в-к Лечител
в-к Лечител
 

Бежанската вълна от Украйна отново ни заварва неподготвени

Брой: 12, 24 март 2022 - ДВИЖЕНИЕТО

Антоанета ТИТЯНОВА

 В ранните часове на 24 февруари 2022 г. Русия нападна Украйна с пълномащабна военна инвазия, като за 2 седмици бомбардира и разруши 1400 жилищни сгради, 202 училища, 34 болници, разруши пътища и инфраструктура за 10 млрд. долара, остави без ток и вода 900 селища. Всеки ден умират невинни граждани и деца, агресията и разрухата растат, както и потокът от бежанци от Украйна. Путин заяви, че „Украйна е изцяло и напълно създадена от Русия... За нас не е просто съседна държава, тя е неразделна част от нашата собствена история, култура, духовно пространство“. Но не с възторг и рози бяха посрещнати колоните от танкове и руските войници, а с ожесточен отпор, който изправи православни срещу православни. Министърът на отбраната Ал. Резников информира, че от първите дни от войната над 66 000 украинци са се завърнали от чужбина, формирайки „12 бойни и мотивирани бригади“.

На 7 март

Путин включи като „вражески“ 50 държави –

всички от Европейския съюз, включително и България, Великобритания, Канада, Япония, Швейцария и др., заради санкциите срещу Русия след нахлуването й в Украйна. Така още повече се отвори бездната между демокрация, която налага силата на правото, и автокрацията, която разчита на силата на оръжието. Докъде ще се стигне? Едва ли има разумен човек, който да не е разтревожен от създалата се ситуация.

Мотивът да седна да пиша тези редове е, че през 2010 г. заедно с Фондация „Бесарабски българи 1998 г.“ под патронажа на Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ) и министър Божидар Димитров организирах Първия събор на бесарабските българи. През септември 2021 г. отново с председателката на сдружението Светлана Филипова и ДАБЧ проведохме първи Общобългарски поход на единението, като в няколко български града пяха и танцуваха артисти с български корени от Украйна, повече от 200 украински деца участваха преди месеци в летните фестивали на „Нестия“. Сега се настаняват в същите хотели, но вече като бежанци. Сърцето ми се къса, като виждам как за 1 ден се обърна животът на тези хора, които останаха без дом, без бъдеще, ужасени и невярващи за случващото се с тях и с близките им. Повечето са рускоговорящи и недоумяват как Русия, към която хранят мили чувства, погази и почерни съдбите им. Приех поканата на студентите от Украйна да водя тяхната пресконференция в БТА на 2 март, която послужи на доста български медии и институции да се замислят над пропуските в работата ни с бежанците и сънародниците ни в Украйна. Младите говориха за ситуацията в своята родина от първо лице и повдигнаха куп въпроси към българските управници, които касаят бъдещето на стотици хиляди българи от Бесарабия, Запорожието и региони, населени с българи.

„Бесарабските българи в Запорожие искат „зелен коридор“ за евакуация към България и се надяват българското правителство да договори безопасното им изтегляне към границата“, каза Светлана Ангеловская, докторант в Музикалната академия, чието семейство напразно се опитва да изпрати в България по-малкия й брат и сестра. Бащата на Светлана няма право да напусне Украйна заради обявената мобилизация, но искат да евакуират децата. Хората се страхуват да пътуват сами: пътищата са разрушени, бомбардират се, нямат бензин. Надяват се някой да организира зелен коридор до Черновци, пункт на румънската граница, който е на 920 км. „Моите близки се боят да отидат в Киев или в Одеса, защото там се водят бойни действия. Искат да минат границата при Черновци, откъдето се евакуират влаковете към Полша. Не знаят какво е по пътя, дали няма да попаднат в райони на обстрел. Досега нямат никакви контакти с българското посолство или с българските власти и са в безизходица“. В този дух са призивите към българското правителство на Анастасия Николова от Одеса, която учи в УНСС, и Карина Топович, студентка по право в Софийския университет: „Хора,

настояваме правителството да отвори ЗЕЛЕН КОРИДОР за етническите българи и техните семейства в Украйна,

да помогнат на народа ни, на всички, които имат български корени, които нямат документи да преминават лесно. В Запорожието и Одеска област, в Приморск и Мелитопол живеят много украинци с български корени, но не могат да стигнат до границата, без да ги бомбардират. Няма бензин, транспорт, а концентрацията на етническите българи е на 900 км от границата. Няма как да изведем хората, магистралите са повредени. Има два варианта – с влак или с автобус до определени области на Украйна по график.“

И докато в България, единствената страна в ЕС с толкова голяма диаспора от сънародници с български корени и самосъзнание, още се чуди как да процедира, то в Полша на всяка 1 минута влизат по 100 бежанци от Украйна. На големи билбордове пише как и къде да потърсят помощ. От анексирането на Крим от Русия над 1,5 млн. украинци са намерили убежище и работа в Полша - предпочитана работна ръка, лесно се адаптират в обществото, веднага получават образование и медицинска помощ.

На българската граница бежанците не откриват и лист какво да направят, а попадайки в непознатите български градове се лутат безнадеждно. Ако не са доброволци, БЧК и неправителствени организации ситуацията е отчайваща. Това се вижда по единствената публикувана информация на щаба от 4 март: „По последни данни на територията на България през границата с Румъния от началото на кризата са влезли 20 000 украинци. 11 000 от тях са заминали за Турция, а 4000 са преминали обратно границата с Румъния. На място работи подкрепителен пункт на БЧК – Русе. От там са раздали над 2000 бутилки вода и множество пакетирани закуски на влизащите в България. Има идея за ситуиране на хранителна банка, която да се поддържа и от доброволци. Подадените молби от украинци за закрила в страната са 68…“ При тази огромна човешка трагедия, която е на първо място, идва още един въпрос – за

демографската криза в страната

При тази липса на работна ръка у нас в производствения сектор, в медицината, в селското стопанство ние отново се превръщаме в транзитна и непривлекателна за бежанците страна заради бездействието на нашите управници. Оставяме съдбите на пострадалите в ръцете на доброволци, НПО и БЧК да се справят според силите си!?! Коментарът е излишен.

Защо бежанците се връщат в Румъния? Кликвам в сайтовете на познати бесарабските българи и попадам на съобщението: „Dopomoha (Help) е уеб платформа за информация и подкрепа на украинците, които търсят помощ в Румъния в този труден период, който преживяват. На тази платформа ще намерят информация за процедурата за влизане в страната, начините за подаване на заявления за статут на бежанец на украинците в Румъния, техните права и задължения и полезни ресурси по време на престоя им в страната. Помощта се оказва на румънски, украински, английски и руски език и се предлага през браузър от всяко устройство.“

Какво да правят украинците, които успеят да дойдат в България, които говорят старовремски български или руски език и никога не са излизали от родното си място? Нямат пари, нямат документи, нямат възможност за евакуация, нямат храна, от дни стоят затворени в мазетата… Къде и какво откриват като напътствие у нас 2 седмици след началото на войната и ужаса?

От над 600 000 българи в Украйна, на колко успя реално да помогне страната ни до 8 март 2022 г.?

Според Министерството на образованието по-малко от 15 деца са тръгнали в български училище. В Бургас са 8 деца, от които 4 в Слънчев бряг, Созопол и Несебър, в Пловдив – 3 сестри от Киев (дядо им е бесарабски българин) получават образование и психологическа подкрепа от училищния психолог, изучават български език като чужд език в рамките на 120 часа. В Плевен желание да ходи на училище е изявило 16-годишно момче от Украйна. Множество запитвания има също в София и Варна, но…

Във всяко РУО има обучени експерти, които имат опит с приема и обучението на деца, търсещи или получили международна закрила. У нас действа Механизъм за прием на деца бежанци в българската образователна система -създаден е във връзка с бежанците от войната в Сирия от 2015 г. Децата на родители с двойно гражданство могат да бъдат приети в детска градина и училище, без да преминават през процедурите за бежанците, само с украински паспорт, но как могат да го знаят? В сайта на МОН е публикуван образец на заявление, което трябва да се попълни и подаде в РУО, но кой да им го каже? Горещият телефон на Министерството на образованието е 0800 16 111 – дано помогнем на повече бягащи от войната украинци да намерят своя втора родина в България, да им помогнем да започнат работа, обучение, да имат достъп до нормален живот и медицинска помощ, както е в другите европейски страни.

„Гражданите на Украйна водят кървава битка на право на съществуване, живеем в ад. Нашата родина е потопена в кръв - споделя Анна Великова, бесарабска българка, която учи МО в София.- Ние сме поколение, което намира бъдещето си тук. България ни оказва голяма помощ и подкрепа, благодаря на всеки един човек. България е място за спасяване. Ние не можем да бъдем сигурни дали нашите родители са живи. Русия оказва геноцид над украинския народ и е нормално стотици етнически българи да търсят помощ. Благодаря за гостоприемството и знам, че след войната бежанците ще се върнат в Украйна, но сега се нуждаем да ни се окаже подкрепа“.

Ситуацията не търпи отлагане и е време не за думи, а за реални дела. Става въпрос за спасяване на животи, за човешки съди, за стотици българи и за украинци, изгубили всичко и готови да работят, да учат, да се приобщават, за да изживеят този кошмар с надеждата войната скоро да свърши.



Брой: 12, 24 март 2022
 
 
Продукти
 
КАЛЦИЕВ ЦИТРАТ+Витамин D3
 
Витамар 1000
 
ШИЙТАКЕ
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД