Колкото и да изглежда учудващо, има пряка зависимост между крайно лесния достъп до всевъзможни осведомености и отслабването на човешката памет. Услужливото джудженце Всезнайко (на български Гугълчо, на американски Гуги) дава ти мигновен отговор на всякаквически твои запитвания. При туй блажено състояние на всеосведоменост оти да помниш, те го е дебилнио телефон, с две пръстета щрака-щрак и мистър Гуги блюва какво му сакаш. Поука, осъзната или подпрагова, те лазва: защо да се напиняш и помниш, че и проумяваш работи, които стоят в дигитализиран вид и са по 25 часа в денонощие на пълно твое разположение: Гугълчо милозливо те разтоварва от тегобата умом да съхраняваш кое що, той великодушно е поел вместо тебе помненето, нему е то възложено. А ти? Ти можеш най-спокойно да се отдадеш на пленителната развлекателна дейност. Защо ти е да си тровиш джигеро, примерно с разните му правописни заврънгачки, досадливки гадни, чак отврат, ето, бързешком и бързешката цвъкаш думи как ти падне, след теб ги програмче тамани.
Правилно, Гугълчо и събратя са затуй изобретени, пък ти, венецът на Сътворението, ще се най-вече кефом кефиш. Все повече тъй става, но, но, но, даже па обаче: не товариш ли со задачи твой телесен орган, които да изпълнява, не го ли караш да се движи, той неизбежимо слабее, закърнява. Ако ти гипсират крак, ръка и престои месец, после трябва да ги нарочно упражняваш, че да си възвърнат предишния мускулен обем, сила, гъвкавост, пъргавина.
Същото е и с мозъка: не искаш ли от него да помни, върши куп нему посилности, он неминуемо слабее. Забавленията са наистина къде-къдя по-примамливи, по-приятни, тъкмо защото изискват по-малко умствени усилия, от което идва им сладостта и затуй към тях съвременният човек бива неумолимо, лукаво и користно тласкан. Не особено далечната цел е той да бъде колкото се може повече изпълнител, а не там някакъв с неговата глава мислител. То, абе мисленето, е предоставено на тесен кръг подбрани особи, огромнейшото мнозинство бива приучавано да не се напъва по тънката, мисловна част: ами ако си навехне, изкълчи някоя мозъчна гънка, що прайва сетне, я нека се забавлява, лошо ли му е.
В тоталитарсоциализма казваше се озаптяващо на особи, налитащи да употребяват собственото сиво вещество: „Има кой да мисли по въпроса“. Това съждение равнозначеше с прословутото молчать, не рассуждать, в по-неокастрена разновидност: ха бой де. По въпроса мислеше най-веч и най-напред, мъдро и непогрешимо, чак възторжено, Политбюрото на КПSS-ето. Но да се не отплесвам лирически, а и политически.
Запаметяването изисква да ти се въртят чарковете в тиквата, сиреч да ги поддържаш в добра годност (на български - кондиция). Настоящият осезаем и не бивал спад в запаметяването неминуемо довлича спад на умствената способност. Не голословя: защо пенсионери, по лекарска препоръка, решават судокута и кръстословици? Мчи да не им клеясват мозъчните чупки, па черупки, същите ония, които чрез Гугъла облекчаваме, разумявай обричаме на малодействие, осакатяваме. Разчитайки за всичко на търсачката, лишаваме своя ум от работа, самоущетяваме се умствено, все едно забраняваш на твоите майка, баща да умуват над кръстословици, судокута. Кой син, дъщеря би постъпил тъй безмилостно към родител? Не би ли сторил обратно? Грижовен внук не би ли насърчил дядо, баба в желанието им да паметуват? Ако е така, пък е мигар инакояче, не следва ли, че прекалените врътки до Гугълчо са насочени в крайна сметка против самите негови ползватели?
Е, и? Да изхвърлим от ежедневието си любезните негови улеснения ли бе? Не, само трябва да сме на ясно, че редом с огромото облекчение, което ни предоставя търсачката, она причинява и вреди, че стремежът да съхраняваме кое що в мозъка и да използваме него, а не, съвсем готовански, нея, не е отживелица там си, а неотменима всечовешка потребност, въздържаща биороботясването. Чрез мрежата с хиляди способи втълпява ти се: кво има да умуваш, умишляваш, разсъждаваш: хилú се постоянно и туй то, потрябва ли ти нещо, ей го винаги под ръка Отговорячо, що речé, това е.
Доброволният, едва ли не радостен, ликуващ отказ да помним ще ли се окажа стъпка към биороботизиране на човеците?
Румен Стоянов
