в-к Лечител
в-к Лечител
 

ВОЙНАТА, КОЯТО МОЖЕМ ДА СПЕЧЕЛИМ

Брой: 12, 24 март 2022 - ДВИЖЕНИЕТО

Георги ПРОДАНОВ

 Тече четвъртата седмица от най-модерната война, на която човечеството е било свидетел. Русия атакува Украйна рано сутринта на 24 февруари 2022 година, след като почти месец и Владимир Путин, и говорителите му в един глас отричаха, че имат намерение да започнат война. Струпването на 150 хилядна руска армия по границата с Украйна, включително и в Беларус, беше обяснявано като военни учения. Онова, което последва по мерзостта си приличаше на нападението на хитлеристка Германия над СССР през юни 1941 година. На практика и днес Русия не е обявила война на Украйна, нито признава, че води такава. За официална Москва това е „специална военна операция“, а споменаването на думата „война“ там вече се наказва по закон. Руските граждани могат да бъдат осъдени на затвор за това, че разпространяват информация, която не съответства с официалната позиция. А тя е все по-далеч от истината.

Истината: Това е война

Поредицата от представления, с които Владимир Путин се опита да създаде фалшива представа, че Русия е заплашена и принудена да нападне Украйна, минаха през съвещанието на Съвета за безопасност, на което всички присъстващи бяха принудени публично да станат съучастници в решението му за признаване на украинските Донецка и Луганска области за независими. Последва реч на Путин, в която историческите факти бяха изопачавани брутално, признаване на двете сепаратистки области, договори за защита между тях и Русия. Последва войната, която руският президент обяви, че има за цел да „демилитаризира и денацифицира“ Украйна. Две лъжливи заявления, които никога няма да бъдат доказани, макар да последва лавина от вербални „доказателства“, че Украйна „разработва ядрено оръжие”, „има лаборатории за оръжие за масово унищожение“ и т.н. Междувременно войната, започнала като ракетни удари по стратегически обекти в цяла Украйна, слезе на земята и колоните с руски танкове и въоръжение тръгнаха към Киев, Харков и ключови градове в Източна Украйна: Херсон, Мариупол, Бердянск, Житомир, Чернигов… В последвалите дни, украинските сили успяха да задържат настъплението на руските войски към столицата. След това заявленията на Москва, че руската армия не обстрелва цивилни обекти се оказаха неверни и последваха цивилни жертви. А заради ожесточената съпротива от страна на украинската армия, към която се присъединиха цивилни доброволци и лошото планиране и грешки на руското командване, последваха събития, които никой не очакваше: руски колони с техника бяха унищожени на сред полето, трактори теглеха бронирани машини, невъоръжени украинци излизаха пред руските танкове, за да ги спрат. А според руските военнопленници очакванията им и плановете са били, че украинците ще ги посрещнат като освободители и спасители... Към момента Русия е признала официално за около 500 убити войници и офицери, сред които двама генерали. Украйна твърди за над 14 000, а по данни на трети страни става дума за най-малко 7000 жертви от руска страна. От украинска страна се говори за около 3000 загинали, приблизително същата цифра твърдят за украинските загуби от страна на Русия. Но онова, което е най-страшно, са тези общо над 3000 загинали обикновени хора – и в Украйна, и в „независимите“ Донецка и Луганска област. Онези, които пропагандата и на двете страни убеждаваше, че войната се води заради тях…

На война всеки ден е един и същ, разликата е в пропагандата. Именно пропагандата прави тази война колкото модерна, толкова и примитивна. Най-сериозната война в Европа след края на Втората световна война е война „на живо“, в смисъла на Гор Видал. Събитията от всяка минута, всеки час, всеки ден от войната могат да бъдат намерени в Интернет, не само като текст и снимки, а и като преки предавания от телефоните на войници или случайни хора. Нещо, което по мащабите  и ефекта си превръща войната в Украйна в огромно реалити. С тази разлика, че режисурата му приключи на втория ден… Онова, което продължават да бълват медиите, интернет, телевизиите, Фейсбук, Туитър, „ВКонтакте“ и др. е основно пропагандна информация, лавина от фалшиви новини, които са далеч от истината. Паралелно на реалната, върви и хибридна война, война с човешките съзнания, която има за цел да разклати малкото останал здрав разум. И почти успява, след като е нормално да се гледат и споделят клипове и снимки на разчленени трупове на жертви, под които има усмихнати личица и обяснения, че всичко е театър и инсценировка. Опитите на западните държави да ограничат влиянието на руските медии и фалшивите им новини, доведоха до обвинения в цензура, които идват на фона на истинската цензура, която се вихри в Русия, особено по отношение на „военната операция“. На практика в момента в Русия вече не съществуват свободни медии. Хората, които протестират срещу войната са арестувани като престъпници. Всъщност, както се случва във всяка война - първа в жертва пада свободата, в руския случай и малкото останала…

А СВОБОДАТА е онова, което най-сериозно различава двете страни. Още в първите дни на войната, анализаторите отбелязаха стария парадокс: защитниците са много по-мотивирани да воюват, отколкото агресорите. Нещо, което се оказа изключителна изненада за руснаците, които очакваха посрещане като „братя“ и „освободители“ от руснаците, живеещи в Украйна, а и от украинците, които според руската пропаганда „страдат под гнета на нацистите и националистите“. Оказа се обаче, че срещу руските войници стрелят и техните сънародници, руснаци, но граждани на Украйна. И именно в това е разликата – в свободата да избираш, с която едните разполагат много повече. Разбира се, подобни есеистични изводи звучат несериозно в анализ на война, но онова, което може да се види пряко от местата на военните действия, думите на хората от двете страни на огневата линия позволяват тази емоция. А в случая емоцията е важна, защото в тази война има много оправдания с нея…

Има ли значение какво бе създадено през 862 година в Киев?

Да, става дума за годината на създаване на Киевската Рус, първото от протодържавните образувания, с които започва историята си съвременна Русия. Отговорът на въпроса по-горе е толкова безсмислен, колкото и да питате „кой започна тази война“, въпрос, който обикновено емоционално получава отговори, които не само са твърде далеч от истината, а и от здравия разум. Да оправдаваш Русия за войната в момента с това, че НАТО бомбардира Сърбия през 1999 г., или американците нападнаха Виетнам е глупаво и всяка друга дума за това е излишна. Също толкова глупаво е да обясняваш, че Русия има правото да прави с Украйна и с бившите републики каквото си иска, защото някога са били една държава. Примерът е банален, но разбираем за българи: ами ако Турция реши да се позове на някогашните граници на Османската империя? И тук е възможен само глупав отговор, нали? Всъщност единственото ясно във войната между Русия и Украйна е кой започна първи. И това е Русия. Още през 2014 година с анексията на Крим и появата на „зелените човечета“ руските военни без знаци на униформите, които инспирираха отцепването на Донецка и Луганска област. И не само през 2014 година Русия се изправи срещу украинската държавност - в годините преди това руски радиа, вестници и телевизии упорито деляха Украйна на две, рускоговорещ Изток и украински Запад, като част от опитите на Москва да спре движението на Киев към Европа. Политическата дестабилизация, започнала след свалянето на последния комунист - президент, Леонид Кучма през 2004 г. и хлъзгавите съюзи между Янукович, Юшченко и Тимошенко беше упорито подклаждана от Русия и в крайна сметка резултат от това бе Майданът от 2014 година, с който гражданите на Украйна поискаха нормално управление. За съжаление, техният преход (дума, която всеки българин знае колко струва) предстоеше…

Раждането на Украйна

Има едно нещо, което тази война ще създаде. И това е обединена Украйна. Не идея, а държава. За съжаление, тя може и да не съвпада с географските си граници, но е сигурно, че след руската агресия, гражданите на Украйна вече няма да се делят по начина, по който го правеха преди това. Цената на войната: загиналите, разрушените сгради и съдби, онези почти 4 милиона бежанци в Европа в момента раждат една нова Украйна, единна в това, кой е нейният враг и кои са нейните приятели.

А сред тях ли е България?

Имаме още малко време да решим дали сме на страната на агресора или на победителите. Неприлично голяма група българи вижда в Путинова Русия бъдеще, в което България е поне на безплатен газ и петрол. Не защото са идиоти, а защото отношението към войната е проекция на дълго тлеещите проблеми в българското общество. Проблеми, които са свързани с липсата на справедливост и солидарност, за голяма част от българите, което на всекидневен език значи бедност, липса на перспектива, на качествено здравеопазване, образование, емиграция, деца на децата в чужбина. Това ражда очакването, че Путин ще промени… нещо. Да, дълбоката причина за русофилията и русофобията у нас са личните неуспехи, желанието за възмездие, тъгата по миналото хубаво вpеме, надеждата, че чувството за самоуважение може да се върне, ако победят Нашите. Е, разбира се и подличката надежда да сме на страната на победителите, лично, да намажем нещо. Но, днес Русия е просто държава под контрола на олигарси, от която нищо добро няма да дойде, както обикновено. Не, не е социална, нито справедлива, още по-малко приятелска държава. И ако искаме да бъдем на страната на победителите, трябва да бъдем на страната на свободата и мира.

 



Брой: 12, 24 март 2022
 
 
Продукти
 
Витамар 1000
 
МАРИЯ ИНТЕГРАЛ
 
МАРИЯ ЛИХЕРА
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД