Фантазиите са неделима част от нашия романтичен живот. Но присъствието в тях на някой друг може да уязви партньора и да предизвика у нас съмнения в собствените чувства. Защо възникват такива мисли и как следва да се отнасяме към тях?
Трудно е да си представим интимен живот, в който няма място за фантазии. Понякога ние подсъзнателно приписваме на своя партньор или на странични хора качества и мисли, които ни възбуждат. На пръв поглед какво лошо има в това? Съгласно научното списание Sex Research 98% от мъжете и 80% от жените от време на време мислят в еротичен план за някой друг, освен за партньора.
В същото време много хора биха предпочели да не знаят за тези фантазии на своя партньор. Разговорът на тази тема лесно може да завърши с обвинения в изневяра. Но може ли да се постави знак за равенство между истинската измяна и мислите, които ние не планираме да реализираме на практика?
За да се отговори на този въпрос, първо следва да се разбере защо всъщност са ни нужни фантазиите.
„На своите сеанси аз често виждам двойки, чиито отношения се развалят заради ревност, споделил Сет Майерс, психотерапевт. – Аз обяснявам на всеки от партньорите, че нито един човек не може да удовлетвори всяка тяхна потребност – в секса или в нещо друго. Препоръчвам на двойките да се учат да приемат другия изцяло, като отделна личност, а това означава и приемане на това, че партньорът може да фантазира за други”.
Понякога е трудно да се разбере какво искаме в действителност. Възпитанието, представите за половия живот, които ни заобикалят, нашите собствени „бариери”, издигнати в резултат на неуспешен опит - всичко това ни пречи да обсъждаме открито с партньора си определени моменти.
В своите фантазии ние можем да бъде по-свободни и защитени едновременно. Най-„безумните” постановки, които можем да режисираме в главата си, са възможни именно благодарение на усещането за контрол. Участието на други хора може да ни помогне да се абстрахираме от текущите отношения.
Хората в нашите фантазии са марионетки, с тях човек може да не изпитва срам и неловкост.
Всъщност, ние фантазираме не защото не обичаме своите партньори, а защото нашият живот е тясно преплетен с техния живот и на нас ни е необходима известна свобода от присъствието на другия. „Ние мислим за други не защото или не задължително защото не сме достатъчно близки с партньорите си. Може би ние сме дори твърде близки, обяснила писхотерапевтът Сюзън Уитбърн. – Добрият секс изисква известна дистанция. Именно нея осигуряват фантазиите”.
Ние организираме своето вътрешно пространство подобно на това, как устройваме жилището си. Фантазиите могат да бъдат начин за „проветряване” на стаята и вдъхване в нея на свеж въздух, а могат да бъдат част от нашето лично кътче, в което е невъзможен достъпът на всички останали. Това е една от причините, поради които си струва да уважаваме фантазиите на партньора, елементът на тайна и недостъпност възбужда и това е добре за отношенията като цяло.
„Когато партньорите имат дългогодишни отношения, за всеки от тях са естествени фантазиите за секс с други хора, обяснил Сет Майерс. – Но ако тези мисли присъстват винаги, по време на всеки момент на интимна близост, това не е добър признак: в отношенията нещо може би не е наред”.
Ако вие постоянно фантазирате за някой друг, може би, това е психологически механизъм за бягство от „неудобните” чувства, които присъстват в отношенията ви. На вас може да ви е скучно, вие може да се ядосвате на партньора и тогава въображението ви дава защита от неприятната за вас интимност.
Струва си да се повтори още веднъж: фантазиите съществуват до голяма степен поради това, че остават фантазии. „Ирационалната част от вашия разум се страхува, че вие ще отворите вратата пред желанията и няма да може да контролирате техния поток, - посочила Сюзън Уитбърн. – Да си представяте интимен контакт с някой е безопасно, защото вие знаете, че никога няма да пристъпите към нещо подобно в реалността”.
Захари НИКОЛОВ
