в-к Лечител
в-к Лечител
 

Инфлацията и нашето финансово здраве

Брой: 49, 9 декември 2021 - ЕНДОМЕТРИОЗАТА
Доц. д-р Васил ПЕТКОВ е ръководител катедра „Международни икономически отношения и бизнес“ в Университет за национално и световно стопанство, гр. София. Чете лекции по дисциплините „Конюнктура и прогнозиране на международните пазари“ и „Цени и ценообразуване на международните пазари“. Доц. Петков е и директор на „Научноизследователски център за пазарни анализи и прогнози“ към УНСС, който провежда курсове за повишаване на знанията и уменията, изготвя пазарни и маркетингови проучвания и предоставя консултантски услуги.
Потърсихме го с молба да даде яснота относно цените, инфлацията, бъдещето на лева, както и къде е най-сигурно да инвестираме парите си в период на криза.

Инфлацията отново се появи в живота ни, а бяхме забравили за нейното съществуване, след доста години на слабо покачване на цените. По принцип годишен темп на нарастване на общото ценово равнище в рамките на 2-3% се смята за здравословен и стимулиращ икономическата активност. Но дори и в такива периоди нарастването на заплащането на труда изостава спрямо нарастването на цените на суровините, на междинните и на крайните продукти, в което е заложена загубата на благосъстояние на населението. Подобна ситуация обаче за повечето от нас остава незабелязана и не предизвиква страхове относно бъдещето. Когато обаче нещата започват да се усещат не само с по-малкото разполагаем доход, но и визуално, съвсем естествено възниква въпросът „какво се случва?“.

Според данни на НСИ инфлацията през октомври 2021 г. е 1,8%, а от началото на годината тя е 5,4%. Официалният измерител на инфлацията е индексът на потребителските цени, който оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление. За съжаление, към момента в България реалното усещане за инфлация е двуцифрено число.

Все пак следва да се подчертае, че сме далеч от сценария от края на миналия век, защото покачване на цените се наблюдава не само в България, но и в повечето страни по света. Например в САЩ индексът на потребителските цени за една година е нараснал с 6,2% (октомври 2020 г. – октомври 2021 г.), което е тридесетгодишен връх, а в Германия - с над 4%, което е най-голямото нарастване от 28 години насам.

В допълнение в голямата си част инфлацията е привнесена от външните пазари. След почти пълното замиране на икономиките през 2020 г. започна постепенно възстановяване на икономическата активност, с което нарасна и търсенето, както потребителско, така и промишлено. Но производството не беше готово да посрещне нуждите и се създаде дефицит, т.е. свръхтърсене, което неизбежно доведе до повишаване на цените. Транспортните разходи също нараснаха няколко пъти (особено тези по море). Появиха се проблеми с доставките на много части, възли, чипове и детайли за промишлеността, което създаде допълнителен проблем при изпълнението на поръчките. На фона на всичко това възникна и енергийната криза с непрекъснато нарастващите цени на електроенергия, природен газ и други енергоизточници, което доведе до още по-големи смущения.

Както икономиките преминават през пикове и спадове в активността си, по същия начин през определен период от време се наблюдават „суперцикли“ при суровините, т.е. непрекъснато нарастване на техните цени (като се започне от селскостопанските стоки и се стигне до металите). Съществуват основания да се предположи, че се намираме точно в такъв период на увеличаване на цените на суровините, което няма нищо общо с останалите събития и кризи. Например индексът на цените на храните на Организацията по прехрана и земеделие към ООН от октомври 2020 г. до момента се е повишил с 31,3%.

Въпреки това си имаме и чисто наши български причини, които не са от вчера. Традиционно веригата на ценообразуване е прекалено дълга, т.е. между производителя и крайния потребител има прекалено много звена, които допълнително водят до по-високи цени (освен това надценките са прекалено високи). Затова ние сме бедни, не защото заплатите ни са ниски (на фона на производителността ни няма как да бъдат по-високи), а защото цените ни са високи. А в такива моменти като настоящия, ако се оставим изцяло в ръцете на търговците (т.е. „на невидимата ръка на пазара“), всички виждаме какви са резултатите. Конкретен пример са шокиращите цени на електроенергията за промишлените потребители в България. Не става въпрос обаче да има държавен монопол върху цените, както в миналото, а да се спазват някакви „етични норми“ и ако не се научат продавачите - да бъдат наказвани като не купуваме (например японците през 2014 г. наказаха правителството си, заради увеличаване на техния вариант на ДДС).

