Безсънието може да е рисков фактор за кървене в мозъка от разкъсана аневризма наред с други по-добре известни фактори като тютюнопушене и хипертония. Това показа ново изследване, което беше публикувано в списанието на Американската сърдечно-съдова асоциация.
Над 3% от хората на зряла възраст в света имат неразкъсани малформации на кръвоносните съдове в мозъка, наречени вътречерепни аневризми, повечето от които няма никога да се разкъсат. Около 2,5% от тези аневризми обаче се разкъсват, водейки до субарахноиден кръвоизлив, известен още и като кървене на мозъка. Субарахноидният кръвоизлив е вид инсулт, предизвикван от разкъсване на кръвоносен съд върху повърхността на мозъка и последващо кървене в пространството между мозъка и черепа.
„Разкъсаните аневризми са силно смъртоносни. Затова е изключително важно да се идентифицират модифицируемите рискови фактори, които могат да помогнат за предотвратяване разкъсването на аневризмите“, казва авторът на изследването Сузана Ларсон, доцент от отдела по сърдечно-съдова и хранителна епидемиология на Каролинския институт в Стокхолм, Швеция, която е преподавател и в Университета на Упсала.
Изследователите си поставили за цел да определят дали различни фактори са свързани с наличието на вътречерепни аневризми и/или тяхното разкъсване. Те проучили установените рискови фактори като тютюнопушене и високо кръвно налягане, и оценили връзката между аневризмите и консумацията на кафе, съня, физическата активност, индекса на телесната маса (ИТМ), нивата на кръвната захар, диабета от втори тип, холестерола, хроничното възпаление и бъбречната функция.
Данните от няколко геномни изследвания били използвани за измерване на генетичните връзки с кардиометаболитни и жизнени рискови фактори. На базата на генетична информация от метаанализ, проведен от Международния консорциум по генетика на инсулта, били открити близо 6300 случая на вътречерепна аневризма и 4200 случая на аневризмален субарахноиден кръвоизлив. Тези случаи били сравнени с данните за над 59 500 контролни участници за определяне на генетичната предразположеност към аневризми. Според анализа:
* Генетичната предразположеност към безсъние била свързана с 24% по-висок риск от вътречерепни аневризми и аневризмален субарахноиден кръвоизлив.
* Рискът от вътречерепна аневризма бил около три пъти по-висок при пушачите в сравнение с непушачите.
* Рискът от вътречерепна аневризма нараствал почти три пъти за всеки 10 mm Hg повишение на диастолното кръвно налягане (долната граница на стойността на кръвното налягане).
* Високите нива на триглицеридите и високият ИТМ не демонстрирали връзка с повишен риск от вътречерепни аневризми и аневризмален субарахноиден кръвоизлив.
„Връзката между безсънието и вътречерепната аневризма не е докладвана досега и тези открития трябва да бъдат потвърдени при бъдещи изследвания – казва Ларсон. - Нашето проучване подкрепя схващането, че рискови фактори, които хората могат да променят или контролират, може да влияят върху риска от мозъчни аневризми и кръвоизлив. Щом бъде потвърдено, бъдещите изследвания трябва да проучат начини за интегрирането на това знание в програми за превенция и терапии.“
Според научно изявление на Американската сърдечно-съдова асоциация от 2016 година, недостатъчното количество и лошото качество, както и разстройствата на съня са свързани с повишен риск от хипертония. В него беше отбелязано, че лечението на хората с разстройства на съня може да донесе клинични ползи, особено по отношение на кръвното налягане.
Таня ТОНКОВА
