в-к Лечител
в-к Лечител
 

Манипулациите през лупата на протеста

Брой: 39, 24 септември 2020 - МИКРОБИОТАТА

В. „Лечител” не застава зад всички твърдения и анализи на Соня Момчилова. Но тъй като ние сме демократичен и отворен за всякакви текстове вестник, публикуваме тази статия. Ще се радваме, ако споделите Вашите коментари, реплики, мнения… по поставените по-долу проблеми!

Соня МОМЧИЛОВА

Ноам Чомски (Бел. ред. Американски лингвист, философ, изследовател и политически активист. Професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт), един от любимите ми тълкуватели на обществените процеси и политическите манипулации, които ги съпътстват почти неизменно, формулира десет, по скромното ми мнение перфектни правила на медийната манипулация, които ако се замислим, дори не особено дълбоко, ще констатираме, че са белязали целия т.нар. демократичен преход и продължават да действат и понастоящем. Защо напомням постулатите на Чомски с днешна дата? Защото мисля, че тъкмо сега, те са на път да намерят красивото си опровержение. Защото за мен процесите, които движат протестите срещу системата и управляващите през последния месец, са симптоматични за нови, оздравителни процеси в обществото. Мисля за тях, като за етап на социално повдигане и събуждане на социума от удобния за естаблишмънта унес, който превръща човечеството в световен мащаб в потребителска биомаса, склонна да замени необходимостта от извечните, движещи израстването на общественото съзнание идеи, формулирани от бащите на демокрацията с полуфрабикатите, предлагани му за автентично отразяване на реалността и удобен, и „правилен“ начин на възприемането и.

Ето ги правилата, както и моите скромни коментари, продиктувани от всекидневните ми впечатленията на протеста, настояващ за оставка на правителството и Гешев.

1.                Разсейване
Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Отвличането на вниманието е съществена възможност гражданите да бъдат лишавани от важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката.
Постоянното отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми, преминаването към теми, които нямат реално значение гарантира, че гражданите са винаги заети с нещо и нямат време да мислят.

Как действа това първо правило в нашия бит.

Е, да се попитаме, не ни ли обстрелват буквално с новини коя от коя по-абсурдна и трудно асимилируема от нормално функциониращия човешки ум? Колкото повече новини от всевъзможни сфери ни предлага информационният поток, толкова по-невъзможно става да се замислим и да анализираме генезиса и причините за появата им.  Още по-абсурдно е да ни се удаде да направим изводи за целта и резултатите, до които водят фактите, които медиите напоследък просто регистрират. Те просто маркират или отразяват, както от тяхна гледна точка е вероятно по-коректно да се изразим, защото нямат ресурса да са вглъбят в едно събитие и да разследват природата му. Както свикнахме да казваме всяко чудо за три дни, а напоследък и ден до пладне.

Финансовата нестабилност в държавата, трудният живот, който две трети от населението, предпочело да остане в родината живее, принуждават потребителите на медийни услуги да задействат инстинкта си за самосъхранение, така щото да пощади способността си да оцелее в абсурдните условия, наложени от неработеща здравна, образователна, културна и социална политика. Какво се случи обаче напоследък? Хората отказаха да приемат иженарицаемото отразяване за нормално. Относно отношението към СМИ (Средствата за масова комуникация), които са на площада, за да регистрират степента на народния гняв – те са са буквално освиркани и недвусмислено подиграни, дори наругани от гражданите, които преди това отказаха да купуват вестници, обслужващи интересите на управляващите и финансовите групировки, които ги олицетворяват, както и сайтове, със същото предназначение. Потребителят на информационни продукти се събужда от опиянението на наративите за обективно информиране и предоставяне на всички гледни точки. Всъщност тази именно претенция за предоставяне на всички гледни точки се превръща в най-нелепата нон-сенс (нелогична) поза на времето.

