Мартина ЗИНОВИЕВА
Много неща ти се искат в живота, но не става. Пробваш нещо – дъниш се. Друг успява. И това се повтаря. Какво се случва с теб? Гледаш отстрани чуждите успехи…
И злобата се натрупва. Но всеки съд все някога прелива. Тази злоба някъде трябва да се излива.
Една поговорка гласи, че когато мизерията влезе в дома през вратата, щастието излиза през прозореца. Следователно в България положението е следното: грандиозна мизерия – голямо повсеместно нещастие. А голямото нещастие повлича след себе си голяма злоба и опасна завист. Да си изпълнен със злоба е все едно да пиеш отрова и да очакваш от нея да загинат враговете ти. Бавно и сигурно тровиш себе си.
Виждаш ли омразата навсякъде около себе си всеки ден? Качваш се в тролея и ако си здрав и прав – всички те гледат злобно. Ако имаш ново палто („Как така сте си купили ново палто в тая държава?!“) всички са готови с поглед да те изядат. Хората ти викат за всичко. Не можеш на опашка да се наредиш без някой да си избие комплексите върху теб, не можеш случаен човек да заговориш, защото възможността да те нападне е огромна.
Няма по-опасен от нещастния човек
Той напада. Чарлс Дикенс е писал, че по-опасни за човешкия вид от немотията и невежеството няма. Познал е. От простотия, от незнание и от глад се допускат най-големите грешки.
Неотдавна гледах едно дете да си играе с топка пред блока. Ритна топката към паркирана кола и я удари. Баба му скочи и го прибра с думите „Тръгваме. Бягай. Не знаеш чия е колата. Луд народ. Може и заради удара с топката да те убие!“. И е права жената.
Ежедневно ставаме свидетели на боеве по пътищата. Засечеш ли някого с колата – майка да ти е яка! Първична осверепялост е застигнала и млади, и стари, които всеки ден се чудят как да изкарат насъщния, как да се скрият от озлоблението на околните.
И понеже злобата все някъде трябва да се излива… българинът е първенец в умението си да мрази каквото там му попадне в социалните мрежи. В ръкопашен бой може да бъдеш набит. По фейсбук трудно ще те ошамарят. Особено когато не си си написал името по лична карта. Анонимността е сериозен закрилник. И развръзва езика.
На какви постове и коментари съм попадала в нета – ум да ти зайде!
Качена снимка на четирилистна детелинка, получава коментари от сорта на „Защо газите тревата?!“, „Не, растенията не се пипат! Оставаме без кислород. Ще загинем!“, „Айдей, поредният веган!“, „Кой си ти, че да нарушаваш целостта на майката Природа? Марш!“… Сформират се групи, които мразят определени политици, мразят дадени актьори, плюят по сериалите, плюят по другите плюещи в нета… Абе, важното е да има на кого да се злоби народът. Да не са му празни и безсмислени дните. Ненавиждаме словесно и снега, и жегата. И мъжете, и жените. Недоволни бяхме и когато Перник остана без вода, недоволни бяхме, че нищо не се предприема. Недоволни сме и от строежа на новата водоснабдителна система, недоволни сме и че вода ще се вземе от София… Абе, недоволни сме.
Ама как да са му пълни и ползотворни дните на средностатистическия фейсбук потребител, ако са пълни само с омраза? Само с погълната от самия себе си отрова? Никого будист не искам да правя. Няма да убеждавам хората, че така не става. Само мога да им кажа, че ако усилията, които полагат, за да се самоизтезават като мразят себе си, неуспехите си, съучениците, колегите и роднините си, ги вложат в… градинарство, в строителство, в образование… то тогава ще са посадили хиляда дървета, ще са прокопали 4, 5, 6 и 7-и лъч на софийското метро (направо ще са свързали София с Банкя), ще са завършили поне десет висши образования…
Омразата погубва времето ни
на тази земя, а то така или иначе не е безкрайно. Неплодородна е. Ограничава мисленето. Както съветва дон Корлеоне („Кръстникът“) – „Не мрази и враговете си. Това замъглява преценката ти“.
В едно популярно детско филмче „Рататуй“ се казва, че всичките критики на кулинарните критици, относно готварските умения на даден готвач, имат точно никаква стойност в сравнение с умението на готвача, защото дори най-простото, оплюто с критика, кюфте е способно да нахрани някого. То ще направи нещо полезно. Ще има смисъл на този свят.
Наблюдавам интересна тенденция – в много затворени групи по интереси във фейсбук правилата на администраторите включват „Не се мразете. Не нападайте другите членове. Всякаква форма на хейт (омраза) се забранява“. Да си призная – това ме радва. Има хора, осъзнали, че е по-приятно да прекараш живота си без комплексите на околните, без обиди, без проклятия.
Общият ми съвет е – не пийте отрова. Съжалявайте тези, които „осмислят“ дните си със злоба. Когато нещо ви харесва, кажете го. Усъвършенствайте себе си, вместо да завиждате на останалите, и успехът ще дойде.
