в-к Лечител
в-к Лечител
 

БЪЛГАРИНЪТ – В ПЪРВО ЛИЦЕ, ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО*

Брой: 49, 9 декември 2021 - ЕНДОМЕТРИОЗАТА

Цанко ЖИВКОВ

 Един българин – българин. Двама българи – партия. Трима българи – разцепление. Това го е писал Райко Алексиев в своя вестник „Щурец“ през 1933 г.

Подобно е било обществено-политическото ни състояние и след Освобождението в края на ХIХ век, такова е и днес – при свършека на ХХ век. Безброй партии и партийки, разцепени на толкова крилца и перца, колкото членове има всяка от тях. Което ще рече: за цяло столетие нищо ново под небето на милата ни татковина. Българинът изглежда е възможен само в първо лице единствено число. Той се вижда и възприема все в ролята на ас. На главно действащо лице върху сцената на живота.

„Он че ми каже на мене той!“ - тези думи го изразяват точно и цялостно. Или по-интелигентното: „Хайде, ти си Петър Райчев, ние ще лепим афишите!“ Никой българин не иска на никого да лепи афишите. Да бъде втора цигулка. Българският симфоничен оркестър трябва да се състои само от първи цигулки. За останалите инструменти да не говорим. Всеки претендира и се бори за място в единствено възможната първа редица. Искаме театърът, наречен съвременна история, да има само първи ред, ние да седим там и да гледаме всички представление до края на сезона. Преброяването при нас върви тъй: първи..., първи..., първи! Предпоследен или последен няма.

Погледнете как ние, българите, заемаме местата в празния автобус или железопътен вагон. Всеки сяда на отделна седалка или купе, не попълва местата наред, на съседното място слага багажа си или палтото. Когато впоследствие все пак се наложи някой да попита свободно ли е мястото до тебе, ти го поглеждаш с такъв зверски поглед, че оня става пишман за въпроса си и предпочита да стои прав. А ти продължаваш да негодуваш: „Тоя навлек докога ще виси над главата ми?“

Постоянно е пред очите една зелена площ – голяма ливада между карето мастадонти в жилищния ни комплекс. По диагонала си тая ливада е осеяна с преки пътеходни пътеки – броят им е петнайсетина. Всички водят към автобусната спирка, но нашего брата българина в никакъв случай не желае да върви по чужди стъпки, а си прави своя пътека.

От старобългарския е дошло в новобългарския език понятието „държава“, с което селянинът ни обобщено нарича своя имот, добитък, покъщина. Отгоре на всичко имаме и село, което се нарича Държава. Другите народи казват: „Моят дом е моята крепост!“ Българинът: „Моята държава (стопанство) е моята крепост!“ И ако генерал Де Гол се жалваше публично, че трудно се управлявал народ като французите, на които само сиренето било 400 вида, какво да кажат управниците на България, където всеки стопанин си е отделна държава, в която той господарува и си слугува едновременно.

Примерите са изобилни както в българската история, така и в съвременната ни действителност. „Че с какво ти, Асене, си по-добър от мене – Иванко?“ И го пробождаш с меча си. За да заемеш неговото място. Престола му. Да го изтикаш от нивата му. От ръководството на партията, на организацията, на института или от челото на избирателната листа.

Има един виц за Ада. При всеки казан стояли дяволи и с тризъбците си натиквали обратно в казана тия, които се опитвали да се измъкнат навън. Само при казаните с българи нямало дяволи. Защото българите сами се топели в катрана. Щом някой понечел да се издигне нагоре, тия отдолу го дърпали за краката. И на повърхността на казана царяло мир и спокойствие. Запомнени са думите на Лала Шахин, покорителят на Пловдив и Тракия в края на ХIV век: „Българите са лесни за управление, защото се ковладят един другиго!“

Вече не виц, а документална случка. В годините преди Първата световна война в Берлин се случили заедно десетина наши духовни първенци, сред които Пенчо Славейков, д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров, Кирил Христов, Александър Балабанов и др. К. Кръстев им предложил да направят блиц анкета помежду си, като отговорят на въпроса: „Кой е най-великият българин?“ Настъпило неловко мълчание. Замислили се нашите асове. К. Христов пръв нарушил тягостната тишина: “Знам, че на устата ви е моето име, но от пуста завист не искате да го изречете.“

Елин Пелин е формулирал съвсем ясно, че ако някога се роди български гений, той ще бъде геният на завистта. А неговият нане Вуте ще го каже просто: „Я не сакам я да съм добре, я сакам Геле да е зле!“ И когато го попитали какво иска да му дадат, при условие, че на Геле ще го удвоят, Вуте рекъл: „Извадете ми едното око!“

В селцето, където летуваме, наблюдавах три момиченца на по десетина години. Ако половин час си играят заедно, сетне целият ден са сърдити и разделени. Питам ги поотделно защо се получава така? Отговорът им е, защото всяка искала да командва. Никоя не отстъпвала и ето ги „скарани до гроб!“ Т. е. до другата утрин, когато всичко се повтаря.

Децата са си деца, но печалното е, че така е и при възрастните:

„Скарали се кой да води

Бащината си дружина!

Тесни били планините

За несговорна дружина!

 

И стърчат им днес главите,

За да плаче кой как мине.“

Хр. Ботев

 

Но какво от това, че се знаят и виждат тия тъмни и тъжни черти от българският характер? Каква полза и поука?

Мъчат се да го обяснят с многовековното ни робуване, в което всички българи били равни. Нямало е класово или кастово деление между тях, липсвала е наследствена аристокрация, та всеки е мислел, че знае, може и заслужава всичко; че е краен индивидуалист и не е позволявал никому „на стъклото джам да му каже“.

Драматургът сатирик Станислав Стратиев най-добре е определил защо нямаме наш, български Шекспир? Защото българинът не признава диалога. Нескончаеми монолози, довеждащи до обесване на противната страна. Българинът въобще не дава думата на другия. Не го чува. Той нито за миг не допуска, че някой друг може също да е прав или по-прав от него. Българският диалог, казва Ст. Стратиев, са всъщност два огромни монолога, които завършват с прочутата фраза: „Като не щеш мúра, на ти секира!“ Това ни е диалогът. Е, как тогава да имаме Шекспир? Да се получи разговор, съгласие, разбирателство у дома, в партията, в Народното събрание, в държавата, в цялото ни общество?

 *Написано преди 30 години

 



Брой: 49, 9 декември 2021
 
 
Продукти
 
ВИВАНИЯ крем (VIVANIA)
 
ФЕМИГЛАНДИН GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
БРОКОЛИ
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД