на живота това означава, че само малък процент от лицата от групата над <45 години ще развие рак на щитовидната жлеза, ако изобщо това се случи.

  Ранните симптоми на предозиране с калиев йодид включват стимулиране на екзокринните жлези с ринорея, конюнктивити и кашлица с отделяне на серозни ексудати. В последствие може да настъпи метаболитна ацидоза, хиперосмоларитет, хипернатриемия, хиперкалиемия, остър респираторен дистрес, застойна сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, кома и смърт. Не съществува специфичен антидот.

  Могат да се наблюдават хиперсаливация, метален вкус в устата, лакримация, болезненост на зъбите и венците, дразнене на лигавицата на стомаха, главоболие, подуване на слюнчените жлези и диария. Сериозни алергични реакции като ангиоедем, ставни болки, еозинофилия и подуване на лимфните възли се наблюдават много рядко и изискват внимателно наблюдение и преустановяване на приема на лекарствения продукт. Продължителният прием на лекарството води до прояви на отравяне с йод (парене на устната кухина и гърлото, дразнене на стомаха, обилна водниста саливация, тежко главоболие и акне-подобни обриви и други кожни лезии) и калиева токсичност (обърканост, вкочаненост, скованост или слабост на ръцете и/или краката, уморяемост, сърдечни аритмии).

Помогнал ли е след аварията в Чернобил?

Според статия в международен журнал за ендокринология от 2000 г. (14 години след аварията на атомната електроцентрала в Чернобил) честотата на рак на щитовидната жлеза в Украйна при деца под 15-годишна възраст се е увеличила от по-малко от 1 на 1 милион до 3 на 1 милион. В Беларус тя скача до 30 на 1 милион. А в Гомелска област в Беларус, един от най-тежко засегнатите региони, случаите на рак на щитовидната жлеза при деца нарастват стократно (Чернобил е само на 20 км от границата с Беларус). Повишените нива на рак се появяват само четири години след аварията. Децата, родени след експлозията, развивали рак на щитовидната жлеза не по-често от нормалното. Не е ясно, пишат авторите, до каква степен йодните таблетки са спасили нечии животи. След инцидента е бил раздаван калиев йодид, но тези действия „са започнали няколко дни след инцидента и са били много хаотични“.



Брой: 12, 24 март 2022
 
 
Продукти
 
УБИГОЛД® Q10 150 mg
 
ИСЛАМАКС (Islamax)
 
ВИВАНИЯ® БЮТИ ШОТ – пъпеш и манго
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД