Темповете на мутиране на SARS-CoV-2 остават ниски. В цяла Европа най-разпространен е щамът G, докато щамът L от Ухан постепенно изчезва. Вирусът, който причинява пандемията от COVID-19, има поне шест различни щама. Въпреки мутациите му обаче той не демонстрира голяма променливост и това е добра новина за изследователите, които работят за създаването на успешна ваксина.
Това са резултатите от най-изчерпателното до момента секвениране на SARS-CoV-2. Изследователи от Университета на Болоня в Италия използвали анализите на 48 635 коронавирусни генома, изолирани в лаборатории в цял свят. Това им дало възможност да направят карта на разпространението и мутациите на вируса по време на пътуването му до всички континенти.
Първите резултати са окуражаващи. Коронавирусът се отличава със слаба променливост, около седем мутации на проба. При грипа тази променливост е над двойно по-голяма.
„За коронавируса SARS-CoV-2 се предполага, че вече е оптимизиран да засяга хората и това обяснява слабото му еволюционно изменение – обяснява Федерико Джорджи, координатор на изследването. – Това значи, че терапиите, които разработваме, в това число ваксина, биха могли да бъдат ефективни срещу всички щамове на вируса.“
В момента има шест щама на коронавируса. Първоначалният е щамът L, който се появи в Ухан през декември 2019 година. Неговата първа мутация – щамът S, възникна в началото на 2020, а от средата на януари тази година имаме и щамовете V и G. До момента G е най-разпространеният – той мутира в щамовете GR и GH в края на февруари.
„Щамът G и свързаните с него щамове GR и GH досега са най-масово разпространени, представлявайки 74% от всички генни секвенции, които сме анализирали – казва Джорджи. – Те представят четири мутации, две от които могат да променят последователността на РНК полимеразата и шиповите протеини на коронавируса. Тази особеност навярно улеснява разпространението на вируса.“
Ако погледнем картата на SARS-CoV-2, можем да видим, че щамовете G и GR са най-често срещаните в Европа и Италия. Според наличните данни щамът GH изглежда почти несъществуващ в Италия, а се среща по-често в Германия и Франция.
В Северна Америка най-разпространеният щам е GH, докато в Южна Америка по-често се открива GR. В Азия, където първоначално възникна щамът Ухан L, разпространението на щамовете G, GH и GR се увеличава. Те се появиха в Азия едва в началото на март, повече от месец след разпространяването им в Европа.
В световен мащаб щамовете G, GH и GR постоянно се увеличават. Щамът S може да бъде открит в някои ограничени области на САЩ и Испания. Щамовете L и V постепенно изчезват.
Освен шестте основни щама на коронавируса, изследователите са открили и някои редки мутации, които за момента не будят тревога, но въпреки това трябва да се наблюдават.
„Редките геномни мутации представляват под 1% от всички секвенирани геноми – потвърждава Джорджи. – От фундаментално значение обаче е да ги изследваме и анализираме, за да можем да установим функцията им и да следим разпространението им. Всички страни трябва да допринесат за каузата, като дадат достъп до данни за вирусните геномни секвенции.“
Превод от английски
Дария НИКОЛОВА
