• Гръцкото правителство планираше да уволни на 31 март всички лекари, които не са ваксинирани срещу ковид-19. Това заяви в края на януари здравният министър Танос Плеврис, цитиран от в. „Катимерини”. В България (към 24 февруари) медицинските кадри можеха да работят, само ако имат зелен сертификат. Според закона зелен сертификат може да се придобие и чрез антигенен/ПСР тест, не само чрез ваксина. Наруши ли обаче задължителното изискване на зелен сертификат (за да може човек да практикува) трудовоправните отношения? Как?
- В продължение на Вашия въпрос в Германия бяха приели разпоредба, по силата на която, задължават всички медици да се ваксинират до средата на месец март. След като дори немците, известни с пословичната си дисциплина, не се подчиниха, тези правила бяха отменени. Що се касае за Гърция неправилно се интерпретира, никого няма да уволнят, предупреждението беше, че ще ги пуснат в неплатен отпуск.
За зеления сертификат продължавам да смятам, че той не беше нито правилно разбран, нито правилно въведен, нито правилно интерпретиран и контролиран. Това трябваше да е просто един документ, който по унифициран начин дава информация – дава не информация, той не дава права, нито поражда задължения. Той не пази от зараза и не може да се ползва като принуда за ваксинация или тестване. Обвързването му с подобни неща беше породено от слабост на държавите, които едва ли не припознаха в него някаква панацея, която ще доведе пандемията до край. Много трудно беше решението на работодателите, които държавата задължи да организират процеса по противоепидемичните мерки. Трудностите бяха породени най-вече от цените на тестовете, които бяха по-скъпата алтернатива пред безплатното ваксиниране. По този начин се получи една „мека принуда“, която не доведе до особено полезен резултат. В настоящия момент, когато се говори за отпадане на част от рестрикциите, вкл. тотално отпадане на зеления сертификат, мисля е безпредметно да се коментират невъзможни хипотези. И все пак за успокоение на Вашите читатели, никой не може да бъде уволнен само защото не се е ваксинирал! Ако правилата за противоепидемичните мерки са въведени законосъобразно и в тях е поставено изискване за представяне на „зелен сертификат“, няма как да говорим за нарушени трудови права.
• Нашата Конституция гарантира на всеки човек правото на труд и правото на получаване на възнаграждение срещу този труд. Според Вас задължителният зелен сертификат не наруши това право?
- Правото на труд не е абсолютно! Конституцията не ни „гарантира“, че всеки може да работи, както и каквото си иска. При всяка работа или професия има определени изисквания, част от които могат да са изисквания за спазване на здравословни и безопасни условия на труд. Нека дам един пример, човек, ако иска да работи като готвач или сервитьор и спазваме нормите, трябва да представи здравна книжа, да мине прегледи… не може просто да започне работа. Това е така, защото нормите го позволяват. За определени професии може да има изискване на образование, правоспособност, не всеки, който е гледал д-р Хаус и има желание, може да работи като лекар, нали? Поставянето на изисквания, ако това е направено по съответния законов ред, не ограничава правото на труд, нито нарушава Конституцията.
• Ако у нас гражданин бъде дискриминиран в работата си понеже не е ваксиниран срещу ковид, как може този човек да потърси правата си юридически?
- Може да се обърне към Комисията за защита от дискриминация. Има си закон и ясна процедура за това.
• Изискването на зелените сертификати по какви други начини засегна правата ни на граждани, освен трудовите? (Ограниченията за пътуване, посещение на обекти над 300 кв. м и др.)
- Не съм казала, че зелените сертификати автоматично нарушиха правата ни. Те биха ги нарушили, ако тяхното въвеждане и изискванията за тях бяха противоправни. По-големи проблеми бяха забраната на планов прием и оставянето на хиляди болни, хронично болни без лечение, забавянето на лечение на хора, които търпят повече негативи. Лишаването от лекарства и адекватна терапия на хиляди хора с Ковид. Безнаказаното приложение на лекарства, които не бяха одобрени, или прилагането на експериментални терапии. Аз прогнозирам лавина от недоволни и дела в тази посока. Това, че някой трябва да си направи тест, за да отиде на море в Гърция или да влезе в ресторант или кино беше представено като мащабен проблем, вероятно, за да се измести фокусът от липсата на образование и качествена медицинска грижа поради дефицитите на системата. Това, че някой не познава стандарта и се бави да прави „бърз тест“ в спешно приемно отделение за мен е по-големият проблем.
