в-к Лечител
в-к Лечител
 

ХОРМОНИТЕ – ПАЛКАТА НА ДИРИГЕНТА В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Брой: 49, 9 декември 2021 - ЕНДОМЕТРИОЗАТА

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 Човешкият организъм е свръхсложна биологична система, състояща се от над 37 милиарда клетки, които изграждат неговите органи и тъкани. Необходимият синхрон във функционирането на тази уникална система се осигурява от ендокринните жлези, които координират и регулират на практика всички процeси, протичащи в човешкия организъм. Тази своя дейност те изпълняват чрез секретиране в кръвния ток на специфични химически вещества - хормони, които в микроскопични концентрации, на дистанция, заставят различните органи и тъкани да променят в една или друга посока своя метаболизъм. Човешкото тяло може да се оприличи на своеобразен гигантски оркестър, в който всяка клетка свири своята партитура под диригентството на ендокринната система, чиято главна задача е да осигури безупречно звучене на изпълняваното музикално произведение.

Понятието „жлеза с вътрешна секреция” формулира през 1830 година немският физиолог и естествоизпитател Йоханес Мюлер. През 1855 година френският физиолог Клод Бернар въвежда понятието „вътрешна секреция”. Интересът към изучаването на жлезите с вътрешна секреция нараства значително след публикуваните изследвания на д-р Шарл Едуард Броун-Секар – потомък на американо-френско семейство. На 70-годишна възраст, усещайки спад във физическите сили и умствената си активност, той започнал да си инжектира настойки от тъкани на яйчниците и тестисите на млади кучета и морски свинчета и с възторг забелязал, че силите и яснотата на ума се връщат, както и сексуалният тонус. Ученият бил буквално засипан от

поръчки от застаряващи богаташи и знаменитости с горещата молба да върне младостта им

Той започнал да продава чудодейния екстракт под „скромното” название секардин, което широката публика бързо прекръстила на „еликсир на младостта”. Оказало се обаче, че създателят на секардина просто е станал жертва на плацебо ефект, тъй като инжектираните препарати не оказвали влияние на хормоналната дейност на човека, а само на животните. След няколко години Шарл Едуард Броун-Секар починал, без наистина да върне своята младост. Неговите идеи обаче останали живи и в последвалите години вдъхновили не един учен. Един от тях бил френският хирург Серж Вороноф – натурализираният руски евреин Самюел Воронов. След като завършил медицина, той се увлякал неудържимо по идеите на Броун-Секар. През 1920 година с голям успех той започнал да присажда жлези на шимпанзета на пациенти с увредени щитовидни жлези. Методът давал отлични резултати и при лечение на слабоумие. Ученият се прочул из целия свят и станал приказно богат. Негови клиенти били политици, милионери и прочути артисти. За да се справи с наплива от клиенти, той започнал сам да отглежда маймуни.

Формирането на ендокринологията като отделно направление в медицинската наука става в края на XIX и началото на XX век. 

Основните жлези на ендокринната система в човешкия организъм са:

Хипофизата. Това е главната ендокринна жлеза в човешкия организъм с размери на грахово зърно. Разположена е в основата на главния мозък. Хипофизата управлява дейността на основната част от ендокринните жлези. На свой ред тя се контролира от хипоталамуса – област в главния мозък, разположена непосредствено над нея. Хипоталамусът секретира регулаторните хормони (хормони на хормоните) либерини и статини, които постъпват в хипофизата и чрез нея оказват регулаторно въздействие върху останалите жлези с вътрешна секреция. Хипоталамусът също така секретира хормони и невропептиди, чрез които регулира такива функции в организма като усещане на глад и жажда, терморегулацията, съня, бодърстването, половото поведение и пр. Той играе ключова роля в управлението на висши функции като памет, емоционално състояние и взема активно участие във формирането на различни аспекти на поведението на личността. Следейки непрекъснато нивото на хормоните, продуцирани от жлезите с вътрешна секреция, хипоталамусът и хипофизата определят необходимостта от стимулиране или забавяне на тяхната дейност. 

