Невролептиците са препарати, назначавани при широк спектър от психични разстройства, включително депресия, биполярно разстройство, шизофрения, деменция и разстройства от аутистичния спектър.
Те са най-разпространения метод за лечение на хора с шизофрения, помагайки за облекчаване на някои симптоми, предизвикани от това разстройство.
Шизофренията е хронично психично разстройство, характеризиращо се с дисфункция на мисленето, халюцинации и непроизволни движения на тялото.
Точните причини за това заболяване остават неизвестни и до днес. Поради това съвременните методи за лечение са насочени само към облекчаване на симптомите.
Антипсихотичните препарати облекчават признаците на болестта чрез изменения на химическите вещества в главния мозък, което оказва влияние на настроението и емоциите.
Има два класа антипсихотични лекарства – от първо и второ поколение.
Първото поколение препарати – такива като хлорпромазин и галоперидол – се употребяват от средата на 50-те години. Но те предизвикват сериозни неврологични странични ефекти.
Второто поколение невролептици – клозапин и лурасидон, са смятани от лекарите за по-добри, тъй като се отличават с по-малък риск от сериозни странични действия.
Но съгласно ново изследване продължителната употреба на тези препарати може да се отрази негативно на структурата на мозъка.
Изследователите смятат, че дългосрочното използване на антипсихотични препарати може да доведе до загуба на сиво вещество в главния мозък.
Резултатите от това изследване били публикувани в сп. Biological Psychiatry.
Изследователите решили да изучат влиянието на антипсихотичните препарати от първо и второ поколение на структурата на мозъка на 1155 души с шизофрения, сравнявайки ги с 911 здрави хора.
Било установено, че при болните от шизофрения, получаващи невролептици, настъпвала прогресираща загуба на сиво вещество в главния мозък, в сравнение със здравите участници в изследването.
Учените открили, че продължителният прием на невролептици от първо поколение предизвиква по-силно прогресираща загуба на сиво вещество, докато използването на лекарства от второ поколение не било свързано със загуба на кортикална тъкан.
Един от авторите на изследването, доктор Антонио Вита, отбелязал, че остава неясно влияят ли антипсихотичните препарати на главния мозък в зависимост от възрастта на пациента и стадия на болестта, и има ли особености в дозировката, които водят до изменения в структурата на мозъка и обема на сивото вещество.
„Уточняването на тези въпроси има решаващо значение за клиничното лечение на шизофренията и тази информация ще позволи да се разберат по-добре механизмите, лежащи в основата на развитието на структурни аномалии в главния мозък”, добавил ученият.
Стефан ПЕЙЧЕВ
