До неотдавна в научните среди твърдо битуваше представата, че броят на бактериите в човешкия организъм е цели 10 пъти по-голям от този на неговите собствени клетки. Т.е. по същество ние само 10% сме хора, а 90% - бактерии...Тази оценка през 1972 година дава известният микробиолог Томас Лъки и в продължение на няколко десетилетия тя се приемаше едва ли не като като аксиома, на която се стряеха редица представи за ролята на бактериите в човешкия организъм. По понятни причини интересът към тази огромна армия от микроорганизми, населяваща човешкото тяло, нарастна неимоверно в научните среди. Неотдавна израелски и канадски учени сензационно съобщиха, че съотношението между броя на бактериите в човешкия организъм и този на човешките клетки далеч не съвпада с това, определено от Томас Лъки. Техните прецизни оценки показват, че броят на бактериите е едва 39 милиарда и доколкото този на собствените човешки клетки е 37,2 милиарда, то съотношението е приблизително...единица. Излиза, че ние 50% сме хора и 50% - бактерии...Учените обаче правят уговорката, че тези цифри са твърде приблизителни и могат чувствително да се различават при различните индивиди. 

Последвалите многобройни изследвания по категоричен начин доказват, че микроорганизмите в човешкия организъм вземат активно участие в редица процеси в него, а в някои от тях дори имат ключови функции. За изясняване уникалната роля на тази умопомрачителна по своята численост армия от микроорганизми в човешкия организъм в началото на настоящия век правителството на САЩ предостави 173 милиона долара на националните институти по здравеопазване за разработване на

мащабен проект „Човешкия микробиом”

(The Human Microbiome Project). В проекта участват над 200 учени от 80 научни лаборатории. Оказва се, че човешкият организъм обитават над 10 000 вида микроорганизми, които съставят неговата изключително сложна екосистема. Основната част от бактериите в човешкото тяло се намира в дебелото черво, в което тяхната маса се оценява на около 2 килограма! Те принадлежат към 500 – 1000 групи и съставят т.нар. микробиота на човешкия организъм. Микробиомът включва всички гени, които се съдържат в микробиотата.

Съгласно неотдавнашни изследвания геномът на бактериите, обитаващи храносмилателния тракт на човека, включва осем милиона гена. Известно е, че човешкият геном се състои от около 28 000 кодиращи гена, т.е. срещу един човешки ген противостоят около 300 бактериални гена, резидиращи в дебелото черво. А бактерии обитават и редица други участъци на човешкия организъм – устната кухина, хранопровода, пикочно-половата система, кожата и т.н.

Човешкият микробиом се появява с раждането на всеки индивид. Смята се, че в значителна степен той зависи от начина на раждането. Съществува информация, че при новородените с цезарово сечение времето за развитието на т.нар. полезна микрофлора е по-продължително в сравнение с тези, родени вагинално. При тях е увеличен и рискът от внасяне на патогенна микрофлора.

Отношението между чревната микрофлора (микробиотата) и човешкия организъм е изградено по-скоро на принципа на мутуализма (взаимната изгода), отколкото коменсално (безвредно съсъществуване). Огромната част от бактериите в стомашно-чревния тракт далеч не са случайни спътници, придружаващи ни през целия ни жизнен път. Срещу предоставените им комфортни условия в човешкия организъм (покрив, подходящи условия, прехрана) те се отблагодаряват с непрестанен и неуморен труд за неговото благо. Микробиотата подпомага разграждането и усвояването на редица вещества, с които, поради липсата на съответните ензими, човешкият метаболизъм не може да се справи. В частност, те превръщат неусвояемите фибри в късоверижни мастни киселини (оцетна, пропионова, маслена и пр.), които човешкият организъм утилизира по подходящ начин.      

Например, оцетната киселина (ацетатът) способства за повишаване на поглъщането на кислорода, представлява енергетичен субстрат за клетките на мускулите, сърцето, бъбреците, главния мозък и др., участва в регулацията на киселинността (рН) на кръвния ток, моториката на дебелото черво и т.н. Пропионовата киселина (пропионатът) участва в глюкогенезата (превръщането й в глюкоза), в синтезата на биогенни амини, способства за подобряване на микроциркулацията в слизестата обвивка на дебелото черво, блокира патогенната микрофлора, участва в синтезата на невромедиатори (ендорфини, серотонин), хормони и пр. Маслената киселина (бутиратът) стимулира обновяването на клетките на слизистата обвивка на дебелото черво, играе ролята на основен енергиен субстрат за последните, осигурявайки им около 70% от потребяваната от тях енергия, участва в редица регулаторни функции в метаболизма и т.н. Основната част от образуваните под действието на микробиотата късоверижни мастни киселини се усвоява от организма и едва 5% се извежда с фекалната маса.

Т.нар. дружествени, полезни бактерии на дебелото черво (бифидобактерии, лактобактерии, чревни пръчици),

синтезират редица ценни за човешкия организъм витамини (В₁, В₂, В₃, В₅, В₆, В₉, В₁₂, К), както и ензими, инактивират огромен брой канцерогени и токсични вещества, съдействат за утилизирането на важни минерали (натрий, калий, калций, магнезий, цинк, желязо, хлор) и т.н.

Предвид на това, че чревната микрофлора синтезира редица хормони и хормоноподобни вещества, по същество тя функционира като ендокринна жлеза. Смята се, че около 70% от капацитета на имунната защита на човешкия организъм се обуславя от микробиотата. Т.е. без нея човешкият организъм просто е обречен. Според д-р Рой Слитър от ирландския институт в град Корк, както и според редица други учени, човекът и населяващите го бактерии следва да се разглеждат като един свръхорганизъм, в който микроорганизмите действат като виртуален орган, чиито продукти са значително повече от тези на главната биохимична лаборатория в човешкото тяло – черния дроб.

В последните години се заговори и за влиянието на социалното неравенство върху качеството на микробиотата в човешкия организъм. По безспорен начин беше доказано, че това качество в значителна степен се обуславя от състава на храната, режима на хранене (диетата), екологичната среда, условията на живот, състоянието на медицинското обслужване и пр. Тъй като новороденото наследява микрофлората на своята майка, нейното състояние е определящо за физическото му състояние и неговия здравен статус на практика през целия му живот. Определена (за съжаление – неголяма) част от населението на планетата от своето раждане и през целия си живот, благодарение на достатъчно високия си икономически стандарт, се радва на отлична чревна микрофлора, която му осигурява безметежен здравен статус. Обратно, еднообразната и бедна на важни нутриенти храна, лошата екологична среда, както и незавидните условия на живот у бедните слоеве на населението способстват за развитие и поддържане на нездрава микрофлора, което се отразява пагубно на виталния капацитет на тези индивиди. Редица учени са на мнение, че в светлината на разкритието на огромната роля на чревната микрофлора за здравето на човека, е належащо да се регламентира неотменното право на всеки човек на земята за оптимална, здравословна микрофлора, наравно с правото за питателна храна, чист въздух и чиста вода.

В човешкия организъм съществуват бактерии, които се ползват от благата, които той им предоставя, но са безвредни. Съществуват обаче и такива, които далеч не са така миролюбиво настроени, въпреки че също най-безцеремонно се ползват от комфортните условия в него. Подобни бактерии са в състояние да нанесат сериозни вреди на организма и дори да го убият. Такива са например Кампилобактериите и Хеликобактериите.  

Многобройни изследвания показват, че

съставът и състоянието на микрофлората в дебелото черво оказва огромно влияние върху общото състояние и виталната сила на човешкия организъм

Стана пределно ясно, че колкото по-добре разгадаем механизмите на това влияние, с толкова повече лостове ще разполагаме за профилактика и лечение на огромен брой болести, в това число и нелечими. Нормализирането и оптимизирането на чревната микрофлора се оказа вълшебен ключ в модерната терапия. Ключ, който ни задължава с нужното уважение и дори признателност да се отнасяме към нашите житейски съдружници – чревните бактерии. Известни са редица изследвания, които доказват важната роля на микробиотата за предотвратяване на широк спектър от патологии – захарен диабет, затлъстяване, възпалителни процеси в дебелото черво, „Паркинсон“, депресивни състояния и т.н.

Бифидобактериите, които съставляват около 70% от популацията на микроорганизмите в дебелото черво, синтезират

важната аминокиселина триптофан,

която е предшественик на серотонина – „хормона на щастието”, който, освен със задачата да ни дари с ведро и оптимистично настроение, изпълнява и редица важни функции в организма – участва в регулацията на съня, температурата, апетита, контрола на кръвното налягане, сексуалността и пр. Около 90% от този важен невромедиатор и хормон се синтезират от клетките на стомашно-чревния тракт. Част от синтезирания серотонин организмът превръща в хормона мелатонин, който държи ключа към царството на Морфей. Именно благодарение на мелатонина ние се радваме на дълбок и здравословен сън и се събуждаме бодри и преизпълнени с жизнена енергия. Мелатонинът играе ключова роля в регулирането на кръвното налягане и функциите на жлезите с вътрешна секреция. Той забавя процесите на стареене, повишава капацитета на имунната защита, участва в управлението на дейността на клетките на главния мозък и на храносмилателния тракт, съдейства за подобряване на сексуалния живот и т.н. Мелатонинът е най-мощният от познатите ендогенни антиоксиданти, които инактивират агресивните свободни радикали в човешкия организъм.

Редица изследвания по недвусмислен начин доказват

активната роля на състава на чревната микрофлора върху склонността към повишаване на телесната маса и затлъстяването

Опити върху мишки свидетелстват, че прехвърлянето на микрофлората на мишки, склонни към затлъстяване, в техни стройни посестрими води до чувствително повишаване на телесната маса и сериозно влошаване на външния вид на последните. Това от една страна се обяснява с участието на определени микроорганизми в утилизирането на широка палитра от сложни вещества, с които човешкият организъм не може да се справи, а от друга страна - с тяхната способност да синтезират вещества, които оказват влияние върху синтезата на хормоните лептин и грелин, както и на пептида YY, регулиращи апетита и чувството за ситост. Наскоро белгийски учени установиха, че отсъствието в микробиотата на бактерии от вида Akkermansia muciniphila е една от причините за наднормено тегло. Тази бактерия присъства в организма на хората със стройна и привлекателна фигура. Учените обаче смятат, че „приносът” на бактерията за загубата на елегантността е едва 10%. Основният дял (80%) за това зависи от хранителните навици и начина на живот. Иначе казано – всичко зависи от нашата воля. Напоследък обаче в научните среди все по-настойчиво се задава коварният въпрос: „Сами ли вземаме решенията за желаната храна или принос за това имат и съжителствуващите с нас микроорганизми?” Изключително любопитно изследване показва, че определени микроорганизми, обитаващи организма на мишките, по невероятно перфиден начин – емитирайки специфични вещества, манипулират техния мозък, премахвайки чувството им за страх пред вечния враг - котките. Нещо повече – дори им внушават сексуално влечение към тях! А целта им е да попаднат в организма на котките, условията в който са далеч по-по-комфортни от мизерните такива в мишките. Което чрез лукавство в крайна сметка успяват да постигнат...

Резидиращите в дебелото черво милиарди бактерии имат своите гастрономични пристрастия, които се стремят да отстояват с всички възможни средства. Едни бактерии са пристрастни към определени въглехидрати, други – към избрани протеините, а трети – към специфични липиди и т.н. В повечето случаи те съвсем не са очаровани от хранителното меню, което им предоставяме, и твърдо се заемат с формирането на нашия вкус и хранителни предпочитания. По безцеремонен начин те манипулират нашия апетит, хранителни пристрастия и дори определят набора от храни, които да закупим в супермаркета. Звучи невероятно, но тази картина съвсем не е далеч от действителността...В своята книга „Човешкият суперорганизъм” професор Родни Дитерт твърди, че микробиотата емитира в кръвния ток широка палитра от специфични вещества, които по подходящ и изгоден за нея начин манипулират нашето хранително поведение, самочувствие и настроение. Бактериите в човешкото тяло разполагат с широк арсенал от въздействия – способни са да променят чувствителността на нашите рецептори, да повлияват настроението ни при консумирането на определена храна, да хакнат по избран и изгоден за тях начин сигналите, предавани чрез блуждаещия нерв (вагуса) от дебелото черво към главния мозък и т.н. Те активно комуникират с втория човешки мозък, съставен от 200 милиона неврона, разположени по протежението на стомашно-чревния тракт, който управлява сложните процеси, протичащи в него. 

На бактериите, населяващи човешкия организъм, е присъща т.нар. колониална резистентност – способността да препятстват заселването и размножаването на патогенни микроорганизми върху заетата от тях територия. Това те постигат чрез производство на специфични вещества с антибактериална активност, с които потискат чуждите микроорганизми, или чрез вдигане „на оръжие” на имунната система на своя хазяин. Разбира се това те вършат изключително с користна цел – да защитят своята жизнена територия, но действието им е определено полезно за човешкия организъм, тъй като го предпазва от инфектиране с патогенна микрофлора.

Драстичнате промяна на състава на полезната микрофлора в човешкия организъм, известна като дисбактериоза, води до редица болестни състояния, някои от които с твърде сериозни последствия. За възстановяване на оптималното съотношение на обитаващите дебелото черво бактерии се използват пробиотици, съдържащи млечно-кисели и бифидобактерии, както и пребиотици (фруктоолигозахариди, инулин, лактулоза, лактитол и др.), които стимулират популацията и активността на полезните микроорганизми. (Бел. ред. На стр. 23 ще имате възможност да научите за качествата на ПробиМакс 8®, добавка, която се предлага в магазини „Лечител”.)

Въпреки че все още не са разработени специфични диети за формиране на определено съотношение между полезните бактерии в микробиотата, известни са редица храни, които се посрещат с ентусиазъм от обитаващите нашето тяло микроорганизми. Към тях се отнасят ферментационните продукти (кисело мляко, кефир, кисело зеле и пр.), богатите на фибри храни (пълнозърнест хляб, плодове и зеленчуци), храните, съдържащи значителни количества полифеноли (зелен чай, черно грозде, червено вино, ягоди, малини, боровинки, къпини и т.н.). Негативно влияние оказват антибиотиците и сулфонамидите, които унищожават както полезните, така и патогенните микроорганизми, изкуствените подсладители, алкохолът и пр.

Особен интерес представлява фактът, че в човешкия геном са открити някои последователности, които подозрително напомнят бактериални такива. Може би между нас и резидиращите в нашия организъм микроорганизми има много повече общи неща, отколкото изглежда на пръв поглед? В близките години се очакват нови, изключително интересни резултати, свързани с изследването на нашите удивителни партньори – чревните бактерии, без които е немислимо нашето съществуване. На път е да се роди ново направление в медицината – микробна терапия. Първите резултати в това вълнуващо направление са наистина невероятни.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