Епифизата. Представлява малко образувание в междинния мозък (т.нар. трето око), разположено между двете полукълба на главния мозък, с размери от няколко милиметра и форма на шишарка. Епифизата синтезира невротрансмитера серотонин, който се превръща в хормона мелатонин. Последният управлява т.нар. циркадни ритми – вътрешния часовник на човешкия организъм, който показва кога и как да заработят различните негови системи, както и жлезите с вътрешна секреция. Особено важна функция на мелатонина е управлението на ритъма „сън-бодърстване”. Бидейки мощен ендогенен антиоксидант, мелатонинът участва активно в антиоксидантната защита на организма и в най-голяма степен на носителя на наследствената информация – молекулата на ДНК. Той активира най-важния антиоксидантен страж на главния мозък – ензима глутатионпероксидаза, и забавя развитието на седем вида туморни образувания в организма. Епифизата участва активно и в регулирането на половото съзряване.

Щитовидната жлеза. Разположена е под гръкляна и пред трахеята. Има формата на папионка и маса едва около 25 г. Синтезира два важни съдържащи йод хормона - тироксин (тетрайодтиронин, T4), и трийодтиронин (T3), които вземат активно участие в процесите на утилизиране на основните нутриенти - въглехидратите, протеините и липидите, в управлението на дейността на сърдечно-съдовата и половата системе, стомашно-чревния тракт, психическото състояние и т.н. Функцията на щитовидната жлеза в организма може да се оприличи на тази на педала на газта в автомобила. Когато щитовидната жлеза синтезира занижено количество от двата хормона, организмът функционира на „малки обороти” – той е с понижен жизнен потенциал, недостатъчно работоспособен, вял и апатичен. Вместо към продуциране на енергия, той се насочва към синтезиране на мастна тъкан. При повишени нива на хормоните организмът преминава на „високи обороти” – повишава се кръвното налягане, появява се сърцебиене, нервност, изпотяване и пр. В резултат организмът е принуден да изразходва много повече енергия от тази, получавана чрез храната, поради което той посяга към вътрешните си ресурси, което е свързано със значително понижение на телесната маса.

Паращитовидните жлези. Това са от четири до шест малки жлези, разположени на задната страна на щитовидната жлеза, но нерядко – и в нейната тъкан. Синтезират паратхормон, който регулира нивото на калциевите йони в организма, с оглед безотказното функциониране на нервната и двигателната система на организма.

Надбъбречните жлези. Това са две 4-сантиметрови жлези с триъгълна форма, разположени над бъбреците. Синтезират хормоните хидрокортизон, алдостерон, адреналин и норадреналин, естрогенни и андрогенни хормони и т.н., чрез които влияят на развитието и функционирането на жизненоважните органи в човешкото тяло. При увреждането или отстраняването на надбъбречните жлези организмът загива. Хидрокортизонът съдейства за отлагането на гликоген в черния дроб и мускулите, управлява белтъчния синтез, влияе на липидния обмен, потиска функциите на левкоцитите и макрофагите, ограничава миграцията на левкоцитите във възпалената област и пр. Алдостеронът отговаря за регулирането на водно-солевия баланс и за поддържането на оптимално ниво на съотношението между натриевите и калиеви йони в организма. Количествата на двата хормона – адреналин и норадреналин, се увеличават при стресови ситуации. Повишаването на нивото на адреналин води до многократно увеличаване на човешките възможности – нараства силата, издръжливостта, решителността. То е съпроводено с усилване на кръвообращението, ускоряване на обмяната на веществата, повишаване на нивото на кръвната захар и кръвното налягане, сърцебиене, нервна възбуда и пр. Това позволява организмът да реагира адекватно на надвиснала угроза, вземайки едно от възможните решения – „бий” или „бягай”.

