„Когато вие бездействате дълго време, тялото ви става по-слабо и не може да се справя с предишното ниво на интензивно натоварване”, заявил спортният медик Дейвид Ван.

По думите на специалиста, бягането и ходенето, предполагащи повтарящо се въздействие на отслабените кости, могат да предизвикат стресови фрактури – неголеми счупвания или пукнатини. По този начин, особено силно могат да пострадат краката.

„Погрешно е да се мисли, че костите на краката са много твърди. Те по-скоро приличат на клончета на дървета и ако вие ги сгънете достатъчно много пъти, те могат да се счупят”, констатирал американският медик.

Факт е, че научната литература не дава ясен отговор на въпроса, дали ударното или активното натоварване е основна причина за стресови фрактури.

Ударното натоварване възниква и се премества нагоре по крака, когато стъпалото се удря в земята, докато активното натоварване възниква, когато човек се оттласква със стъпалото от земята.

В някои изследвания било установено, че бегачите с история на стресови счупвания изпитват високо ударно натоварване, докато други изследвания показали, че натоварването на костите на тялото е най-голямо при оттласкване на стъпалото от земята.

За щастие, едното не изключва другото и стратегиите, които могат да намалят степента на ударното натоварване, също така, вероятно, ще намалят и активното натоварване.

Тъй като освен покоя няма никакви известни методи за лечение, способни да ускорят зарастването на стресова фрактура, повечето изследвания са насочени към откриване на

 методи за предотвратяване на подобни травми

или тяхното избягване в бъдеще.

Костта, както и повечето тъкани в тялото, може да се приспособява към натоварването и да укрепва.

Но, за разлика от мускулите и сухожилията, които могат да се адаптират и укрепват за няколко дни или седмици, нужни са много месеци, за да стане костта по-здрава след като е била подложена на повишено натоварване.

Фактически, заради особеностите на процеса на ремоделиране на костната тъкан, след увеличено тренировъчно натоварване костта става по-слаба в продължение примерно на месец.

Симптоми

За стресова фрактура, по думите на експертите, сочат болката, отоците и синините.

Обикновено човек изпитва болка, когато упражнява натиск на увредения участък на костта. Болезненото усещане става все по-силно, ако бягането продължи. В края на краищата, болката ще започне да се усеща не само при бягане, но и при ходене или дори когато засегнатата кост не е подложена на натоварване.
Понякога, когато стресова фрактура се появи в кост, заобиколена с голямо количество мускули, например в бедрената, тези мускули се усещат много сковани, стегнати.

При поява на признаци за стресово счупване трябва да се преустанови натоварването и да се даде отдих на крака (към пострадалото място може да се приложи лед). Ако след няколко часа не стане по-добре или ако болката се усеща в дни, когато човек не ходи или не бяга, трябва непременно да се потърси лекар.

Рентгенът в дадения случай е почти безполезен, ето защо лекарят трябва да проведе сканиране на костта или, за предпочитане, Магнитно-резонасната томография (МРТ), за да се потвърди наличието на стресова фрактура. МРТ може да позволи на лекаря да разбере по-добре тежестта на травмата, което ще му позволи да прецени по-точно кога ще може да възстановите вашите тренировки.

Понякога стресовото счупване може да бъде открито в ранен стадий. Тогава то се класифицира като стресреакция и може да са нужни само няколко седмици без бягане.

Много е важно да се следват препоръките на лекаря, тъй като ако вие продължите да бягате с пукната кост, това може да доведе до действителна фрактура, която ще ви осигури патерици за няколко месеца, и дори възобновяването на тренировките в бъдеще може да се окаже непосилно.

Владимир ЙОНЕВ