 

2.                Създаване на проблем и предлагане на решението му
Този метод се нарича проблем-реакция-решение. Създава се проблем, вид ситуация", която трябва да предизвика реакция сред населението. Тя, сама по себе си, трябва да изисква приемане на мерките за преодоляването й. Например изброяването на нарастващо насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, които са довели до това гражданите да изискват по-строги мерки за сигурност и политики, ограничаващи гражданските свободи. Или осланяне на икономическата криза, за да бъдат нарушавани социалните права и да бъдат съкращавани градските услуги.

Не е ли в световен план такъв казусът с КОВИД-19, за който всъщност знаем много малко и твърде оскъдни са усилията ни да предприемем смислени мерки. Ако пренесем опита си за анализ на ситуацията в полето на нашата държава, поведението на управляващите е без съмнение биполярно. Да си припомним как се люлееше махалото на решенията на НОЩ от „маски наложи“ до „маски свали“. Как се взимаха решения за отваряне на салони за красота и дискотеки след това се отменяха. Как се лети в самолет с пътници, натъпкани като сардели, а в същото време парковете се обезопасяваха с ленти и се съблюдаваха отстояния от силите на реда. Да не говорим за забраните за посещение на планините. Всичко това доведе хората до объркване, противопоставяне и ожесточение на хладнокръвно приемащи заплахата от вируса и такива, очакващи с чувство за хумор краят на дните.

3.                Процес на постепенно налагане
За да наложиш една непопулярна мярка, трябва да го правиш постепенно - ден след ден, година след година. По този начин са налагани принципно нови социално-икономически условия (неолиберализма) през 80-те и 90-те години на миналия век.
Намаляването на функциите на държавата, приватизацията, несигурността, нестабилността, масовата безработица, заплатите, които вече не осигуряват достоен живот - ако всичко това се случи по едно и също време, най-вероятно ще доведе до революция.

Постепенно, доколкото бе възможно ни беше наложена и карантината, и маските, и ръкавиците, като в целия хаос се приеха редица законови текстове, които изискваха, ако не референдум, то поне сериозно публично обсъждане. Такива бяха Закона за социалните услуги, промените на закона за изграждане на 5G излъчватели, концесията на летище София, гласуването на промени в закона за местното самоуправление и местната администрация, с което общинските съветници и председатели на общински съвети няма да бъдат проверявани по линия на антикорупционния закон и др. Отчуждението и социалната дистанция навлязоха в живота ни, опасявам се необратимо. До какво ще доведе това, следва да видим, но протестът отново дава надежда, че е възможно обединение, липса на страх и физическа близост, когато са налични идеята за справяне с низостта и управленската безпомощност.

4.                Отлагане
Друг начин да се прокара непопулярно решение е като то се представи като "болезнено и необходимо" и се постигне в момента съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се споразумеят с държавата и с бизнеса за лица, пострадали в бъдеще, отколкото в настоящето. Първо, защото ситуацията няма да се случи веднага. И второ, защото хората по целия свят са склонни винаги да таят наивната надежда, че "утре ще бъде по-добре" и че жертвите, поискани от тях, ще бъдат избегнати. Това дава възможност на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да я приемат, когато му дойде времето.

Разбира се, че заклинанията и обещанията „да мрем яко“, да се появи дефицит на чувалите за трупове и да изгубим най-близките си буквално утре... свършиха чудесна работа и изплашиха значителна част от населението до степен да носят маски вероятно дълго след като вируса и заплахата от пандемия отшуми. Какви са пораженията върху психиката на човека от подобни внушения, които са идеално алиби за загриженост и адекватни мерки, така щото да не бъдат уличени управляващите в целенасочено манипулиране, това няма да разберем вероятно. По-важното е, че на протестите, на които се събират десетки хиляди хора, отстоянията не само не се спазват, ами и по-голямата част от протестиращите са без маски. Хората общуват отблизо и не се забелязва уплах и параноя. От първия ден на протеста съм сред протестиращите и ако прилепчивостта на въпросния вирус е оправдано висока, поне толкова колкото ни убеждават експертите вирусолози от НОЩ, то би следвало да сме дали сериозна фира, а никой от познатия ми доста широк кръг на всекидневно протестиращи не е с позитивен резултат след тестване за ковид-19. Има и още едно отлагане, което ще се окаже невъзможно отново в резултат на протестите. Отлагането на саморазправата с неспазващите обществения договор политици.

