Група изследователи от Швеция и Швейцария изучила връзките на генетиката с хиперсексуалността – доста често отклонение в развитието, при което човек не може да се отърве от натрапчивите мисли за секса и желанието за осъществяване на полов акт.
Днес от хиперсексуалност страдат между 3 и 6% от човечеството. Тази особеност се признава от Световната здравна организация (СЗО) за разстройство, свързано със сексуалното поведение. Напълно е възможно, че реалният дял на хиперсексуалните хора може да бъде както по-нисък, така и по-висок, тъй като този дефект обикновено се съпровожда от други разстройства, на фона на които е трудно да се открои.
Въпреки че за самия феномен е известно отдавна и изследванията по тази тема са много, разглеждане на проблема от гледна точка на генетиката, вероятно, е осъществено за първи път в това изследване.
Учените анализирали кръвта на 60 пациенти с хиперсексуално разстройство и я сравнили с проби от 33 здрави доброволци. Учените се интересували от областите на метилиране на ДНК – където присъединяването на метилна група потиска експресията на съответния ген.
Подробно били изучени 8852 области на метилиране. Изяснило се, че при хората, за които е характерна хиперсексуалност, се наблюдават нарушения на метилирането в областите на генома, отговарящи за синтеза на окситоцин. В резултат той се синтезира в по-големи количества.
Окситоцинът е хормон, играещ някаква важна, но неизяснена докрай роля в регулацията на половото влечение. В частност той се изработва обилно при оргазъм и в мъжете, и в жените. В по-малко еротични ситуации той е свързан с регулирането на лактацията при жените и, вероятно, еякулацията при мъжете.
Иван ЙОРДАНОВ
