в-к Лечител
в-к Лечител
 

БИФОСФОНАТИТЕ ПОВИШАВАТ РИСКА ОТ ТРАВМИ НА БЕДРЕНАТА КОСТ

Брой: 52, 30 декември 2021 - СЧУПВАНИЯТА
В медицинската практика бифосфонатните препарати представляват терапия от първа линия за профилактика и лечение на остеопороза, при това в САЩ ежегодно се изписват 14,7 милиона рецепти.
Тези лекарства сдържат резорбцията на костната тъкан, блокирайки действието на остеокластите – клетки, разрушаващи костта.
Но остеокластите изпълняват много функции, освен резорбция на костната тъкан, в това число те влияят на имунните реакции, и тяхната роля в разрушаването на костите служи за задействане на нормалния процес на ремоделиране на костта. Поради това препаратите, инхибиращи активността на остеокластите, могат да оказват неочаквано негативно въздействие на костната хомеостаза.

Един от рисковете, за които е широко известно от над десет години, е повишеният риск от атипични счупвания на бедрената кост – ироничен страничен ефект от лекарствата, предписвани за „здрави кости”.

Бифосфонатите обикновено се приемат в продължение на 3-5 години, въпреки че използването им може да продължи и по-дълго, а това, на свой ред, може значително да увеличи риска от сериозна фрактура.

В изследване, представено на виртуална среща на Американското дружество за изследване на минералната плътност на костите (ASBMR) през 2020 г., учени анализирали данните от Датската национална база, съдържаща информация за 1,9 милиона души на възраст над 50 години.

Относителният риск от атипично счупване на бедрената кост сред тези, които приемали бифосфонати, бил най-висок след петгодишна употреба на такива препарати. 

Сред хората, получили атипично счупване, 58% използвали бифосфонати, както и 19% от тези, които не пострадали от подобно счупване. За сравнение, 9,9% от здравата контролна група употребявали такива препарати.

„В последното десетилетие станало ясно, че атипичните счупвания на бедрената кост са рядко, но сериозно усложнение от бисфосфатната терапия, и страхът от такива фрактури пречи на използването на лекарствата при остеопороза”, заявил доктор Дъглас Бауер от Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Рискът от атипична фрактура бързо намалявал, когато приемът на бифосфонати бил преустановяван, което довело изследователите до предположението, че „лекарствените ваканции”, когато не се приемат препарати, могат да помогнат за намаляване на риска от атипични счупвания на бедрената кост при някои хора, приемащи такива лекарства.

Отделни изследвания показали, че жените, приемащи бифосфонати в продължение на пет години, а после прекратяващи лечението, имали примерно същия риск от счупване на бедрото, както и тези, които продължавали да приемат препаратите още пет години.

Това показва, че от приема на лекарства в продължение на повече от пет години има малка полза, но може да увеличи риска от атипично счупване.

Твърди се, че бифосфонатите са полезни за костите, защото увеличават минералната им плътност, но използването на минералната плътност на костите в качеството на критерий за тяхното здраве е спорно, защото то не е същото, както тяхното качество и здравина.

Въпреки че минералната плътност на костите е свързана с тяхната здравина, те не са еквивалентни.

Всъщност, здравината на костите – това е тяхната устойчивост към счупвания.

Минералната плътност на костната тъкан представлява силен предиктор на счупването, но има и други фактори, такива като структура на костта, костно ремоделиране и неотдавна въведения термин „качество на костта”.

Минералната плътност на костната тъкан може да се измери лесно

с помощта на двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA или DEXA), но другите показатели за здравината на костите не се поддават толкова лесно на количествена оценка.

Дори определенията на Световната здравна организация (СЗО) за остеопения и остеопороза, които се диагностират при 1 и 2,5 стандартни отклонения под пиковата костна маса на европейските жени в млада възраст, са твърде подозрителни, тъй като това превръща естественото понижаване на плътността на костната тъкан, протичащо с възрастта, в болест, която трябва да се лекува с лекарства.

Просто казано, информацията за вашата минерална плътност на костната тъкан не е точен показател за вашия бъдещ риск от счупване, и тя сама по себе си не трябва да ви подтиква към използване на бифосфонати със сериозни странични ефекти.

На практика съществуват рискове, свързани с високата минерална плътност на костната тъкан, включително рак на гърдата.

В статия, публикувана с списание Clinical Diabetes and Endocrinology, изследователи заявили, че „биомеханиката на скелета, размерът, формата и ултраструктурните свойства са окончателните предиктори за здравината на костите”, и подробно описали само някои ограничения на DXA-сканирането и многобройните трудности, свързани с оценката на фактическото здраве на костите, например това, че техният състав трудно може да се измери неинвазивно.

Не бива да се забравя също, че

генетиката играе важна роля

в здравето на костите и може да определя до 70% от тяхната здравина и структура.

Привичното натоварване, повтарящите се движения, такива заболявания, като диабета, биомеханичните фактори и скоростта на костен оборот също влияят на здравето на костите и риска от счупвания.

Размерът на костите е пряко свързан с тяхната здравина, но DXA не отчита големината на костите при оценка на риска от счупвания; дебелината на костите също не се измерва.

За понижаване на риска от костни фрактури могат да се използват някои научно обосновани естествени методи с доказана ефективност.

Сред тях

 особено ефективни са добавките с витамин К и витамин D,

физическите упражнения, такива като вибрация на цялото тяло и тай-чи. От полза могат да бъдат и различни диети, включващи увеличение на количествата на каротиноидите, плодовете и зеленчуците.

Владимир ЙОНЕВ


 



Брой: 52, 30 декември 2021
 
 
Продукти
 
ЗЕЛЕН ЧАЙ "Небесен храм" (GREEN TEA)
 
Вивания® GLA+E
 
РЕМАСАН® (REMASAN)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД