През Средновековието маточината е едно от най-популярните и най-използвани лечебни растения. Известната лечителка, абатисата Хилдегард фон Бинген, пише, че при дъвчене на листо на маточина тялото се изпълва с радост и оптимизъм, а на лицето грейва усмивка. През XIV век изключителна популярност придобива лечебната вода „Квинтесенция на маточината” (Primum ens melissae), изобретена от небезизвестния швейцарски учен, лекар и философ Филип фон Хохенхайм, познат като Парацелз. В продължение на столетия, та чак до наши дни, поради множеството й благотворни въздействия, тази вода се радва на невероятен успех. Кардинал Ришельо не се разделял с флакончето с чудодейната течност, която му помагала срещу мъчителната и упорита мигрена.
Според народните вярвания
маточината може да лекува сърдечните рани на влюбените,
поради което е известна и с наименованието „утеха за сърцето”. Пчелите просто я обожават по време на цафтежа й през лятото (юли, август). Никак не е случайно, че латинското й наименование (melissa) произлиза от гръцката дума µέλισσα, означаваща пчела.
В трудовете на древните лечители са описани почти всички благотворни физиологични въздействия на маточината – антидепресивно, анксиолитично (потискащо тревогата, страха и безпокойството), спазмолитично, антивирусно, антимикробно, имуномодулиращо, антиалергично и т.н. Сред множеството биологично активни вещества в маточината определено преобладават фенолните съединения - флавоноиди (апигенин, космосиин, лутеолин, цинарозид, рамноцитрин, изокверцитрин, рамназин), фенилпропаноиди (розмаринова, кафеена, хлорогенова, кумарова, ферулова и синапова киселина) и фенолкарбонови киселини (гентизинова, салицилова, люлякова, ванилинова, протокатехова, пара-хидроксибензенова). В нея са открити още кумарини, каротиноиди, фитостероли (даукостерол), сапонини (урсолова киселина), витамини (В1, В2, С, бета-каротин), минерали (калий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, ванадий, никел, хром, молибден, манган, селен и др.) и пр.
Известно е, че флавоноидите проявяват изявени антиоксидантни свойства и се характеризират с множество други благотворни въздействия. В частност, апигенинът взаимодейства с около 160 активни протеини в човешкия организъм, благодарение на което появява широка палитра от физиологични ефекти. Освен присъщите за флавоноидите въздействия - антибактериални, антивирусни, антиалергични, противовъзпалителни и спазмолитични, апигенинът съдейства за понижаване на нивото на „лошия” (LDL) холестерол, както и това на глюкозата в кръвния ток. Той подпомага функционирането на важните жлези в човешкото тяло – щитовидната и надбъбречните. Неотдавнашни изследвания доказаха едно уникално свойство на апигенина – да подпомага образуването на нервните клетки (невроните) и да стимулира създаването на нервните връзки между тях, което се отразява изключително благотворно на мозъчната дейност. Смята се, че апигенинът способства за забавяне на развитието на заболявания като „Паркинсон“, „Алцхаймер“ и шизофрения.
През последното десетилетие особен интерес сред учените се проявява към флавоноида лутеолин,
който се разглежда като изключително ефективно оръжие срещу заболявания като сърдечно-съдови, рак, множествена склероза, „Алцхаймер“, ревматоиден артрит, диабет и др. Предвид на това, че розмариновата киселина, която проявява силно противовъзпалително и антибактериално действие, лесно прониква през кожата и костно-мускулните тъкани, тя се смята за изключително ефективно средство за профилактика на ревматизъм, артрит, подагра и тромбофлебит. Кафеената киселина се характеризира с противовъзпалително и имуномодулиращо действие, а хлогогеновата – с хепатопротекторно и антиканцерогенно. Последната съдейства и за понижение на нивото на холестерол и глюкоза в кръвния ток и препятства окиселнието на „лошия” (LDL) холестерол, предотвратявайки по такъв начин развитието на сърдечно-съдови патологии. Феруловата киселина стимулира синтезата на важните протеини колаген и еластин, способствайки за изглаждане на бръчките по лицето и за по-бързото заздравяване на раните. Наред с това тя съдейства за повишаване на защитните сили на кожата, подобряване на микроциркулацията в малките кръвоносни съдове в нея, оказва противовъзпалително и антиалергично действие и т.н. Люляковата киселина проявява антибактериално и антифунгицидно действие и участва в регулацията на нивото на глюкоза в кръвта.
Гентизиновата киселина проявява аналгетично, противовъзпалително и температуропонижаващо действие, а кумарините съдействат за уплътняване на стените на кръвоносните съдове и понижение на тяхната пропускливост. Особено ценно свойство на последните е противодействието на съсирваемостта на кръвта и предотвратяването на образуването на животозастрашаващи тромби. Уникалният фитостерол даукостерол съдейства за възбуждане на центъра на удоволствието в главния мозък и способства за повишаване на потенцията и увереността на силния пол в отговорния акт. Урсоловата киселина оказва кардиотонично, инсулиноподобно и седативно въздействие и способства за намаление на натрупаната излишна подкожна мастна тъкан, както и на нивата на холестерол и глюкоза в кръвта. Тя подпомага възстановяването на скелетните мускули у хора, страдащи от тяхната атрофия.
Ценна съставна част на маточината представлява етеричното масло,
чието съдържание в листната маса възлиза на около 0,4%. В състава му са идентифицирани 200 (!) химични вещества с многостранно благотворно въздействие върху човешкия организъм. Силният лимонов аромат на маточината се дължи на монотерпена цитрал, който е смес от две изомерни съединения – гераниал (около 90%) и нерал (около 10%). Цитралът се характеризира със седативно, антистресово, болкоуспокояващо и подобряващо когнитивните способности (памет, реч, мисловна дейност, логическо мислене) действие. Етеричното масло на маточината оказва изключително благотворно въздействие върху нервната система - премахва депресията и меланхолията, извиква радостни и оптимистични чувства, способства за подобряване на концентрацията и разгръщане на интелектуалните способности. Няколко капки етерично масло от маточина или букет свежа билка в стаята имат чудодейно въздействие върху настроението и самочувствието.
Листата на маточината се берат непосредствено преди цъфтежа. Не се мият (за да не се отстрани ароматът им) и се сушат на сянка в проветриво помещение. Настойка от билката се приготвя като три чаени лъжици листа се заливат с чаша вряща вода и се настойват в продължение на десет минути. Пие се по една чаша три пъти дневно. Получената запарка действа успокоително и освежаващо, подобрява храносмилането, предотвратява газообразуването, снема невралгичните болки, благотворно влияе на дейността на сърцето, предотвратява повръщането и т.н. Във Франция е популярно лечебно вино, което се получава като около 50 г свежи листа на маточина се заливат с литър бяло вино. След две денонощия сместа се прецежда и се съхранява в хладилник.
Доц. д-р Димитър ГЕОРГИЕВ
Бел. ред. Не само маточината притежава уникални лечебни свойства. На стр. 23 ще научите повече за южноафриканските чайове Зелен Ройбос и Червен Ройбос, които може да закупите на промоционални цени от всички магазини „Лечител” до 8 август 2021 г.