5.                Третиране на хората като малки деца
Някои промоционални изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и тон, като че ли хората отпред са деца в училищна възраст със забавяне в развитието, или са психически болни лица.
Заради печалбата, някой се опитва да заблуди слушателя, използвайки инфантилни завои на словото. Защо? Ако някой се отнася към човека, както към дете на не повече от 12 години, има голяма вероятност реакцията на човека да не е критична оценка, която е нехарактерната за децата
на  по 12.

Този феномен беше блестящо разяснен от психотерапевтът Владимир Сотиров, който обясни в поредица интервюта ефекта от това поведение от страна на властимащите. Третирането ни като „деца които не могат да пресекат сами улицата“ една дефиниция на уталитариста Дюи, с която описва тълпата, която следва да бъде управлявана от „специалната класа“, дава драстични нарушения върху самосъзнанието на индивида като субект, който е в състояние да прави изводи и да взима решения за живота си. Изплашеният човек, задушен от прекомерната опека на овластения, става инфантилен и емоционално неадекватен. Това ясно личи в поведението на апологетите на крайните мерки и ограничения. За щастие, от моя гледна точка, нормалността се завърна с безспорна сила чрез младите, които пак по силата на ковид рестрикциите се оказаха в страната и доказаха, че не им се живее в държава, в която абсурдът е норма, страхът е начин на живот, а примирението - масов модел на насрещно отношение към одиозните представители на властта.

6.                Фокусиране върху емоциите много повече от предлагането на храна за размисъл
Въздействието на емоцията е класическата техника, която се опитва да блокира способността на хората да правят рационален анализ и, в крайна сметка, до голяма степен ги лишава от способността на критично мислене. Освен това, използването на емоционален фактор позволява да се отвори вратата на подсъзнанието, за да се насложат там мисли, желания, страхове, принуда или постоянен модел на поведение.

Тук бих цитирала единствено думите на създателя на сайта, който отвори очите на удобно приспания свят, Джулиан Асанж, който коментира състоянието на модерния потребител на информация с думите: „Днес хората вярват много повече на емоциите си, отколкото на фактите“. Факт е, че и от съдбата на Асанж медиите спряха да се интересуват.  Доколко демократично е преследването на този съвременен рицар на автентичните истини за политическата действителност не е тема на деня не само за родните, но и за световните медии. Имаме си достатъчно страхове и това върши чудесна работа, само че май, срокът на годност и на това правило изтича. На площада виждаме спокойни, стабилни в исканията си, смислено излагащи аргументите си личности, които в сравнение с изливащия неспирно поток на съзнанието премиер и абонираните за медиите тълкуватели на поведението и политиките му са същинска наслада за ушите и очите. Оказва се, че илитератите и „закачалките за костюми“ са по силата на обърнатата пирамида на ценностите във върховете на управлението, а нормалността е на площада.

7.                Поддържане на невежество сред населението. Култивиране на посредственост
Целта е да се гарантира, че хората не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и да се огъват на чуждата воля. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото се снижава. Масите са правени бедни и посредствени, така че невежеството, което отделя по-ниски от по-високите социални класи, да остане на ниво, което ниските класи не могат да преодолеят.

Нужно ли е да подхващаме за кой ли път темата за опростачването, за турските сериали и боливудските бози, за риалититата и нивото на образованието и културните факти. Всичко си знаем и резултатите са налице. От студентски град, в който превръщаме последните млади хора останали у нас, в пасивни потребители на най-грозните страни в живота ни новини няма, освен за акции по залавяне на бомбастични количества наркотици, когато властта се нуждае от отклоняване на вниманието в посока на дейните и опити да се справи с наркотрафика. ВУЗ-овете ни са извън класациите на световните учебни заведения. Медиите са рупори на неприкрита глупост и венцевъзхвала на управляващите и резултатът е – невежество, объркване, неразпознаване на фалшивите от истинните личности, на които може да се гласува доверие. Протестът се оказа катализатор и на още един окуражаващ процес, а именно, че оглупяването, слава богу, не е в размера, в който би свършило работа на управляващите да продължат престъпното си пребиваване във властта.