Съвсем естествено е да си зададем въпроса къде и в какво може да се инвестира „сигурно“ при настоящата ситуация. Депозитите не са алтернатива, защото носят отрицателна доходност. Някои се насочват към покупката на недвижими имоти и си мислят, че те никога няма да загубят стойността си. За съжаление, не само в България, но и в много други страни има значително нарастване на цените им и възникват опасения от „жилищен балон“, който скоро ще се спука (дори и при пълното затваряне, цените им растяха). Остава възможността да се закупи готово жилище, но само ако се ползва като основно, защото отдаването под наем става все по-трудно и не представлява алтернатива. Някои си мислят за криптовалути, но при тези резки промени в техните стойности, трябват наистина „железни нерви“. Във времена на кризи обикновено златото се счита за „убежище“, но сега има много по-ценни метали от него. Евентуално участие в инвестиционен фонд може да донесе някаква прилична възвращаемост, но зависи от активите, в които се влагат паричните средства.

С една дума, към настоящия момент няма сигурна инвестиция. Единственият начин да се реализира печалба е да се рискува. Инструментите на фондовите пазари са толкова разнообразни, но трябва да се познава изключително добре пазарът на съответния базов актив и, разбира се, да има усет и малко късмет. В България няма толкова добре развити пазари на финансови инструменти, но в някои страни участието на борсите е вече традиция. Въпреки че и на нас може да ни се наложи да започнем да разбираме и да „играем“ на пазарите най-малкото, за да си осигурим някакви допълнителни доходи или да заделяме за старини, защото видяхме какво се случва с допълнителната пенсия.

Една част от нас имат и друг проблем: „в каква валута да държат спестяванията си?“. Принципна разлика между левове и евро няма, но ако тръгнем да разсъждаваме в посока други валути – например щатски долари, британски паунди, швейцарски франкове и т.н., няма лесно решение. Ако проверим валутния курс на щатския долар към лева ще установим, че от началото на годината до края на октомври той се е повишил с 8 стотинки, но от това не следва, че трябва да обръщаме всичко в долари. Защото само при една промяна на лихвените проценти в САЩ или някакво друго събитие, той бързо може да изтрие дори повече от 8 стотинки от стойността си. Или като забележим, че руската рубла поскъпва, не трябва да тръгваме да купуваме рубли, защото всичко се променя за часове. Но ако трябва да изведем някакво правило, то най-голяма част от спестяванията се държат във валутата, която съответният човек използва най-много.

Във връзка с горното от доста време в България върви дискусията „за“ или „против“ приемането на еврото. В сегашната ситуация много от нас си задават въпроса: „какво ще стане с цените, ако приемем еврото?“. По принцип нищо страшно не би се случило. През декември 2020 г. приключихме тригодишен научноизследователски проект в УНСС и един от акцентите беше да изследваме в достатъчно дълъг ретроспективен период какво се е случвало с цените на стоките в страните, които се присъединяват към ЕС от 2004 г. насам (страни приели еврото и тези, които не са го приели). На базата на данните се установи, че цените се влияят от съвсем други фактори, а не от въвеждането на еврото. Естествено тук пак можем да се върнем на въпроса за „българския манталитет“ и как бихме умножавали и закръгляли.

А колко дълго ще продължи това всеобщо покачване на цените? Очакванията ни са, че поне до края на следващата година ще има по-осезаема инфлация, т.е. същата или малко по-ниска от настоящата. Причината е, че смущенията в доставките ще продължат още известно време. Повишаване на възнагражденията и пенсиите не може да бъде решение в състояние на инфлация. Следва да се помисли обаче за инструменти, които да ограничават или да намаляват нарастването на цените (например в някои страни от ЕС намалиха временно ДДС за най-чувствителните стоки).

Горното обаче е по-добрият сценарий. Съществува опасност да навлезем в период на „стагфлация“ (не само за България), което означава инфлация и нисък икономически растеж. Такава ситуация се преодолява доста трудно, но да се надяваме, че със средствата, които получаваме и ще получаваме по линия на ЕС, включително и за възстановяване, както и по линията на „зеления преход“, страната ни ще успее да стимулира икономическата активност. А по отношение на инфлацията: „чакаме, докато отмине“, тъй като за момента лекарство не е открито.



Брой: 49, 9 декември 2021
 
 
Продукти
 
КУРКУМА (Curcuma)
 
МАГНЕЗИЕВ ЦИТРАТ (Magnesia citrate)
 
ПОЛИПОРУС
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД