в-к Лечител
в-к Лечител
 

Защо е толкова спокойно пред „Александър Невски“?

Брой: 11, 12 март 2020 - ДЕПРЕСИЯТА

Румяна БАЛТОВА

 През последните десетилетия културният туризъм в Европа и в целия свят се превърна в основен и структуроопределящ отрасъл от икономиката на много европейски страни. Причините за това са много и комплексни, като се започне от все по-сериозното поевтиняване на транспорта с появата на нискотарифните авиокомпании и се завърши с все по-осезателното оформяне на средна класа в азиатските страни, които започнаха да изпращат към Стария континент милиони любопитни туристи, готови на всичко, за да имат селфи пред Айфеловата кула, пред Колизеума или на фона на Биг Бен. Свръхнатовареността на туристическите обекти в Европа през последните десетина година е факт, който в началото беше приеман с ентусиазъм, но напоследък предизвиква тревога и кара някои музеи и забележителности да взимат странни мерки. Лувърът например от миналия юли престана да продава билети на каса – вече билет може да се закупи само предварително онлайн. Тази свръхнатовареност на европейските туристически дестинации се забелязва навсякъде и, разбира се, се изразява в непрестанно повишаване на цените на хотелите и на таксите за вход в музеите. Хотелите в Будапеща, Прага, Дубровник, Загреб например, които до скоро имаха много приемливи цени, от няколко години започнаха рязко да поскъпват и удвоиха цените си. Входната такса за Айфеловата кула стана 25 евро, за Галерия „Уфици“ – 20 евро, за Музея на мадам Тюсо – 35 GBP!

Какво се случва у нас на този фон? Пред „Александър Невски“ има някоя и друга група, не е съвсем да няма, но общо взето е спокойно. Същото е в стария град на Пловдив – има туристи, но вяло, дори и миналата година, когато градът беше европейска столица на културата, бяхме много далече от свръхнатовареност. Входът за археологическия музей в София, приютяващ Вълчитрънското съкровище, маската на Терес и бронзовата глава на Севт III, е 5 евро. Хотелите по големите градове се пълнят през част от годината, просто защото са малко.

Кретаме някак си на фона на останалата част от Европа, която лети

Защо е така? Дали защото нямаме какво да покажем в музеите си? Не – имаме какво да покажем, но нямаме чисти тоалетни в музеите и отопление през зимата (с някои изключения, разбира се, и слава Богу!). Това, което със сигурност обаче нямаме, е обща концепция за представяне на българския туристически продукт и последователна рекламна политика, която да разкаже на хората историята на нашите земи, за да им стане на тях интересно и да дойдат да видят. Срамно е, но все още хората в Европа не знаят нищо за траките. Говоря за обикновените, но образовани хора, на които историята и античността не са им основно занимание. Те имат някаква обща култура, чували са, дори някои от тях се увличат от древните гърци, финикийци, месопотамци, египтяни, етруски, римляни, но за траки... не са чували. На базата на тази своя обща култура и интереси тези хора мечтаят да отидат в Атина, в Рим или в Египет. Как да помечтаят тези хора за България, как да поискат да посетят нашите музеи, които са по-богати на златни съкровища от античността и от праисторията, отколкото който и да е гръцки или римски музей, като дори не са чували за траките. Как да им се прииска да имат селфи с изящната бронзова глава на Севт III с очи от алабастър и стъкло (!), датираща от първата половина на III век пр. Хр., като, колкото и тя да е удивителна, те нямат никаква представа за нейното съществуване! Въпреки изложбата в Лувъра „Златото на тракийските царе“ през 2015 г. Защо не се знае в Европа за траките, защо западноевропейските народи дори не ги споменават в учебните си програми – това са въпроси, които няма да засягам – не им е тук мястото, но фактът си е факт – широката публика изобщо не е чувала за траки. Ето тук би било мястото на една евентуална обща концепция за представяне на българския туристически продукт, която трябва да се базира на последователна рекламна политика. Тук е ролята на българските институции – Министерства на туризма и на куртурата, Посолства, културни служби, НПО-та - да разкажат на хората извън България какви богатства и красоти крие страната ни. Трябва да започнем да тръбим за тази тракийска цивилизация, да организираме представяния по света или поне в европейските страни, на които да разказваме античната история на нашите земи с възрожденско вдъхновение, за да стигне познанието за траките до обикновените хора, защото траколози има във всички уважаващи себе си университети на Европа, но те са една шепа хора – трябва идеята, че е имало такава

развита цивилизация по българските земи,

която е оставила множество артефакти, да достигне до широката публика. Трябва да открехваме вратата и към варненското златно съкровище, което показва, че по нашите земи се е зародила първата европейска цивилизация. Тези форуми да са съпътствани с изложби, ясно е, че самите артефакти не могат да се пренасят, но може да се изработи, старателно и професионално, една фотоизложба, представяща най-известните експонати от нашите музеи, през които да се разкаже за тази тракийска цивилизация. За да им се прииска на хората да дойдат да ги видят на място. За това трябва да не се жалят средства – те ще се върнат стократно. По време на международни изложения, щандът ни трябва да впечатлява. Трябва да участваме на туристически изложения в страни, които са потенциален източник на културен туризъм, а не само в такива, които са основно насочени към летните почивки. От няколко години вече абсолютно необяснимо България не се представя на изложението в Милано и никога не се е представяла в Римини, а италианците са ни наблизо и много пътуват в България и то основно на културен туризъм. От няколко години също не се представяме в Япония, която е традиционен наш клиент в областта на културния туризъм. Трябва да се канят в най-различни формати представители на туристическия бизнес на съответните страни на кратки „сказки“ за траките, подготвени професионално – на достъпен за непрофесионалисти език, онагледени с филмов материал, за да бъдат заинтригувани първо професионалистите в туризма – после те знаят какво да правят, за да създадат интерес и да спечелят пари от една нова дестинация за културен туризъм. Подчертавам за културен туризъм. Тук не говорим за България като дестинация за евтин летен и ски туризъм – в тази насока вече сме известни и е безсмислено да се налива повече. Ако знаем как да си изиграем картите

България може да стане Клондайк на културния туризъм в Европа –

наблизо им е на всички, не е скъпо, само някой трябва да отвори очите на хората, че тя крие наистина неподозирани от тях съкровища. Тридесет години вече няма кой да го направи! Трябва да се отдели ресурс – човешки, интелектуален и финансов за осъществяването на една такава програма, всяка година се говори за бюджетен излишък, а в същото време за туристическа реклама на страната все се твърди, че пари няма. Трябва да се канят туроператори и журналисти от различни страни на инфотурове, на които всичко да е изпипано брилянтно и които да завършват със среща с наши туроператори. Преди десетина години Министерството (тогава беше на икономиката и туризма) направи два пъти инфотур за журналисти и това беше. Трябва постоянство в тази насока. И малко по-сериозна масовост, трябва да се правят поне по десетина групи на година пет-шест последователни години. И тогава парите няма да са хвърлени на вятъра. От тези две групи резултат нямаше никакъв – защото усилията бяха непоследователни и защото не бяха поканени туроператори. Ако не се направи обща концепция за представяне на българския туристически продукт, която да се базира на последователна рекламна политика, пред „Александър Невски“ все ще е спокойно. Ако не вярвате на преждеизложеното, спомнете си кой знаеше преди петнадесетина години за Кападокия например? Така, а сега да ви кажа как изглеждаха през последните двадесетина години турските щандове на международните туристически изложения. Преди години на големите изложения Турция изнасяше по обяд една витрина с ястия (разни кебапи и имамбаялди) и още една – с баклави, локуми и пр. сладости, и усмихнати момчета с фесове и гайтанлии елечета раздаваха на всеки, който пожелае, в дискретно измислени кутийки... На турския щанд се виеха опашки. От десетина години насам, вече няма такива витрини. Просто няма необходимост. Турция успя да „набие“ в ушите на туристическия бранш всичко, което искаше (не само с помощта на вкусотийките, но не бива да ги подценяваме), а именно, че е дестинация за летни почивки, но и че, освен Истанбул, има още много места за културен туризъм. И сега вече са стигнали до там, че полетът с балон в Кападокия се продава по 300 USD на човек и няма места (преди две години можеше да се купи за 80 -100 USD, нали сте съгласни, че вятърът не е поскъпнал три пъти междувременно). И вече турците са скромни на изложенията. На последното в София дори нямаше турски щанд – не им трябва. Дошло е времето за Турция да пести от национална реклама.   

Друга основна причина за несвойственото за Европа спокойствие по нашите туристически обекти е липсата на директни презокеански полети от България. Ние сме единствената страна в Европа, която няма никакъв директен презокеански полет. Това доведе до факта, че азиатските туристи, които тръгнаха масово към Европа през последните години, практически остават извън обсега на българските туроператори, защото те правят програми, които включват няколко страни, като кацат на едно място на Балканите, където има директен полет, и излитат от друго такова място.  Например прави се комбиниран тур, като се каца в Букурещ, посещават се Румъния, България, Босна и Херцеговина, Хърватия и се излита от Загреб. За такъв тур всеки азиатски туроператор ще търси румънски или хърватски партньор да му направи програмата, защото каца в Румъния, а излита от Хърватия. Така целият поток азиатци за Балканите и Централна Европа е в ръцете на румънски и хърватски туроператори, които правят блиц програми, в които, разбира се, акцентират на своите страни, а ако се наложи да минат през България, правят го на бегом – гледат Рилски манастир, София - една нощувка в София (колкото все пак да направят малко калабалък пред „Александър Невски“), после Велико Търново и беж към Букурещ. Така е и така ще бъде, докато няма нито един полет от София до която и да е отвъдокеанска точка – не в Азия, не в Америка... Никой на държавно ниво нищо не прави по този въпрос, който години вече се поставя от бранша. Да не говорим, че един полет до САЩ (Ню Йорк или Чикаго) например или до Пекин или Шанхай би ползвал всички други сфери от бизнеса, както и многото българи, живеещи в САЩ, или съответно немалкото китайци, живеещи вече у нас. Тези полети не биха били празни. Просто няма воля да се случат. И докато е така, пред „Александър Невски“ все ще е спокойно. Е, всяко зло за добро - поне не са много хората, които да виждат разбития паваж на най-представителния ни площад.



Брой: 11, 12 март 2020
 
 
Продукти
 
Слиммикс СуперДетокс
 
Пикногенол - спрей (PYCNOGENOL)
 
Витатабс холин
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД