Учени от Тексаския университет в Далас решили да изследват допринася ли времето, когато човек яде, за удължаване на живота при ограничаване на калориите.
Многобройни изследвания вече установили, че ограничаването на калоричността увеличава средната продължителност на живота на мишките. Но в повечето от тези научни изследвания учените хранили през деня лабораторни мишки с меню с ограничено количество на калориите.
За разлика от хората, мишките водят нощен начин на живот, а това означава, че те са еволюирали, за да се хранят през нощта. Ето защо за своето изследване учените използвали автоматични хранилки, за да гарантират, че мишките ядат само през нощта.
За да определят влияе ли времето на хранене на продължителността на живота – независимо от ограниченията на калориите и гладуването, – те разделили животните на 6 групи.
В контролната група животните можели да ядат толкова, колкото искали и когато искали. Останалите пет групи се придържали към диети с ограничено съдържание на калории (с 30-40% по-малко) с еднакво общо потребление на калории, но с различни режими на хранене.
Контролните мишки имали средна продължителност на живота 800 дни, докато в същото време мишките на диета с ограничено съдържание на калории и денонощно получаване на храна живеели 875 дни, или с 10% повече. Мишките на диета с ограничено количество калории, които се хранили само през деня (неактивна фаза на техния циркаден ритъм) и гладували в продължение на 12 часа, живеели 959 дни. С други думи, те имали живот почти с 20% по-дълъг, отколкото контролната група. Но мишките с ограничена употреба на калории, които се хранили само по време на своята активна фаза, а после гладували в продължение на останалите 12 часа, живеели най-дълго от всички. Продължителността на живота на тези животни съставлявала средно 1068 дни, което било почти с 35% повече, отколкото при контролните животни.
„Ако тези изводи са верни и за хората, ние може би следва да преосмислим действително ли е нужно да прибягваме до среднощни закуски”, заявил авторът на изследването Джозеф Такахаши.
Изследователите открили също, че
диетите с ограничени калории подобрили регулацията на нивото на глюкозата и чувствителността към инсулина,
но подобренията били най-значителни при мишките, които яли само през нощта (тяхната активна фаза). Това показвало, че мишките били по-здрави и стареели по-бавно. При всички мишки стареенето увеличавало активността на гените, участващи във възпалението, и намалявало активността на гените, участващи в метаболизма и циркадните ритми. Ограничаването на калориите забавило тези възрастови изменения, но мишките, които се хранили само през нощта, били най-добре.
„Тъй като стареенето може да се разглежда като прогресиращо усилване на възпалението, ограничаването на калориите задържа това възрастово увеличение на възпалението, което означава, че има и забавяне на процеса на стареене”, обяснил Такахаши.
Яденето късно вечер нарушава способността на организма да поддържа нивото на кръвната захар
в границите на оптималния диапазон. Особено това се отнася за хората с определена вариация на гена на рецептора на мелатонина. Мелатонинът е хормон, който помага да се регулира цикълът на сън и бодърстване. Тъй като неговото ниво се повишава вечер, това не само предизвиква сънливост, но и влошава секрецията на инсулин. В резултат на организма му става все по-трудно да контролира равнището на кръвната захар след ядене преди сън.
„Тъй като много хора късно вечер избират богати на въглехидрати продукти, например чипс, сладкиши, бонбони или пуканки, те влошават контрола на нивото на кръвната захар и увеличават риска от развитие на преддиабет и диабет – обяснила Мариам Ейд. – По този начин, употребата на богати на въглехидрати ястия и закуски в началото на деня допринася за подобряване на баланса на кръвната захар и за профилактика на преддиабета и диабета.”
Симеон НИКОЛОВ