8.                Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността
Въвеждане в населението на мислене, че е хубаво или правилно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован.

Именно насърчаване на приемане и дори възхищение от тарикатлъка, ганьовщината, нискочелото присъствие във властта и медиите, брюкселския новоговор в най-добрия случай, когато се отнася за политичесско говорене и откровена лексикана безпомощност, това е моделът на успешния човек, пропагандиран от медиите неуморно и субсидиран от нашите пари било чрез реклама, било чрез пряка субсидия, когато говорим за БНТ и БНР. Медиите превръщат силните на деня в герои и не е вярно, че ролята им е да забавляват. С отказа си от възпитателна функция те активно съдействат на разложението, а защо да не употребим и конкретния термин - на разврата в обществото.

9.                Засилване на чувството за вина
Внушаване на човека да вярва, че само той е виновен за собствените си нещастия, които се случват поради липсата на негови умствени способности, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се впуска в самоунижение, обвинява се, причинявайки си депресия, което води, наред с други неща, до застой. Без действие  за всяка революция не може и да иде реч!

„Сами сме си виновни“ и“ Ние си ги избираме“ не са ли най-честите упреци и самообвинения, които чуваме от събеседниците си, ако понечим да укорим за нещо управляващите. Дали е така обаче? Не са ли изборите опорочени изначално? Не е ли изборният закон крив и за цялостна преработка? Най-после, обясниха ли ни в момента, в който трябваше да направим прословутия „Цивилизационен избор“, че има и друг вид демокрация освен представителна? В този смисъл протестът има едно генерално искане и то се чува от всеки почти човек на площада, а именно - смяна на системата.  Хората говорят за директна демокрация и следване на швейцарския модел, който е доказал ефекта си на форма за по-високо благосъстояние и хуманност. Другото самодамгосващо обвинение е „за нищо не ставаме“, че сме нация от завистливи, мързеливи и ... всеки може сам да продължи уличаващите ни в непригодност за по-добър живот серия от епитети.

Чудесни хора обаче показа протестът, вярвам ще се съгласите с мен. Будни, речовити, спокойни, реализирани въпреки държавата и безумните и политики във всички сфери на живота. Показа младите, които са решени да отвоюват живот по други правила и с други герои.

10.            Да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за себе си
През последните 50 години напредъкът в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която се ползва и се упражнява от управляващите класи.
Благодарение на невробиологията и приложната психология, "системата" има на свое разположение задълбочени познания за човека, както по физиология, така и по психология. Тя е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма мощност и повече хора под контрола си.

Едва ли някой се съмнява в полицейщината и репресиите, които се упражняват за сплашване и дори премахване на неудобните от полезрението на властта. „Днес могат да те посочат за всякакъв“ каза ми един генерал от службите, с когото съм работила в МВР, в годините, в които бях директор на пресцентъра. Какво повече да кажем, освен че и с този страх се преборихме, въпреки пребитите деца на площада - под колоните на сградата, която трябва да гарантира държавността и сигурността на гражданите. Полицаите скоро ще се обърнат и ще застанат от нашата страна, г-н Чомски, и щом това стане непременно ще ви известя, че вече не сте прав и аз за първи път не съм съгласна с Вас, защото има един народ, който отказа да съществува като сателит и колония. Така мечтая за този момент, дори мейла до Вас, гуруто на лингвистиката, вече съм написала.

 Бел. ред. Длъжни сме да уточним, че журналистката Соня Момчилова изказва своето мнение, а не мнението на „Лечител“.


Брой: 39, 24 септември 2020
 
 
Продукти
 
ДИАБЕТИЧНА СЕРИЯ „ДИЕТ НАТУР” БИСКВИТИ „ФИБРА”
 
Слиммикс СуперДетокс
 
РОЙБОС (ROOIBOS)
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД