Травми

Сковаността и нарушаването на двигателната активност на пръстите на ръцете могат да бъдат предизвикани от получени по-рано травми, такива като счупвания и изкълчвания, разтежения или порязвания на сухожилията, продължително напрежение на мускулите на дланта и пръстите при дългогодишен ръчен труд. С възрастта, тези увреждания могат да доведат до болки и отоци, зачервяване и парене в областта на ставите.

Артрит

Артритът е най-разпространената причина за ограничаване на подвижността на пръстите на ръцете. Това е прогресиращо заболяване, чиито симптоми стават по-очевидни с времето, поради това е важно да не се игнорират и подценяват уврежданията на хрущялната тъкан и възпалението на ставите в начални стадии и навреме да се започне лечение. Според статистиката от остеоартроза с различна тежест и локализация страдат не по-малко от 70% от хората над 65 години.

Стенозиращ лигаментит

Стенозиращият лигаментит (болест на Нот) представлява заболяване на сухожилията на пръстите и заобикалящите ги връзки, при което се възпалява защитната обвивка на сухожилието на пръста. Сухожилието се подува и удебелява, поради което настъпва нарушение на неговото движение вътре в синовиалната обвивка или през пръстеновидната връзка. Пръстът може да се свие (при това се чува характерно щракане), но е невъзможно да се изпъне без помощта на втората ръка. За това вече не стигат силите на мускулите.

Контрактура на Дюпюитрен

Тя е още една разпространена причина за понижаване или пълна загуба на подвижността на пръстите на ръцете. Тя се предизвиква от фиброзно изменение на тънкия слой на плътната тъкан, която е разположена под кожата на дланта и покрива сухожилията, нервите и съдовете (т. н. палмарна апоневроза).

Възелчетата, образуващи се в палмарната апоневроза свиват сухожилията, постепенно пръстите престават да се сгъват и стават изкривени. Най-често се поразяват кутрето и безименният пръст.

Обикновено заболяването прогресира много бавно, а неговите причини не са съвсем ясни. Те могат да бъдат свързани с наследствеността, тежък ръчен труд, шийна остеохондроза, диабет, тютюнопушене. Според някои медици генетичната предразположеност играе решаващо значение.

Контрактурата на Дюпюитрен често е наричана „болест на викингите” заради нейното особено широко разпространение в Северна Европа. Съгласно легендата именно викингите, извършващи набези в Северна Европа, предали това заболяване на населението в завладените територии, сключвайки бракове с местните жени.

Възстановяването на пълната подвижност на пръстите на ръцете невинаги се оказва възможно, особено в късна възраст. Лечението до голяма степен зависи от първопричината за заболяването и може да включва студени или топли компреси, прием на обезболяващи лекарства, такива, като нестероидните противовъзпалителни препарати, носене на шини, специални превръзки, компресионни ръкавици и други имобилизиращи устройства, с чиято помощ може да се подобри подвижността на ставите и да се съхрани положението на малките кости.

Силните болки при артрит обикновено се облекчават с помощта на стероиди –

инжекцията с противовъзпалителни препарати и анестетици се осъществява непосредствено в областта на поразената става и може за известно време да ограничи възпалението и болката.

В последните години широко разпространение е получило използването на хондроитин и глюкозамин – специфични компоненти на хрущялната тъкан и синовиалната течност.

За намаляване на възпалението помагат и някои природни средства – джинджифил, куркума, капсаицин и пиперин

В редица случаи, например при поражение на ставите на показалеца, се провеждат хирургически операции с различна степен на инвазивност.

Представата, че подобни операции са много прости е коренно погрешна. В пръстите и дланите на ръцете са разположени много малки съдове и нерви, които могат да се отделят само с помощта на микрохирургически инструменти и оптични прибори. Отворените рани често е невъзможно да се зашият, което налага присаждане на кожа. Следоперационната рехабилитация изисква дълго време и допълнителни процедури - физиотерапия, масаж, обездвижване и т. н.

При това, хирургическата намеса далеч невинаги решава проблема окончателно – например при контрактура на Дюпюитрен честотата на следоперационните рецидиви достига 40%.

Установено е, че

упражненията за разтягане помагат да се подобри състоянието на ставите и връзките

Умереното физическо натоварване не води до „износване на ставите”, напротив помага да се съхрани и дори да се възстанови тяхната подвижност.

Разтягането на сухожилията и укрепването на мускулите подобряват кръвоснабдяването на дланите и пръстите, помагат за намаляване на възпалението и болката.

Учени, изучаващи влиянието на физическите упражнения на работата на ръцете при пациенти с ревматоиден артрит и остеоартроза на дланта, отбелязали тяхната клинична ефективност.

Правилното физическо натоварване увеличавало диапазона на движенията и силата на хващане. Разбира се, тези упражнения не могат да заменят медикаментозното лечение, но добре го допълват.

В зависимост от причините за заболяването, лекарят или физиотерапевта може да препоръча едни или други упражнения, насочени към подобряване на функционалната подвижност на пръстите.

 Никола СТАМЕНОВ