Вирусът грип принадлежи към групата респираторни вируси. Разпространен е широко сред животинския свят. Човешките грипни вируси са три типа: А, В, С. Образуват самостоятелното семейство Orthomyxoviridae. И трита типа си приличат по форма и големина. По повърхността им са разположени 2 типа протеини: хемаглутинини (Hemagglutinine = H) и невраминидази (neuraminidase = N). Първите служат за прикрепване на вируса към клетките, а вторите за проникването му в тях. Типовете се различават по подреждането на нуклеотидите в геномите им (РНК), което определя и различната им вирулентност. Тип А е най-широко разпространен и предизвиква ежегодните епидемии и периодичните пандемии (досега са регистрирани 4) и с най-висока вирулентност. Тип В причинява само отделни огнища, които понякога прерастват в епидемии. Тип С е слабо вирулентен и засяга само отделни лица. Следователно
основният здравен проблем е тип А
Затова изнесеното по- долу се отнася за него.
Според СЗО годишно в света от грип боледуват около 1 милиард лица, от които 3-5 милиона с тежка клиника и 500-700 хиляди с летален изход. Най-тежко понасят инфекцията бременните, децата под 4 години, възрастните над 65 години и страдащите от хронични болести (главно сърдечни и респираторни), които преобладават и сред починалите. И всичко това става при наличието на ваксина, която без съмнение е ефикасна.
Кои са факторите, обезценяващи нейната сила? Ще си позволим да ги опишем накратко.
Ролята на вируса
Геномът на вирус А, едноверижната РНК, е нестабилна, лесно променя своя състав, мутира твърде често и с това избягва имунната система на организма. Промяната на генома води и до промяна на състава на повърхностните хемаглутинини (H) и невраминидази (N). Това става причина за създаване на подтипове и да определя техните имена: подтипове вируси А (H1N1, H3N2 , H5N1 и т.н.). Досега са разпознати 16 вида Н и 9 вида N. Комбинациите им дават възможност за възникване на над 100 подтипа. Всеки подтип е с възможности за непрекъснато създаване на нови варианти. Например при подтип H5N1 досега са регистрирани 9 варианта. А тези протеини са и основното съдържание на грипните ваксини. При ваксинирането те навлизат в тялото и създават имунен отговор срещу нахлулия вирус, който тялото ще запамети и ще запази създадената срещу него защита. Ако същият щам, включен във ваксината, след ваксинацията промени един или и двата протеина (Н или N) и ако наново атакува организма, последният няма да го разпознае и няма да използва създадената защита срещу него и ще заболее.
Ролята на организма
Тялото ще даде имунен отговор, ако имунната му система е в добро състояние. Но при някой социални слоеве (споменати по-горе), при които тя е слаба, ефективността на ваксината спада рязко. През зимата на 2016-2017 г. ефективността на ваксината сред тази група лица е била едва в 26%, докато при здравите в 90%.
Защо ваксините не могат да спрат грипните вълни?
Едната от причините за това е несъответствието на подтипове вируси, влизащи в състава на ваксината с тези, които циркулират в момента на епидемията, но не влизат във ваксината. Например през епидемията в грипния сезона 1978/1979 във ваксината не е влизал силно вирулентния подтип A (H3N2), главният причинител на грипната вълна. Затова общият ефект на ваксината е до 59%.
Другата причина е мудният подбор на щамовете за ваксината. За контрола на еволюциите на грипните щамове през 1952 г. СЗО създаде международна мрежа от 20 лаборатории за следенето на техните промени. Понастоящем те са 153, разположени в 114 страни. Тези лаборатории следят целогодишно циркулацията на подтиповете вируси. Всички изолирани щамове се изпращат в един от четирите международни центрове, където се анализират. Накрая центровете съгласуват помежду си получените данни и изпращат на СЗО предложение кои подтипове вируси да влязат във ваксината за новия зимен грипен сезон.
Ще допълним, че съществуват 2 зимни грипни сезона: за Северното полукълбо (обхващащо периода ноември-март) и за Южното (април-октомври). За настоящия северен сезон, след като се взе предвид циркулацията на вирусите в северното полукълбо през 2018-2019 г., СЗО предложи в края на месец март 2019 г. в новия зимен сезон 2020-2021 г., във ваксината да влязат подтиповете А/H1N1, А/Hong Kong /H3N2 и подтиповете B/Wachington и B/Phuket.
Защо толкова рано (7 месеца) е определен съставът на ваксината за бъдещия зимен сезон? „ За да могат фармацевтичните фирми да се подготвят и произведат необходимото количество ваксина за половината планета“ , отговаря Тедрос Адханом, директор на СЗО. А проф. Силви ван дер Верф от Института „Пастьор”, ръководителка на Департамента респираторни инфекции (включващ и грип) отговаря: “През този период някои от определените щамове биха могли да направят мутации и да станат непригодни за ваксината. За сега ние нямаме на разположение предсказуем модел, който да предвижда мутациите на различните щамове, които са напълно случайни“.
