Изследване на Медицинското училище при Вашингтонския университет показа, че увеличеното присъствие на определени бактерии в чревния микробиом говори за по-голяма вероятност полипите на дебелото черво да станат ракови.
То проследило 40 пациенти, преминали рутинна колоноскопия и биопсия от лигавицата в близост до полипите за идентифицирането на бактерии, присъстващи в сравнително по-високи концентрации, отколкото при пациентите без полипи. Всички участници били на възраст между 50 и 75 години, като 60% от тях били жени.
„Нарастващата честота на рака на дебелото черво е основен здравен проблем, но малко се знае за състава и ролята на микробиотата, свързана с предраковите полипи“, казва водещият автор на изследването, доцент Уилям ДеПаоло.
Той и екипът му открили, че нивата на разпространена бактерия, неентеротоксигенната Bacteroides fragilis, били повишени в мукозните биопсии на пациентите с полипи.
Изследването идентифицирало и специфични микробни сигнатури, отличаващи пациентите с полипи от тези без, и установило връзка между количеството на B. fragilis в пробите и възпалението на малките полипи.
По-задълбоченото проучване показало, че B. fragilis от пациентите с полипи се различавали по способността си да пораждат възпаление в сравнение с тези от участниците без полипи.
„Повечето хора гледат колоректалния рак в напреднал стадий и си мислят за микробиома, но е трудно да се определи дали той се е променил и кога е станало това – казва ДеПаоло. - Така че ние хвърлихме по-ранен поглед върху болестта и се запитахме кога микробиомът би могъл да тласка един полип към рак.“
„Нашите данни предполагат, че за да оцелеят в среда, в която настъпват обменни и възпалителни промени, иначе здравите черва и свързаните с тях бактерии може да се адаптират по начин, който да ги кара да стимулират възпаление, вместо да го потискат“, обяснява изследователят.
Само 5% от полипите в дебелото черво се оказват злокачествени, казва той. Според него те изглежда се развиват в едни и същи области от червото и скринингите за рак на дебелото черво биха могли да търсят ключови бактерии в червата и да проследяват количествата на този конкретен щам на B. fragilis, преди дори да се развият предракови полипи.
Ракът на дебелото и правото черво е третият най-разпространен в Съединените щати и разпространението му нараства сред по-младите хора. Ако имаше скрининги, които да тестват за микроби, преди полипът изобщо да се появи, това би могло да е ключов фактор за намаляване на разпространението, казва ДеПаоло.
Следващата стъпка на екипа е да разшири изследването върху 200 пациенти и да определи дали фекална проба може да бъде използвана като заместител на мукозната биопсия.
Елица ТАНЧЕВА
