в-к Лечител
в-к Лечител
 

Биологията е научната основа на медицината!*

Брой: 39, 24 септември 2020 - МИКРОБИОТАТА
• Към средата на XX век вече се утвърждава виждането, че ако това е столетието на физиците, то XXI век е на биолозите? Това ли предопредели Вашия професионален избор или имаше и други причини?
– На този въпрос мога да дам много дълъг отговор, защото той е комплексен. Първо, очевидно генетично съм настроен да общувам активно с природата, да я ценя, да я търся – не само каквато е в България, но и в света. Още като дете, в много от романите на Майн Рид съм се учил на зоология и ботаника. Интересувах се не само от природата, но и от явленията в живия свят. Хващал съм червеи, за да ги разгледам. Имах голям интерес към болестите от ранна възраст. Обичах сам да си лекувам раните, а не да чакам чужда помощ. За тези мои умения принос имаше майка ми. Тя беше доброволка-самарянка заедно с двете си сестри през Балканската война 1912-1913 година. Помагах й в правенето на превръзки. Като цяло любознателството ми беше насочено към живота. Затова се отдадох на медицината и биологията. Основната книга, от която съм се учил, беше на академик Методи Попов “Биологията”. Затова първоначално исках да следвам именно биология. Но Методи Попов, който е съпруг на моята леля, ми каза: „Недей! След като се интересуваш от биология, учи медицина, защото природата с болестите е свършила 80 на сто работата на изследователя. Биологията няма достатъчно възможности, за да се справи както трябва, няма нужните средства за изследвания. Когато си лекар, целият свят е на твое разположение.” Послушах го и действително направих така, но не спрях да се интересувам от биология. Когато завърших медицина, практикувах три години на село, след това в столичната болница по онкология.
Биологията е научната основа на медицината. Тя е тази, която обяснява болестите и тяхната същност – докторите трябва да го знаят това. Добрите лекари трябва да учат, защото всяка болест е едно биологично явление, което подлежи на изследване. Всеки болен е индивидуален и той е обект на изследване. За жалост, в момента това нещо се нарушава, защото между лекаря и болния застават много силно два фактора. Първо, апаратурата, която му дава само факти, но той чака едва ли не от тях диагнози. Второ, между двете страни днес стоят парите – от държавата, от обществото, от пациентите. Това е един недостатък, който е основен проблем и на съвременната човешка цивилизация. Така от най-хуманната професия не остава нищо хуманно. Тази необуздана алчност, която сега цари в обществото – като се почне от държавно до индивидуално ниво, може да погуби човешката цивилизация, ако продължава така. А тя ще продължи....
Ще направя едно сравнение между учените, творците на изкуството и творците на науката и знанието. Има една основна принципна разлика между тях. Дейците на изкуството са уникални, те са единствени, нямат повторение. Например втори Бетовен не може да има. В изкуството индивидът е творец. Науката обаче е свързана с истината – рано или късно тя ще се открие. Това е работата на учения. Ако не успее този, ще дойде друг.

Проф. д-р Георги МАРКОВ беше дългогодишен и безценен наш консултант и сътрудник.
Трябва да се каже и още нещо – след 10.11.1989 г. – заедно със своя брат Дянко МАРКОВ, те създадоха съюз „Истина“ и издаваха вестник „Истина“. Името на този съюз и вестник казват най-важното за тяхната същност и цел.
В този тъжен момент си струва да се прочете нашето интервю с проф. Георги Марков от края на 2014 г., което по технически причини не беше публикувано тогава.
„Лечител“

