Двигателните тикове често са предшествани от специфични усещания,

наречени сензорни тикове. Например преди началото на непроизволно мигане, човек с тик усеща парене в очите; преди непроизволно издаване на звуци, изпитва усещане за буца в гърлото; преди мускулите на шията или ръката да започнат да се свиват, човек усеща в тях напрежение.

Най-често движенията на мускулите на лицето се съчетават с движения на мускулите на тялото и крайниците. По принцип, тиковете се усилват, когато човек се намира дълго в една и съща поза и е достатъчно отпуснат, например гледа телевизия. Тиковете отслабват и дори напълно изчезват по време на игра, а така също при изпълнение на интересна задача, която изисква пълно съсредоточаване. Това е свързано с факта, че потенциалът на мозъка е насочен към определена цел и се изразходва за изпълнение на конструктивни задачи.

Има

цяла група тикове, наречени вокални,

при които настъпва внезапно непроизволно произнасяне на различни звуци: подсмърчане, покашляне, писък, свиркане, повтаряне на чужди думи или фрази, повтаряне на своята последна дума и др.

Тиковото разстройство протича вълнообразно – периодите на чести и интензивни мускулни свивания могат да бъдат заменени от паузи на „затишие”. Това е свързано с различни провокиращи фактори. Често катализатор става силен стрес или страх, изпитван от детето, непривична обстановка или проточило се очакване – това може да бъде начало на посещение в детска градина или училище, конфликти в семейството или с връстниците.

Тикозни разстройства се срещат по-често сред момчетата, отколкото при момичетата (съотношението е 1:3), което разкрива важната роля на родилната травма в произхода на това състояние. Работата е там, че средният размер на главата на момчетата е по-голям, а това означава, че при тях е повишен рискът от получаване на травма по време на раждането.

Тикозното разстройство практически винаги е свързано със силна родилна травма в съчетание с придобита травма на черепа, най-често – в челната област, което води до повишена активност на двигателните зони в мозъка. Поради разместване на костите на черепа в главния мозък възниква прекалена електрическа активност, това засяга и кората, и зоните под нея. Натрупаният електрически потенциал търси изход. В зависимост от това, каква част от кората е задействана, това предизвиква движение на една или друга група мускули. С времето локализацията на тиковете може да се промени.

С възрастта примерно при 40% от пациентите тиковете изчезват, у 40% - отслабват, и в останалите 20% не се изменят или прогресират. Така става преди всичко поради това, че с годините се усилва влиянието на затормозяващата система на главния мозък. Но не бива да се мисли, че изчезването или намалението на тиковете в подрастващите говори за оздравяване, тъй като остават много други последствия от травмата, изискващи задължително лечение.

Стресът и уплахата могат да станат катализатор

на тикозно разстройство, но те не са негова причина, иначе във всички деца след уплаха би се появил тик. Тикът винаги е съпътстван от нарушения в работата на мозъка, тъй като именно той изпраща към мускулите прекомерно количество импулси. Стресовата ситуация усилва възбудата и тогава електрическият потенциал на мозъка се проявява във вид на разряди, стимулиращи мускулните свивания. Особено тежко децата понасят критиката и натиска от страна на родителите. Неслучайно е забелязано, че ако родителското натякване за тиковете на детето стане по-малко и по-рядко, то и непроизволните мускулни движения в малчугана намаляват в редица случаи.

Тикозното разстройство говори за наличие на напрежение в твърдата мозъчна обвивка. Така също тикове могат да се наблюдават у деца с шизофрения, аутизъм, при които електрическата активност на мозъка е променена. Ако детето е прекарало невроинфекция, например енцефалит, причина за хиперкинеза става повишената активност на мозъчната кора.

В 60% от пациентите с тикозно разстройство при електроенцефалограма се наблюдават изменения, характерни за епилепсията. В част от пациентите има епилепсия, при това в повечето случаи тя се присъединява след като са дебютирали тиковете. Заболяването често се съчетава с други разстройства на нервната система – хиперактивност, прекомерна възбудимост, тревожни разстройства, неконтролируем страх.

В произхода на тикозните разстройства винаги има място и ендокринен компонент, което налага в лечението да участва и ендокринолог. Тиковете се съчетават с различни нарушения на обмяната на веществата: дефицит на витамин D, микроелементи, нарушения на въглехидратната обмяна. При това мембраните на мускулните клетки стават по-пропускливи, прагът на тяхната възбудимост се понижава. В резултат мускулът реагира дори на тези нервни стимули, на които в нормално състояние не би трябвало да реагира.

Променя се качеството на тъканите в цялото тяло – те отслабват

За децата с тикове е характерна недиференцирана дисплазия на съединителната тъкан – те са много гъвкави, тъканите им прекалено лесно се изпъват. Това е така, защото от най-ранна възраст тялото се формира в условията на нарушение на обмяната на веществата. Всички пациенти с тикове следва да се подлагат на биохимично изследване (включително за нивото на витамин D) и да се изпращат за преглед от ендокринолог.

Именно връзката с ендокринните проблеми обяснява най-високата честота на началото на тиковете в периода преди полово съзряване, когато натоварването на жлезите с вътрешна секреция нараства, и скритите дефекти в тяхната работа стават по-явни.

Тиковете са сериозен комплексен проблем, който се обяснява не само с получените травми. Те се срещат често, но далеч не във всеки човек с травми се появяват тикове. В произхода на тикозното разстройство винаги са замесени психологически и ендокринен фактори.

 Делян ВАСИЛЕВ