Подрастващата възраст често е сравнявана със зона на турбулентност: „тресат” се не само тези, които непосредствено попадат в нея, но и тези които са редом, на първо място – родителите. И все пак „странното” поведение на подрастващите се поддава на разшифровка, а нашите, възрастни, реакции на него са напълно обясними.

На много родители им е трудно да приемат факта, че децата порастват, стават сексуално привлекателни, встъпват в интимен живот. Ние искаме те да изглеждат прилично и да се учат добре, да бъдат любознателни, да не излизат извън рамките на общоприетите норми на поведение. Изглежда, че ние се тревожим за тях, но в действителност нас ни управляват собствените ни страхове. И преди всичко – страхът от остаряване и оставане сами, в „празното гнездо”.

Ние не винаги сме готови да виждаме в подрастващия нов човек, в който всичко вече е доста по-различно – тялото и емоциите, целите и идеите. Осъждането на неговото поведение и външен вид ни позволява да съхраним илюзията за неизменността на собствения ни живот: ние продължаваме да се отнасяме към тийнейджъра като към безпомощно дете и при това неволно си съперничим с него, стигайки до истинска война.

В периода на полово съзряване подрастващите са емоционално много нестабилни

Тяхното настроение може да се промени няколко пъти в продължение на час. Те се уморяват по-често, стават раздразнителни и лесно раними. Всяка критика в такъв момент се възприема като още едно потвърждение за липсата на любов. Парадоксално е, но подрастващите търсят себе си, пробвайки различни неща, скачайки стремително напред и отстъпвайки неуверено назад, създават себе си, ограждайки своя свят със завеса от тайни.

В същото време те постоянно устройват „битки” на територията на възрастните. И чрез провокации търсят потвърждение на своето съществувание, своето „Аз”. На тях им е нужно да получат отговор, реакция, да срещнат съпротива, която ще ги убеди, че наистина настъпват промени, да разберат какво се случва с тях.

Много родители просто не разбират какво да правят с детето, объркани са от бурните емоции и от страх започват да ги отричат. Как тогава може да се общува с подрастващите, да се надникне в душата им и при това да не се изгуби тяхното уважение?

Подрастващите се хвърлят от една крайност в друга, тяхната „любов” може няколко минути по-късно да се превърне в „омраза”. Родителите в такава ситуация приличат на хора, преживели психична травма. Ето, тийнейджърът се гневи, тъгува, дразни се, тревожи се или се бори. Когато родителите го питат какво се е случило, детето често проверява тяхната реакция, отговаряйки, че няма нищо.

Възрастните продължават с настойчивите разпити и накрая детето „отстъпва”. В този момент то е изпълнено със силни емоции и може да престане да се контролира.

Родителите се страхуват, че всичко това може да стигне твърде далеч и от страх престават да реагират на оплакванията на подрастващия.

Тийнейджърът, виждайки, че не го слушат и не го разбират, изпада в истинска истерия, опитвайки се да достигне до родителите си. Ситуацията се влошава стремително.

Какво могат да направят родителите, за да избегнат „емоционалната глухота”?

Задавайте повече въпроси

Даже когато подрастващият, както изглежда, е споделил всичко за своите проблеми, той навярно е премълчал минимум един важен детайл.

Ако бъдете максимално информирани, във вас няма да възникне изкушение да правите догадки, които лесно могат да се превърнат в грешни обвинения. Дори един погрешен извод е способен да развали отношенията с детето.

Повече слушайте, по-малко говорете

Позволявайте на вашето подрастващо дете да изговори всичко, което го тревожи. При това се старайте вие самите да говорите по-малко. Ако подрастващият е затворен по характер човек, това може да му помогне малко да се „отвори”. Той ще почувства, че цените неговото мнение.

Виждайки вашия искрен интерес, той с голяма вероятност ще се вслуша във вашите съвети.

Помнете, че целта на родителското възпитание е да подготви пълноценно детето за възрастния живот. Много е важно какъв пример ще му дадете.

Вашите отношения са по-важни от неговите успехи

В подрастваща възраст натоварването на детето нараства във всички сфери (обучение, спорт, отношения с връстниците, хоби). Учителите, треньорите, приятелите сега изискват от него много повече.

Не всички подрастващи понасят лесно такъв натиск. В този период за тях, както никога досега, е важно да знаят, че родителите им са на тяхна страна и са готови да им прощават неизбежните грешки.

Последствията от самия неуспех (провален изпит, закъснение за тренировка, нарушени обещания и т. н.) са напълно достатъчно наказание, не е нужно родителите да добавят още нещо.

Вместо да се отнасяте към подрастващия като към дете, постарайте се да изградите с него здрави отношения между възрастни.

Бъдете последователни в своите изисквания

Подрастващите много добре забелязват всякакви прояви на непоследователност на всички равнища (у дома, в училище, в обществото и в света като цяло).

На тази възраст се зараждат и започват да се развиват бурно навиците за критично мислене, изключително важни във зрелия живот (в учението и работата, в отношенията).

Ако родителите забраняват на подрастващия да проявява недоволство, а самите те не се притесняват да показват своите негативни емоции, те бързо ще изгубят неговото уважение.

На първо място родителите трябва със своя пример да бъдат образец на правилно поведение: човек не бива да се страхува да признава своите грешки и трябва да реагира адекватно на критиката.

Постарайте се да разберете какво се случва в душата му

За подрастващите е съвършено нормално и естествено желанието да експериментират, променяйки своя външен вид, приятелския кръг, интересите.

Сега е най-подходящото време за тийнейджъра да разбере къде е неговото място. Много по-добре е, ако той направи това сега. На 30-40 години решаването на тази задача е много по-трудно. Не си струва да се придава особено значение на неговата външност, променяща се според това, накъде духа вятърът на модата. Постарайте се да надникнете в душата на детето и да разберете, в какъв човек се превръща.

Това не е лесна задача, тъй като много подрастващи се опитват да изглеждат като сурови циници, въпреки че това е само форма на самозащита. Други съзнателно отправят предизвикателства на родителите, провокирайки ги със своя външен вид или поведение, проверявайки тяхната реакция.

Колкото и да ви е тежко, важно е да покажете на подрастващото дете, че винаги ще го обичате, каквото и да се случи. Именно това подрастващите ценят най-много. По-добре е спокойно да признаете вашите разногласия, вместо да го критикувате по всеки повод.

Обръщайте внимание на неговите мечти и стремежи

Нерядко родителите виждат в децата собственото си отражение и проектират върху тях своите мечти и желания. Но нравоучения от рода на „Аз бях точно като теб и знам какво ти е нужно”, не са от полза за никого.

Всички сме уникални по своему, със свои таланти и лични особености. За да помогнете на подрастващото дете да намери своя жизнен път, ще се наложи да забравите за своите очаквания и мечти и да дадете на тийнейджъра възможност да открие за себе си това, което ще му бъде интересно именно на него.

И престанете да се самобичувате! Никой не е идеален. За да станат възрастни, децата трябва да се откъснат от нас.

Дори ако ние сме твърде далеч от съвършенството, значи, на тях им е провървяло: ако бяхме съвършени, те никога не биха могли да се разделят с нас...

 Валери ИВАНОВ