За ниското сексуално влечение често са обвинявани рутината или изминалите години. А какво, ако виновникът за случващото се е не толкова очевиден и спокойно живее в нашите черва?
Загубата на полово влечение е сексуално разстройство с многобройни последствия, включително понижаване на качеството на живот, ниска самооценка и загуба на връзка с партньора. Лекарите използват термина „хипоактивно разстройство на половото влечение”, когато липсата на сексуално влечение предизвиква изразен дистрес или трудности в личното общуване. Тази комбинация от симптоми – ниско влечение и свързан с това дистрес – се наблюдава примерно при 10% от американските жени. В другите страни ситуацията е аналогична. Известно е, че
чревният микробиом влияе на развитието на някои психични и неврологични нарушения
Неотдавнашни изследвания показали, че той може също да играе роля в загубата на либидо и развитието на хипоактивно разстройство на половото влечение, в чиято регулация участва и главният мозък.
За да научат повече, изследователите сравнили фекални проби от 24 жени с хипоактивно разстройство на половото влечение с проби от 22 жени с нормално либидо. При пациентките с разстройство на половото влечение те установили по-малко количество на едни бактерии и увеличение на количеството на други, такива като Lactobacillus и Bifidobacterium. Колкото по-голяма била разликата в числеността в сравнение с микробиома на жените с нормално либидо, толкова по-изразено било понижаването на половото влечение.
Необходими са допълнителни изследвания, за да се изяснят механизмите на това влияние, въпреки че се предполага, че бактериите в червата секретират в организма малки молекули, които могат да въздействат на главния мозък.
Авторите на изследването отбелязали , че високите нива на Lactobacillus и Bifidobacterium, които сигнализират за загуба на половото влечение, винаги са били свързвани с намаляване на апатията и агресията. Учените проследили възможната взаимовръзка: в основата на сексуалността могат да лежат гняв или стрес, тъй като тези емоционални състояния предизвикват възбуда, която после може да премине във влечение.
С други думи, не е изключено, че ще ни се наложи да избираме между вътрешната хармония и страстното влечение.
Иван ЙОРДАНОВ