От друга страна, фармацевтичните фирми знаят много добре за тази опасност и ако евентуално тя се осъществи , ваксината им ще се окаже негодна и ще я изхвърлят. Затова те не произвеждат предварително препоръчаното количество, а само част от него. Останалото ще се произвежда по време на епидемията и снабдяването ще става на части. Така от нашата страна бяха заявени 1 000 000 дози, а в началото на сезона се получиха 100 000. Останалото количество ще се внася поетапно.
За силата на грипната вълна допринася и невъзможността за пълното обхващане на цялото население на страната. Първо следва да се обхващат рисковите контингенти. И ако остане ваксина, не рисковите. Следва да се има предвид и високата цена на ваксината.
Влияние оказва и неподценяването ефективността на ваксината. За това спомага и факта, че по време на ваксинацията в пространството циркулират и други подтипове вируси, които не влизат във ваксината. Мнозина ваксинирани могат да се срещнат с тях и да заболеят. И ще разтръбят, че ваксината е неефикасна.
Сумирани, всички гореизброени фактори правят грипните ваксини непосилни да предотвратят ежегодните грипни вълни.
Нуждата от създаване на универсална противогрипна ваксина
За първи път грипна ваксина е приложена в 1944 г. на американските войници в Европа, участващи във втората световна война. От тогава до сега ваксините се произвеждат по един и същ начин. Никаква промяна и прогрес. А получаването на ваксината изисква дълъг период от време за самия производствен процес и за необходимите контроли на нейната безвредност и ефикасност. Първо заразяване на кокоши ембриони с коктейл от предвидените подтипве А и В. След размножаването на вируса, течността се събира, вирусът се извлича чрез последователно възходящо центрофугиране, убива се (най-често с формалин), прибавя се допълнителен материал (адювант), за да предизвика възпаление на мястото на приложение и да привлече имунните клетки “убийци“, които ще създадат имунния отговор. Имунната система на ваксинирания ще изработи антитела срещу щамовете, влизащи във ваксината. Но вирусите са убити, не се размножават в тялото, не влизат в контакт с генома на телесните клетки, не се създават гени за постоянна продукция на антитела, а само спомен за контакта с вирусите. Но имунните клетки имат кратък живот. Бързо остаряват и умират и отнасят спомена със себе си. Новите клетки, които заместват старите, не са се срещали с вирусите и нямат създадена защита срещу тях. Затова имунитетът срещу грипа трае максимум до 6 месеца. През следващия грипен сезон е необходима нова ваксинация, дори и ако новата ваксина съдържа щамовете на миналогодишната.
Необходимост от разработване на нов вид ваксина
В ерата на разработване и използване на генетични методи в научните проучвания те трябва да се използват и в създаването и производството на грипните ваксини. Това би трябвало да се подеме от фирмите производители на ваксините, които разполагат с необходимите условия и финансови средства . Но те не го правят и нямат намерение. Защото старият метод им носи огромни печалби. Достатъчно е да споменем, че търговският оборот на настоящите ваксини, годишно възлиза на 4 милиарда долара и ежегодно нараства с 6%. Големите фармацевтични фирми печелят толкова много от настоящите сезонни ваксини и нямат интерес да влагат средства за получаване на нови типове ваксини, които ще намалят баснословните им финансови приходи“, заявява с болка директорът на малка научна институция, занимаваща се с иновации във ваксинното производството.
Затова разработките на новите технологии на ваксините ще се проведат в научните институции, незамесени във ваксинната търговия. Впрочем те вече започнаха от няколко години и първите резултати са налице.
Американската институция “Наука за протеините“ създаде образец на ваксина на базата на протеинова рекомбинация, използвайки генетични методи. Вместо да се използват кокоши ембриони, ваксиналните грипни щамове се култивират в клетъчни култури. Експериментите показват, че тази ваксина се създава бързо, в продължение на няколко седмици и дава висок имунен отговор. За разлика от яйчните, тази ваксина няма алергични свойства. Получените данни са достатъчни за представяне на ваксината за одобрение и за масово приложение.
В процес на проучванията влиза и идеята за създаване на универсална ваксина. Нейното получаване ще бъде истинска революция във ваксиналната профилактика срещу грипа. Тя няма да бъде свързана със зимните грипни сезони. Ще се прилага еднократно или максимум двукратно. И ще бъде ефикасна срещу всички вирусни щамове.
След създаване на универсална ваксина човечеството ще се изправи лице срещу лице пред грипните вируси!
Проф. д-р Христо ОДИСЕЕВ
