Отдавна е известно: физическите упражнения влияят благотворно не само на тялото, но и на психиката. На пръв поглед е очевидно: ако не злоупотребява със седящия начин на живот, човек боледува по-малко, а това е от полза и за мозъка. Но връзката между физическите упражнения и психическите функции, както показали изследвания от последните години, може да бъде по-тясна и непосредствена.
Преди няколко месеца в British Journal of Sports Medicine било публикувано изследване, което твърди, че
възрастовото влошаване на когнитивните функции при хората над 50 години може да се забави с физическа активност
Възрастните хора, занимаващи се с аеробика и някои специални упражнения, се справят по-добре с психологическите тестове, в които е нужно бързо превключване от една задача на друга, съсредоточаване и активно използване на работната памет.
Хората от третата възраст са привличани за участие в такива изследвания по напълно понятни причини: с възрастта мозъкът отслабва по естествен начин и поради това става по-лесно да се оценяват факторите, които затормозяват този процес. Но подобни данни има и за младите хора, и дори за децата. Така например изследване от 2017 г., чиито резултати били публикувани в списание Medicine & Science in Sports & Exercise, показало, че при децата на възраст от 9 до 11 години физическата подготовка и добрата работна памет вървят ръка за ръка: ако мускулите на детето са добре развити, то запаметява по-добре и, което не е маловажно, демонстрира успехи в обучението. В статия в списание Neurology се отбелязва, че разликата в биологичната възраст на мозъка между хората, които редовно се занимават с физически упражнения, фитнес, спорт, и тези, които не са активни физически, може да достигне цели десет години. В същото време е важно, какво именно прави човек.
Преди няколко години изследователи от Университета в Питсбърг (САЩ) сравнили как в продължение на една година се променяло състоянието на мозъка при стари хора, които или ходили три пъти седмично на дълга разходка с бързо темпо (от 30 до 45 минути), или изпълнявали упражнения за разтягане. Оказало се, че при тези, които се разхождали, някои области в мозъка, включително хипокампа, отговарящи за планирането и паметта, увеличили своите размери. Увеличението било неголямо, само 2-3%, и все пак то било достатъчно, за да
компенсира възрастовото „изяждане” на мозъка
Участниците в изследването, които се разхождали, показали добри резултати и в тестовете за пространствената памет. При тези, които в продължение на година правили упражнения за разтягане, хипокампът продължил да се смалява, както обикновено става в старческа възраст.
Има данни, че физическата активност помага да се намалят когнитивните нарушения при шизофрения и при ‚Паркинсон“; в частност, при болните от шизофрения няколко месеца напълно умерени упражнения довели до увеличение на хипокампа с 12%.
Освен това, всички, които се занимават със спорт, прекрасно знаят, че физическите упражнения
облекчават стреса и създават усещане за лека еуфория
Но защо става така? Защо благодарение на физическата активност изчезва стресът, подобрява се паметта, увеличават се някои области в мозъка? Тук има няколко обяснения.
Смята се, че чувството на еуфория, възникващо след продължително физическо натоварване, се появява благодарение на ендоканабиноидите – невромедиаторни молекули, които се синтезират в мозъка и действат на невроните в различни нервни центрове. Ендоканабиноидите имат много функции: те участват в регулацията на апетита, влияят на паметта, обучението и емоциите и, освен това, служат като своеобразно вътрешно обезболяващо, към което мозъкът прибягва в най-различни случаи. Физическите упражнения стимулират освобождаване на невромедиатори, снижаващи тревожността и предизвикващи леко чувство на радост.
Но има и
други антистресови механизми,
които се задействат при спортни занимания.
Известно е, че стресът и депресията предизвикват атрофия на невроните и синапсите: връзката между нервните клетки отслабват и се късат, а нови не се образуват. Нервната клетка става „неконтактна” и ненужна, общото разнообразие на нервните вериги намалява, а намаленото количество на нервни контури на свой ред се отразява на когнитивните способности и на умението да се намира изход от трудни ситуации.
Преди две години изследователи от Университета в Джорджия (САЩ) установили, че при плъховете, които водят активен начин на живот, невроните се съпротивляват успешно на стресовия ефект, запазвайки способност да формират все нови и нови клетъчни връзки. И това става благодарение на невропептида галанин, чието ниво видимо се увеличава след физически упражнения и то именно в зоните на мозъка, отговарящи за борбата със стреса. Антистресовият ефект на „фитнеса”, осигурен от галанина, се проявява и в поведението на плъховете: животните, независимо от неприятните обстоятелства, които им устройвали в експеримента, били активни и любопитни – с други думи, не преживявали тежко неприятностите и не се предавали във властта на стреса.
Когато става дума за когнитивните функции и за увеличението на някои зони в мозъка, едно обяснение се натрапва от само себе си: та нали упражненията карат сърцето да бие учестено, следователно,
в мозъка се подобрява кръвоснабдяването
и той започва да работи по-добре.
В полза на тази хипотеза говорят резултатите от изследване на учени от Тексаския университет в Далас: през 2013 г. те публикували в списание Frontiers in Aging Neuroscience проучване, в което твърдели, че физическите упражнения стимулират кръвоснабдяването в хипокампа. И в него се усилва обмяната на веществата и се повишава активността на невроните. Участниците в експеримента, редовно упражняващи се в спортна зала, показвали по-добри резултати в тестовете за паметта, при това измененията настъпвали именно в такава последователност: в началото се подобрявал кръвотокът, после – когнитивните способности.
Владимир ЙОНЕВ
