Светлозар КИРИЛОВ
Осеммилионният българин се ражда през 1962 г. в Пловдив. Някогашното бебе, на което тогава дори Никита Хрушчов изпратил поздравителна телеграма, през тази година ще навърши 60 лета. Първите данни от преброяването на населението през есента на 2021 г. сочат, че в България живеят около 6,5 млн. души. Българските граждани в пределите на родината са се стопили с 840 000 за последните 10 години – при предишното преброяване през 2011 г. в страната са живеели 7,3 млн. души. Има ли опасност българите в бъдеще да изчезнат?
Когато Христо Ботев пише своите пламенни слова за въстание във вестниците, които издава във Влашко, той говори за български народ от 3 милиона души под властта на Османската империя. Преброяването през 1887 г., което е първото след обединението на Княжество България и Източна Румелия, установява население от 3 150 000. Може би още около 1 млн. българи са живеели в земите, останали извън пределите на българската държава – в Северна Добруджа, Македония, Беломорска Тракия и в Цариград, където е имало значителна българска колония. Българите постепенно се увеличават. Преброяването през 1985 г. отчита рекордните почти 8 950 000 души и мнозина очакват през следващите години да се роди деветмилионният българин. Това обаче не се случва. Следващото преброяване е през 1992 г. и е първото след края на социализма. Тогава Националният статистически институт изчислява почти 8 450 000 жители и те постепенно намаляват до сегашните около 6 500 000. От тях 15% са български турци, роми и по-малки етнически малцинства и така броят на етническите българи е още по-нисък.
Защо българските граждани намаляват? Една от причините е, че
СМЪРТНОСТТА НАДВИШАВА РАЖДАЕМОСТТА
Това е тенденция във всички развити общества. Демографите отдавна са разбрали, че в традиционните общества на орачи, овчари и копачи има висока раждаемост, но и висока смъртност. Семействата са се стремели да имат много деца, тъй като всяко дете още към 5-годишно е било един безплатен работник в семейната ферма. Малките деца са се грижели за животните, готвели и чистели, докато родителите са били на нивата, а щом поотраснели, вече ходели да орат, жънат, копаят – вършели са всички трудови дейности на патриархалното общество, каквото е било и българското до средата на XX век. Захари Стоянов, роден в котленското село Медвен, до около двадесетгодишен пасе овцете на баща си. Когато решава да изостави овчарлъка и се осмелява да поиска стотина гроша за прекараните четири години със стадото, баща му, възмутен от тази нечувана дързост, го гони из селото и го бие с дълъг дървен прът.
Смъртността в традиционното общество е била висока – много деца умирали поради лошо здравеопазване, невежество, болести, недохранване, недостатъчна хигиена. Там, където са запазени стари гробища от XIX век или по-рано, могат да се видят много гробове на деца, умрели по на една, две или три години. Селските семействата изглежда се стремели да имат повече деца, разбирайки че може би половината от тях ще умрат малки и само останалата половина ще оцелее. Селският идеал е бил здраво семейство с много деца.
Всичко това се променя с идването на индустриализацията и модерното общество, когато смъртността рязко намалява, но намалява и раждаемостта. Развитието на медицината и здравеопазването ограничават детската смъртност и почти всички родени успяват да доживеят до зрелостта и старостта – нещо, невиждано преди. Вече фабриката, офисът и фирмата са основен източник на препитание, а не семейните ниви и добитък. Всяко едно дете иска много грижи, а децата вече не са нужни като бъдещи работници. Семействата започват да отглеждат по-малко деца, често две или едно. Зрелите хора в модерното общество обръщат повече внимание на свободното си време и занимания, на развлеченията, на саморазвитието си, а смяната на пелени и дундуркането на бебета отнема твърде много време и усилия. Така семействата с три или повече деца стават рядкост.
Другата причина за намаляването на хората в България е
ЕМИГРАЦИЯТА КЪМ ПО-РАЗВИТИТЕ ОБЩЕСТВА
Много българи отиват да живеят в страни с по-висок стандарт на живот и по-добра организация на обществото. Членството на България в Европейския съюз прави заселването в Германия, Испания или Нидерландия по-лесно, а някои българи отиват да живеят чак в САЩ, Канада и Австралия. В редица европейски градове вече има големи български общности, които трайно живеят извън пределите на страната. Хората от тях се връщат в България само по време на отпуск, за да общуват с роднините си и да използват по-ниските цени в родината си, често да си оправят зъбите. Животът в по-развито и по-организирано общество ги прави по-критични към слабостите на нашето. Млад българин, който живее от години в Дъблин, се връща през лятото в България и след сблъсъка си с неорганизираността и неефективността на българското общество, заявява на смаяните си родители: „Искам си в Ирландия!“.
Немалко висшисти, взели дипломите си за лекари, компютърни специалисти, икономисти и архитекти, поемат към Терминал 2, за да отидат в страна, която по-високо ще заплати уменията им от тази, в която са ги получили. Прословутото изтичане на мозъци кара организации на работодателите да предлагат студентите от държавна поръчка да бъдат задължени да работят определен брой години в България, за да може страната да има полза от образованието им, което е финансирала.
Дори и някои ромски махали са се стопили с една трета или дори повече поради емиграцията към Германия, Италия или другаде.
ОПАСНО ЛИ Е, АКО В БЪЛГАРИЯ ОСТАНАТ ДА ЖИВЕЯТ ТВЪРДЕ МАЛКО ХОРА?
Всяка една икономика се нуждае от работна ръка, а застаряването на населението означава, че има много пенсионери, а не чак толкова много работещи. Страните с население под 20 милиона, а още повече страните под 10 милиона не могат да имат особено влияние в световната и регионалната политика. Голямото влияние на Германия и Франция в Европейския съюз донякъде е поради факта, че са страните с най-голямо население и с най-голямо значение за икономиката му. По-нататък по влияние в ЕС следват Италия, Испания и Полша.
Малките страни не могат и да мобилизират голяма армия, което не ги прави съществени играчи във военни съюзи от типа на НАТО. Българската армия от 40 000 души и 3000 резервисти едва ли е съществена военна сила в сравнение с армиите на по-големи страни. Например Украйна има население от 45 милиона и армия от около 200 000 души.
Все пак в Европа има народи, които са още по-малобройни от българите – литовци, естонци, латвийци, словенци, словаци, хървати. Всички те имат собствени държави, идентичност, култура, успехи в спорта и перспективи за развитие.
Може ли нещо да се направи, за
ДА СПРЕ НАМАЛЯВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ?
Намаляването на населението в европейските страни е обективен процес, то не се наблюдава единствено в България, макар че при нас е в доста остра форма – намаляване с 11% за десет години. Необходими са умни политики за насърчаване на раждаемостта. Не като забраната на абортите в Румъния от Николае Чаушеску през 60-те години на XX век, която цели да създаде велика румънска нация, а препълва сиропиталищата с изоставени деца.
В някои европейски страни идването на мигранти съдейства за задържането или увеличаването на населението. Но дори и бягащите от война, размирици и бедност сирийци, иракчани и афганистанци подминават България и се насочват към Германия, Швеция и Нидерландия. Но имигрантите мюсюлмани са твърде различни културно и трудно биха се интегрирали в българското общество, включително и защото няма да бъдат радушно приети.
По-оптимално изглежда привличането на хора с български корени от Молдова, Украйна и другаде. Както и мигранти от бившите съветски републики, които културно са близки до нас – Армения, Грузия, Беларус. Нахлуването на руските войски в Украйна вероятно ще увеличи притока на хора с български корени към страната ни, както и на украинци бежанци.
Всъщност най-оптималната стратегия е да се стремим да превърнем България в привлекателно място за живеене и бизнес и така българите да искат да останат да живеят тук, а не да желаят да избягат. Необходимо е да се преборим с неумението си за организираност, неефективните институции, корупцията, шуробаджанащината. Само така България ще стане приемлива за живеене европейска страна, а не дестинация за алкохолен туризъм.
Българите са по-малко, отколкото преди десетилетия, но можем да се надяваме, че са по-образовани и по-качествени. Сега от всеки четирима българи трима живеят в град и само един в село, а преди около един век е било точно обратното. България е била една предимно селска нация до средата на XX век. А градският живот води до по-голяма толерантност и широта на мирогледа. При преброяването през 1887 г. едва 10% от хората в България са били грамотни. В наши дни общото ниво на образованост на българите е много по-високо. През 30-те години на XX век социологът Иван Хаджийски пише своята „Оптимистична теория за нашия народ“. Почти сто години по-късно все още се опитваме да я осъществим.