Тимусът. Това е ендокринна жлеза, състояща се от два дяла, разположени от двете страни на трахеята, зад гръдната кост и пред сърцето. Тимусът е централен орган на имунната система, в който се произвеждат лимфоцитите – белите кръвни клетки, които са важна част от имунната система на човешкия организъм. Известни са три основни класа лимфоцити NK-клетки, Т-клетки и В-клетки. NK-клетките са част от вродения имунитет. Наричат ги „естествени убийци”. Те разграничават нормалните от туморните и вирусно заразените клетки, които унищожават без необходимостта от предварителна активация. T- и B-клетките са част от придобития имунитет. В тимуса Т-клетките се обучават да разпознават нормалните клетки на организма и унищожават патогенните, раковите, увредените такива от вируси, токсини и радиация. Продуцирайки антитела, В-клетките са част от хуморалния имунен отговор на организма.

В амплоато си на ендокринна жлеза, тимусът продуцира хормоните тимулин, тимозин, тимусен хуморален фактор, ­тимопоетин, чрез които управлява процесите на „зреене” на лимфоцитите, регулира техния брой и, при необходимост, го увеличава до максимум, с оглед спиране на разпространението на вирусната инфекция например.

Яйчници. Освен яйцеклетки, те продуцират важните за развитието на женския организъм хормони естроген, прогестерон и тестостерон.

Семенници. Във външната среда те отделят сперматозоиди, а във вътрешната – т.нар. андрогенни хормони, най-важният от които е тестостерон. Тестостеронът играе ключова роля за здравето и физическата кондиция както на мъжете, така и на жените. Освен за сексуалната активност, регулирането на плодовитостта, либидото и мускулната маса, тестостеронът способства и за повишаване на производството на енергия и еритроцити и противодейства на развитието на остеопороза. Тестостеронът е основният мъжки полов хормон. За денонощие мъжкият организъм произвежда около седем милиграма тестостерон. В тялото на мъжете неговата концентрация е в границите от 280 до 1100 ng/100 мл, а на жените – 15-70 ng/100 мл. В мъжкия организъм тестостеронът способства за развитието на първичните и вторични полови белези, за нарастването на мускулната маса, участва в метаболизма на липидите, отговаря за половото влечение. Ниските нива на тестостерон водят до отслабване на мускулния тонус, повишена уморяемост, депресия, олисяване и т.н. След 30-годишна възраст нивото на тестостерон в организма на мъжете спада с 1,5% на година. На 60-годишна възраст това ги променя чувствително – те губят мускулна маса, в замяна прибавят мастна тъкан.

В женския организъм тестостеронът отговаря за здравината и растежа на костите, формирането на мускулите, развитието на нервната система и мозъка. Наред с това той съдейства за синтезирането в женския организъм на главните женски хормони – естрогените естрон, естриол, естрадиол. При овулация тяхното ниво рязко се покачва, което стимулира половата активност на жената и търсенето на сексуален партньор. Наред с всичко това андрогенните хормони и в мъжкия, и в женския организъм стимулират обмяната на веществата, обновяването на клетките в организма, укрепването на костите с калций и т.н.

Ако жлезите с вътрешна секреция са диригента в човешкия оркестър, то хормоните са палката на диригента, която управлява този оркестър, в резултат на което изпълняваното музикално произведение звучи хармонично, благозвучно и красиво.

Терминът „хормон” за първи път се появява в научната литература през 1902 година

в работите на английските физиолози Уйлям Бейлис и Ърнест Старлинг. Те откриват хормона секретин, продуциран от клетките на слизистите обвивки на дванадесетопръстника и тънките черва, който участва в регулирането на секреторните функции на панкреаса (задстомашната жлеза). Названието е производно на старогръцката дума ὁρμῶν, означаваща възбуждащ, подбуждащ, и то в максимална степен се доближава до същността на действието на тези удивителни вещества в човешкия организъм. Панкреасът е основната жлеза на храносмилателната система, която секретира в дванадесетопръстника над 20 ензима, между които трипсин, химотрипсин, карботксипептидаза, нуклеази, амилаза, липаза и т.н. Всъщност, сега е известно, че клетките на слизистите обвивки секретират полипептида просекретин, който се превръща в секретин под действието на солната киселина на стомашния сок. При рН<4 тя играе ролята на стимулатор, каквато изпълняват също така и мастните киселини, подправките, етанолът и жлъчните киселини.  