• Ако в България бъде въведено задължително ваксиниране срещу ковид (ако България последва примера на Австрия в това отношение), това как засяга правата на гражданите? Какво казва върховният закон относно личното здраве и правото на персонално решение – дали човек да се ваксинира (да експериментира) или не?
- В България на този етап нямам никакви индикации да бъде въвеждано задължително ваксиниране против Ковид-19. Мисля, че този, който насажда страх у хората и спекулира с такива тези, трябва да понесе отговорност. Ваксинацията е доброволен процес, ваксините са задължителни и препоръчителни. Тази за Ковид е препоръчителна, многократно министрите на здравеопазването ясно и красноречиво казаха, че няма да има задължителна ваксинация за Ковид. Това, което гласуваха в Австрия, не беше подкрепено от нито една държава в ЕС.
Мисля, че освен да се фокусираме върху непроверени данни трябва да обърнем внимание и да се направи анализ на всички лекувани с Ковид пациенти, за да можем да открием грешките, пропуските в лечението, от които да се поучим. Същото се отнася и при докладване на нежелани реакции в следствие на ваксинация. Факт е, че държавата не подхожда с дължимата грижа и към двата процеса и винаги оставя съмнение за това, в чия полза се действа.
• Имало ли е и други подобни прецеденти в историята?
- Ще Ви дам няколко примера, които според мен явно илюстрират, че около ваксините винаги е имало полемика. Макар те (ваксините) да са един от основните фактори, довел човечеството до прогрес, вкл. чрез изкореняване на различни инфекциозни болести, те винаги са имали своите поддръжници и своите противници. Никога не са били просто приети или само отричани. Когато Екатерина Велика въвежда с указ задължителната ваксинация в Империята санкцията за неизпълнение на указа, макар и за много кратко, е била – смъртно наказание. Задължителните ваксини в Германия са въведени още от Ото фон Бисмарк – заради епидемията от едра шарка. Това се случва 1874 година, като през 1869 г. се създава организация на противниците на ваксините т.е. 5 години преди това. В САЩ през 1904 г. е възникнал спор относно това може ли държавата/щата да задължи лицата да се ваксинират. Пастор на име Якобсън, твърди, че е бил увреден от ваксинация в Швеция, където е бил роден и не желае да се подложи на задължителна ваксинация в щата Масачузец. Той завежда дело, в което твърди, че подобно решение ограничава правата му. Делото се води пред Върховния съд на Съединените щати, а в решението си съдът постановява, че личната свобода не е абсолютна и е подчинена на определени норми и закони в държавата, вкл. задължителна ваксинация, щом това е в полза на обществото. Това дело е ползвано при решаването и на други сходни казуси, като Zucht v. King (1922), според което училищната система може да откаже прием на ученик, който не е получил необходимата ваксина. Или например множество други дела на Върховния съд - Vernonia School District 47J срещу Acton, 515 US 646 (1995), позволяващи произволни тестове за наркотици на ученици.
Бел. ред. Към 17 март 2022 г. дори австрийското правителство се отказа от закона за задължителна ваксинация. Българското здравно министерство със Заповед РД-01-138/17.03.2022 наложи отпадане на изискването за „зелен сертификат“ за всякакви дейности в България от 21 март.
Можем само да се надяваме, че в бъдещето ни не се очертават нова вълна на зараза, нови ограничителни режими и зелени сертификати.
Интервюто взе
на 24 февруари 2022 г.
Мартина ЗИНОВИЕВА
Адвокат Мария ПЕТРОВА е основател на първата в България специализирана кантора по медицинско право. Тя е сред малцината специалисти в Европа, притежаващи магистърска степен по „Хуманна медицина“ (в Медицински университет - София и е лекар), а последствие и „Право“ в Юридическия факултет Софийски университет „Св. Климент Охридски”, където се дипломира като юрист. Адв. Петрова е завършила „Здравен мениджмънт и обществено здраве“ в Медицински университет – София, Факултет по Обществено здраве – София. Специализирала е в Англия, Германия, Австрия и Франция в области като „Медицинско право”, „Европейско здравно право”, „Здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването”, „Правни аспекти на медицинските/лекарските грешки”.
