• Здравейте, д-р Матев. Какво представляват полипите на дебелото черво? Защо се образуват?

– Полипите представляват разраствания на лигавицата на дебелото черво към лумена му. Те са доброкачествени новообразувания с различен тъканен произход: аденоми (от жлезиста тъкан), хамартоми (възли, образували се поради дефект в развитието), хиперпластични и възпалителни. Особено клинично значение имат аденомите, тъй като те стоят в основата за развитието на колоректален карцином. При прехода аденом – карцином може да се открият и различни генетични мутации. Аденомите биват: тубуларни, вилозни и тубуловилозен аденом (със смесен хистологичен строеж). Според броя: единичен аденом, групови аденоми (до 5 броя), множествена аденоматоза (10-100 броя), дифузна аденоматоза (фамилна при над 1000 аденома). Предразполагащи фактори са генетично предразположение, хронични възпалителни заболявания (язвен колит, болест на Крон), фактори от храненето: прекомерна употреба на животински мазнини и рафинирана захар, намалено съдържание на фибри, хронично забавен пасаж, който води до промяна в pH на чревното съдържимо – променя се естествената флора на червата. Затлъстяване, намалена физическа активност, тютюнопушене и други.

• При колко процента от населението се среща тази патология?

– С увеличаване на възрастта вероятността от поява на полипи нараства. Нашата имунна система отслабва с напредване на възрастта, като отделни клетки биват „изпуснати” от нейния контрол. Те започват безконтролно да се делят и така по вътрешната повърхност на дебелото черво се появяват тези струпвания на клетки, които в даден момент започват да се виждат като полипи. Полипите се срещат приблизително при около 4% от населението.

• Може ли човек да живее години с полипи на дебелото черво, без да разбере? Какви са симптомите?

– Човек може да живее дълги години, без да разбере, че има полипи на дебелото черво. При повечето пациенти почти няма симптоми или те са нетипични: дискомфорт в коремната област, промяна в дефекационния ритъм, немотивирани диарии или запек, понякога наличие на слуз и кръв в изпражненията. Много рядко може да има и болков синдром. Затова те често се откриват случайно при профилактичен преглед.

• Винаги ли щом бъде открит полипът, той трябва да бъде отстранен или човек може да живее без риск за живота?

– Колкото повече нараства размерът на полипа, толкова повече вероятността да премине от доброкачествен към злокачествен се увеличава. При малките полипи тази вероятност е минимална, но при полипи с размер 4 см тази вероятност достига до 40%. Има истински (опасни) и псевдополипи (без раков потенциал). Какъв е полипът със сигурност се разбира след биопсия от него или след цялостното му отстраняване и изследване под микроскоп.

Открие ли се полип на дебелото черво, той трябва да бъде  отстранен.  Това става или чрез ендоскопска полипектомия (при която съществуват различни техники), или чрез хирургическо отстраняване в зависимост от местонахождението му и степента на инфилтрация на чревната стена. Според резултата от хистологичното изследване се преценява, дали това е окончателната лечебна процедура или са нужни допълнителни действия.

• Какво представлява самото лечение/премахване на образуванието? Колко време отнема и какво е възстановяването? Кога пациентът възвръща нормалния си начин на живот и хранене?

– Ендоскопската полипектомия е предпочитан метод, защото възстановяването на пациента е бързо и той се връща към нормалния си начин на живот почти веднага. Малки полипи могат да бъдат отстранявани при колоноскопия, без да е необходима хоспитализация. Големи полипи се отстраняват след приемане в болница, за което има и клинична пътека. Процедурата е с обща анестезия. Няма сериозни ограничения за завръщане към нормален начин на живот и хранене.

• Има ли опасност от рецидив?

– При правилно отстранен полип рискът от локален рецидив е нулев. Има полипи с вилозен характер, които се разпространяват по повърхността на червото пълзящо и засягат най-вече ректума. При тях вероятността от рецидив е по-голяма. Съществува така наречената трансанална микрохирургия, с помощта на която чрез въвеждане на камера и инструменти през ануса се постига цялостно отстраняване на тези вилозни полипи. При 30% от пациентите, на които е доказан и отстранен полип на дебелото черво, отново се появяват полипи, което налага по-чест ендоскопски контрол. Тук не става въпрос за рецидив, а за поява на нов полип на ново място. Просто имунната система на конкретния пациент е загубила възможността си да открива и унищожава „изродилите” се клетки от лигавицата на дебелото черво.

• Човешкият папилома вирус може ли да се прояви като полип на дебелото черво и в този случай ще трябва ли да се премахва полип веднъж на няколко години?

– Човешкият папилома вирус няма доказана взаимовръзка по отношение на появата на полипи на дебелото черво. Това е най-честата полово предавана вирусна инфекция в света и е отговорна за: развитието на карцином на маточната шийка, рак на ануса и на половите органи, генитални и анални брадавици. Често се бърка анална папила, което е напълно доброкачествено образувание, без малигнен потенциал, с аноректален полип. Аноректалният полип изисква задължително премахване.

• Много хора бъркат хемороидите с полип на дебелото черво. Каква е разликата?

– Това са две различни заболявания на дебелото черво. Хемороидите представляват артерио-венозни анастомози между крайните разклонения на ректалните вени и артерии. Причината е повишен артериален и намален венозен отток. Най-често при запек, повишен тонус на аналните сфинктери, слабост на съдовата стена, повишено налягане в малкия таз, при бременност и седящи професии. Протичат с кървене и усложнения: тромбозиране, инкарцерация, възпаление. Затова при кървене от ануса трябва да се изясни източникът на кървене. Наличието на кървящи хемороиди не изключва кървене и от полип на дебелото черво. Затова трябва да се осъществи ендоскопско изследване.

• Може ли определен тип хранене да е причина за полип на дебелото черво?

– Има храни, които се свързват с повишен риск от развитие на колоректален карцином. Такива храни, съдържащи нитрити, нитрати във високи концентрации, както и нитрозамините. Обратно, приемът на баластни храни, съдържащи фибри, намаляват онкологичния риск. От вредните навици на първо място е тютюнопушенето като онкогенен фактор.

Бел. ред. Още за рака на червата четете на стр. 9 в този брой.