В началото и средата на XX век от различни ендокринни органи са изолирани редица хормони – адреналин, тироксин, инулин, прогестерон, трийодтиронин и т.н. Важна стъпка и сериозен успех в развитието на ендокринологията представлява изолирането от хипоталамуса на т.нар. рилизинг-хормони, активиращи (либерините) и потискащи (статините) продукцията на хормони от хипофизата.

През 1869 година изследвайки под микроскоп задстомашната жлеза немският студент по медицина Паул Лангерханс открил неизвестни клетки, формиращи равномерно разпределени групи из цялата жлеза. Ролята на тези групи клетки, по-късно наречени острови на Лангерханс, обаче била непонятна. Тя била разкрита по-късно от Едуард Лагус, който установил, че в тях се образува секрет, който играе важна роля в регулацията на храносмилателните процеси. Двадесет години по-късно немският физиолог Оскар Минковски открил, че задстомашната жлеза има пряка връзка с

управлението на нивото на глюкоза в човешкия организъм

През 1916 година английският физиолог Едуард Шефер допуснал, че количеството на захарите в кръвта се регулира от хормон, продуциран от островите на Лангерханс. Шефер предложил названието инсулин (от латинската дума insula – остров). Следващата решителна крачка е направена от група изследователи от университета в Торонто – младият учен Фредерик Бантинг, професор Джон Маклауд и асистента Чарлз Бест. Те успешно изолират извлек от задстомашната жлеза и го инжектират на куче, умиращо от захарен диабет. Нивото на глюкоза в животното бързо влязло в нормата и то оживяло.

След успешното решение на задачата с източника на инсулин, следващата важна такава била очистването на протеина. За нейното решаване Джон Маклауд привлича блестящия биохимик Джеймс Колип, който разработва ефективен метод за пречистване на инсулина. На 11 януари 1922 година Джеймс Колип инжектира първата доза инсулин на болно от диабет 14-годишно дете.

За направеното забележително откритие през 1923 година Фредерик Бантинг и Джон Маклауд са удостоени с Нобелова награда. Бантинг бил искрено възмутен, че нобеловият комитет пренебрегнал приноса на неговия асистент Чарлз Бест и дори първоначално отказал да получи паричната премия. Впоследствие променил решението си и поделил наградата с него. По аналогичен начин постъпил и Джон Маклауд, който разделил премията с Джеймс Колип. Патентът за производството на инсулин бил продаден на университета в Торонто за... един долар. Промишленото му производство под търговската марка „илетин” започва през 1923 година от фармацевтичната компания Eli Lilly and Company. През 1978 година с помощта на генно-модифицирани бактерии Escherichia coli Артур Ригс и Кейти Итакура получават първия синтетичен инсулин. Откритието на инсулина е едно от най-значимите през XX век. То променя живота на над 300 милиона жители на планетата. Толкова са болните от захарен диабет на земята.

В края на XX  век бяха открити два важни хормона –

лептин и грелин,

които играят ключова роля в появата или изчезването на чувството на глад и имат пряко отношение както към стройната и елегантна фигура, така и към наднормената телесна маса и затлъстяването.

Много хилядолетия човекът търси магическия елексир на любовта, пресъздаден в безброй легенди и приказни сказания. В наши дни учените са категорични – в „коктейла” на любовта влизат шест хормона – допамин, адреналин, серотонин, ендорфини, тестостерон и естрогени. Именно те ни заставят да изпитваме неповторимите преживявания на любовните терзания, любовните ласки и физическия контакт. Хормоните започват своето действие още в майчината утроба – в преднаталния период, и продължават да направляват и ръководят човешкия организъм до последния миг на неговия живот. С използване на съвременна техника към настоящия момент са отделени и добре изучени над 50 хормона, както и около 20 хипотетични. Не е изключено, че в бъдеще ще бъдат открити нови ендокринни тъкани, което значи, че музеят от известните хормони ще се попълни с нови експонати.



Брой: 49, 9 декември 2021
 
 
Продукти
 
МАКА органик (Organic Maca)
 
КАРДИОСАН (CARDIOSAN)
 
Витатабс® Мега В
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД