Брой: 2, 13 януари 2022 - БОЛКИ В ГЪРЛОТО

Астматиците често изпитват влошаване на своите симптоми през нощта, известно като „нощна астма“. Според доклади над 50% от смъртните случаи вследствие на астма настъпват през нощта, което говори за връзка с нощната астма. Макар че бяха изказани предположения за няколко причинни фактора, които биха могли да обясняват патогенезата на нощната астма, точните механизми в основата й остават неясни.
Сега екип изследователи под ръководството на Кентаро Мизута от Университета на Тохоку откриха, че мелатонинът, хормон на съня, влошава астмата.
Пациентите с астма страдат от бронхоконстрикция, при която гладките мускули на бронхите – пътищата, по които въздухът се транспортира към и от белия дроб, се съкращават. За да я облекчат, много астматици приемат бронходилататор – лекарство, което разширява бронхите.
Но мелатонинът, който често се предписва при безсъние, благоприятства бронхоконстрикцията и отслабва отпускащия ефект на бронходилататорите чрез активиране на мелатониновия МТ2 рецептор.
За да изяснят това, изследователите идентифицирали експресията на въпросния рецептор в гладките мускули на човешките дихателни пътища. Те наблюдавали, че активирането на МТ2 рецептора с по-високи дози мелатонин или антагониста на мелатониновите рецептори рамелтеон значително усилвало бронхоконстрикцията. Нещо повече, мелатонинът отслабвал отпускащите ефекти на широко употребявания бронходилататор бета-андроцепторен агонист.
„Макар че серумната концентрация на мелатонина не пораждаше в съществена степен свиване на дихателните пътища, по-големите дози мелатонин, които се използват клинично за лечението на безсъние, ефекти вследствие на часовата разлика при пътуване или рак, влошаваха астматичните симптоми и намаляваха терапевтичното действие на бронходилататорите“, казва Мизута.
„Фармакологичната терапия за блокиране на мелатониновия МТ2 рецептор би могла да потиска негативните ефекти от мелатонина върху дихателните пътища“, добавя първият автор на доклада от изследването Харука Сасаки.