Бактерия, която се открива в почвата в близост до корените на женшена, може да предложи нов подход към лечението на „Алцхаймер“. Ризолютинът, нов клас съединения с трициклична структура, води до значително разпадане на протеиновите струпвания (агрегати), свързани със заболяването, както ин витро, така и ин виво, докладваха учени в сп. Angewandte Chemie.
Зоната около корените на растенията представлява комплексна екосистема с многобройни взаимодействия между растенията и различни микроорганизми. Така наречената ризосфера, или кореновата система, беше пренебрегвана при търсенето на нови лекове, макар че има много какво да предложи. Сега екип под ръководството на ЯнгСю Ким от Университета Йонсей и Дон-Чен О от Сеулския национален университет в Южна Корея идентифицира естествена субстанция, наречена ризолютин, която може да предложи основа за нови лечения на „Алцхаймер“. Тя се произвежда от бактериален щам от рода Streptomyces, растящ в кореновата система на растенията женшен.
Чрез култивиране в среда, обогатена с прах от женшен, изследователите успели да увеличат десеткратно производството на бактерията. Това им дало възможност да определят структурата на ризолютина и да установят, че той може да разгражда бета-амилоидните плаки и тау възлите (нишковидни струпвания на тау протеини), които са типичните белези на „Алцхаймер“. Такива отлагания се формират, когато бета-амилоидните протеини се нагъват неправилно в така наречените бета-листове, които могат да се слепват, образувайки неразтворими плаки и нишки. Те водят до смърт на невроните, невровъзпаление, мозъчна атрофия и произтичащите от тях загуби на когнитивна функция. Досега не е открито ефективно лечение на този синдром.
Посредством множество ин виво и ин витро опити, изследователите успели да покажат, че ризолютинът води до ясно разпадане на неразтворимите бета-амилоидни и тау агрегати. В култури на невронни и глиални клетки съединението изразено намалило възпалителните процеси и клетъчната смърт, причинявана от бета-амилоида. Ризолютинът значително разграждал и бета-амилоидните плаки в мозъка на мишки със синдром на Алцхаймер. Процесът изглежда подобен на отстраняването на неправилно нагънати протеини посредством имунотерапия. Компютърните симулации показват, че ризолютинът прониква в хидрофобните участъци на агрегираните бета-листове, инициирайки разпадането им.
Превод от английски
Таня БОРИСЛАВОВА
