Приемът на мазнини от майката влияе върху изхода от инфекциозни болести при бебетата
Екип изследователи от Университета на Британска Колумбия в Канада установиха, че типът на мазнините, консумирани от майката по време на кърменето, може да има дългосрочни последици за чревното здраве на детето й.
Изследването е проведено при гризачи и целта била да се проучи как хранителните навици на майката могат да се отразят върху микробните общности в червата на потомството и свързаните с тях модели на захарните молекули, които може да са важни за имунните реакции към инфекциозни заболявания.
Получените резултати предполагат, че типът на мазнините, приемани по време на кърменето, може да влияе върху чревните микробни общности, имунното развитие и риска от болести при бебето.
Трите главни класа мастни киселини са наситените (SFA), които се съдържат в месото и млечните продукти, мононенаситените (MUFA), които се откриват в течните растителни масла, и полиненаситените (PUFA), срещащи се в някои ядки, риби и ракообразни. Отделно полиненаситените се делят на n-3 PUFA или n-6 PUFA според броя и местоположението на двойните връзки в ацилната верига.
Предишни изследвания определиха, че както n-3, така и n-6 PUFA могат да оказват отрицателно въздействие върху чревните инфекции като такива с ентеропатогенна E. coli, Clostridium difficile, салмонела и други стомашно-чревни заболявания в резултат от консумация на недобре термично обработена храна или пиене на замърсена вода. И обратно, за диетите, богати на MUFA и SFA, беше показано, че като цяло имат защитен ефект срещу тези инфекции.
Най-новото изследване на д-р Диана Гибсън и екипа й от Университета на Британска Колумбия показва, че благотворните свойства на наситените мазнини в млякото през периода преди и след раждането биха могли да подобрят защитата срещу инфекциозни чревни болести в зряла възраст, особено когато източник на n-3 PUFA се комбинира с наситени мазнини.
„Нашите открития оспорват настоящите хранителни препоръки и разкриват, че майчиният прием на мазнини оказва трансгенерационни (засягащи няколко поколения) ефекти върху уязвимостта на поколението към чревни инфекции, вероятно въз основа на взаимодействия между микробите и имунната система“, казва д-р Гибсън.
Консумацията на ненаситени мастни киселини в света е нараснала значително през периода от 1990 до 2010 година, добавя тя, докато тази на наситени мазнини по време на бременността е намаляла вследствие на препоръките за тяхното ограничаване.
„Макар че е известно от десетилетия, че богатите на мазнини диети могат директно да променят възпалителните отговори, едва наскоро изследванията започнаха да оценяват как класовете мастни киселини може да оказват дискретни ефекти върху възпалението и да променят реакциите на гостоприемника срещу една инфекция“, отбелязва Гибсън.
Мастните киселини в диетата могат да влияят върху възпалителните процеси, в това число върху защитните възпалителни отговори след появата на чревна инфекция. Това може да се отрази на тежестта на заболяването, което прави мастните киселини важен фактор за предсказване на риска от заболяване, обяснява изследователката.
Според нея и екипа й това, което би могло да определя тежестта на тези инфекции, е комбинация от взаимодействия между хранителните мазнини в тялото с чревния бактериом. Той се изгражда в ранна детска възраст и играе решаваща роля за подпомагане съзряването на имунната система и създаването на бариера пред колонизацията с потенциални патогени.
Бел. ред. Никой не е застрахован срещу инфекции. Особено децата. Тяхната имунна система има нужда от постоянно внимание. Витатабс® Мулти Джуниър е хранителна добавка, чиито витамини и минерали допринасят за поддържане нормалното състояние на имунитета. Те са прецизно дозирани, за да отговорят оптимално на специфичните нужди на детския организъм. Ще видите добавката на стр. 23.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
