За няколко дена бяха в София града голяма, голяма, още хубава, великобританец, по-точно шотландец, с булка перуанка. Знаехме се от братска Бразилия, гдето дипломатствахме двамата. Като разбра, че живея в „Люлин“, гостът сериозно рече „Това китайски квартал ли е?“ Дадох отговор отрицателен*. Хубавото на тая питанка бе, че ме накара да се замисля, ибо понякога, макар и рядко, имам пристъпи на едно такова нездравословно състояние. Щом инородец, удостоен с доктората два, проницателно съзря в тукашно слово пряка връзка с далечния и нам тайнствен Китай, оти да се не възползваме от неговото прозрение? Как? С мерак.
Ще променим, по-точно възстановим, името на столичния квартал: „Шаолюлин“. С тоя палеофилологически (чети не изискващ средства) хват рязко ще вдигнем цените на недвижимостите му, включая моята панелка. Но което е много по-важно, ще заложим достоверна подадка някой чужбински умноглав изследовател неопровержимо да обоснове и още по-необоримо докаже, че прословутият манастир „Шаолин“ води своето неоспоримо потекло от българската планина Люлин. Ще гръмне славата й по шара земен, съответно ще рукнат туристи, неутолимо снимащи по екопътеки всичко нейно: бърдо, склон, клонче, лист, изгрев, залез, небе, въздух, трескавата им дейност ще генерира** в хотели, гостилници, екскурзоводи, сувенири и проч. любезни услуги, несекващи потоци от евра, долари, юани, ще рипне жизненото равнище на туземците, грешка, староседелците. Аз ще да съм веч облякъл неотменимия дървен балтон, ала не бих възразил, ако до входа на скромнейшото ми обиталище чучне табела, оповестяваща „Тук живя еди кой, създател на безплатния проект Люлин - Шаолин. От признателните сънародници“. Нали в ближаейше време най-говорените инородни езици у нас ще бъдат китайски, турски, цигански, препоръчително е надписът да бъде оповестен и на тях. Разрешавам снимане до табелата.
*На демокретенясал български „негативен“.
**На улавобългарски „поражда“.
