Докато родителите отглеждат деца, те поставят известни правила, за да ги възпитат и очакват спазването на тези правила. Някои деца приемат правилата доста трудно, други се адаптират към изискванията. За да затвърдят резултата, родителите доста често прибягват до подаръците като стимул. Има няколко възлови положения, които би трябвало да се спазват.
• Родителите трябва да поставят своите изисквания задължително с разяснения към тях. А относно изискванията, родителите трябва да са единни.
• Поставянето на различни правила от страна на майката и бащата, без взаимна подкрепа между тях, ще създаде объркване в съзнанието на детето и стремеж към противоречие, а самото дете няма да прави разлика между „добро” и „лошо.”
• Съблюдаването на правилата от страна на децата би трябвало да се посрещне от родителите с одобрение и поощрение. Това е най-добрата награда за децата, но особеното в случая е начинът, по който ще го изразим. Вместо „Много си умен!” е добре да се каже: „Виждам как се държиш, колко се стараеш, поздравявам те с успеха!”, което прави похвалата като насока към бъдещото добро поведение, усърдие и труд. Изразът „Много си умен…” не носи никакви послания и би могъл да се възприеме по нежелан начин, а детето да се превърне в егоцентрик.
Периодичното връчване на играчка или дреха като награда би довело детето да очаква в бъдеще нещо по-голямо. Когато в отговор на своите очаквания то получава дребни неща, в дългосрочен план няма да е щастлив човек – съществува вероятността за появата на един нечувствителен индивид. Вместо очакваното добро поведение, детето ще полага усилия да получи исканото, но няма да научи действително необходимото. Разбира се, детето все пак би могло да получава при определени поводи нещо дребно, но важната граница е да не се излиза от основната цел.
Вместо реални подаръци, казвайте на детето си, че е достойно за вашата обич, с което ще му дадете възможност да се почувства по-значимо, а самочувствието му ще се изгради за по-кратък период, и то по правилен начин.
Миглена НЯГОЛОВА