Виждате сега какво става в науката! Трудно е вече индивидуално да направиш големи открития, освен например в математиката. Знанието се открива и се предлага за добро. Науката дава знания, а от морала зависи това кой и как ще използва тези знания. В науката няма морална категория, но учените могат да кажат истината и да следят за нейното изпълнение. Пример за това може да се даде с атомната бомба и създалата се ситуация между Айнщайн, един от нейните откриватели, и американския президент тогава Франклин Рузвелт. Айнщайн е в основата на откритието за деленето на урана. Когато обаче вижда, че двама млади физици използват това откритие за създаване на оръжие, той застава начело на кампанията срещу създаването и използването на бомбата. В случая виждаме как науката се е използвала по един безобразен начин.
• Дешифрирането на човешкия геном оправда ли надеждите на човечеството за ликвидиране на безбройните и смъртоносни болести?
– Ще дам един пример, когато вече бях започнал изследване на човешкия геном. Тогава присъствах в Германия, на конференция, където един учен беше представил своята апаратура, изработена за разчитане на човешкия геном. Това беше една от “бомбите” в молекулярната генетика. Дотогава разчитането на човешкия геном беше по методи, които бяха бавни и се предполагаше, че това ще продължи с десетилетия. Въпросният учен заяви, че с хиляда апарата от този, който има, вероятно ще може вместо за десетилетия да се разреши проблемът с разчитане на кода на генома само за десетина години.
Разчитането на генома е разчитане на „буквите“ на генетичната информация. Но разчитането, на това какво се крие зад тях настъпи по-късно, когато вече използваха втория метод – за бързото разчитане. Сега геномът се разчита с практически цели – отпечатъкът от палците се замести от разчитане не на генома на отделния човек. Оказа се, че геномът е много по-различно нещо, отколкото мислехме. Откри се накъсаността на гените в ДНК на отделни фрагменти, които в процеса на превеждане на информацията от ДНК в РНК се събират, като отделните части носещи информация се слепват, а излишните се изрязват. Този процес се нарича “сплайсинг”, т.е. слепване.
Имам принос в това, защото когато всички говореха за излишна ДНК, аз говорех за подвижните генентични елементи.
• Ще бъде ли победен ракът?
- Три години съм лекувал рак и знам какво означава тази болест. Ракът, като болест е последният стадий на един биологичен процес, който се нарича неконтролируемо размножаване на увредените клетки. В много случаи той е предизвикан от вируси. В зависимост от това дали един вирус, прониквайки в клетката се е загнездил на едно място в ДНК или на друго, той предизвиква злокачествена болест или не.
Генетиците обещаваха, че като се разчетат гените, които причиняват една или друга болест, ще започнат да ги лекуват масово. Пътят на откриване минава през разчитането на генома.
Благодарение на него се разбра какво правят вирусите и откривателят получи Нобелова награда. Ако причина за рака е само един ген, ракът ще може да се лекува. Но ракът не се предизвиква само от един ген.
Монтание дава интервю, което потвърждава това, което ще кажа: След като знаем, че определен вирус причинява даден рак, ако можем да се справим с вируса, можем да се справим и с рака.
Зависи този вирус по какъв начин предизвиква рак. Той може да го предизвика, когато взаимодейства с клетъчната стена или когато взаимодейства с някои вътреклетъчни ензими на човека или ако се интегрира в ДНК. Тези работи трябва да се знаят, защото различно се лекуват. На тази база възниква възможността различно да се лекува.
ДНК е една много динамична молекула. Първичните увреждания на тази молекула са много повече от тези, които са реализирани. Природата е дала възможност гените и техните регулаторни участъци да се засягат. Но тя е дала и гени, които произвеждат ензими - такива, които правят т.нар. “поправки”. Те са открити през 1969 г.
Във Варна имаше навремето Европейски симпозиум по нуклеинови киселини. Тогава се съобщи, че на базата на наблюдения, е установено, че слънчевата болест, която води до рак на кожата, се дължи на това, че липсва генът за поправката на разкъсаната от ултравиолетовите лъчи ДНК. Интересно е, че този репариращ ензим се активира от въздействието на ултравиолетовата светлина.
Ерлих преди известно време лансира една идея, която сега е завладяла фармацията и медицината - за вълшебния куршум, който като го пуснем, отива и убива “врага”. При него отива един млад човек и иска да работи при него. “Искам да открия имунитета при рака”- заявява той. А той му отговаря: Млади човече, за това нещо е още рано. Аз загубих тези години, за да търся вълшебния път – да търся лечение на рака с имунотерапия. Куршумът важи само за химиотерапията.
Нашият професор по вътрешни болести обичаше билколечението. И след всяка болест, за която ни преподаваше, ни насочваше и към билки. Става дума за Владимир Алексиев. Тогава работех в Онкологията. Голяма част от болните ни вече бяха и със соматична болест, най-често със сърдечни проблеми.
В 80% от случаите диагностичната медицина е идиопатична – не се знае произходът на болестите, които се опитват да лекуват?
Болестите са толкова различно нещо, че не може да ги подчиниш на един общ знаменател. Едно е, когато болестта се дължи на мутация на един единствен ген, друго е когато се дължи на засягане на петнайсет гена.
• Ще могат ли хората да живеят 150-200 години? Струва ли си?
− При известни обстоятелства, които са сложни, би могло това да се случи, но не бива. Човек е рожба на един етап в еволюцията. И този етап в настоящия момент е около сто години – времето, за което се износва целият организъм. След това е под въпрос дали ще е възможно по-нататък животът да не бъде нещастен и ненужен. Може би човечеството има бъдеще, но това няма да е на хомо сапиенс, дори на хомо като род, а на коренно ново същество, чийто мозъчен компютър ще бъде много по-мощен. Животът на човека в последна степен се определя от броя и работата на мозъчните клетки. Да поддържаме живота на човек на 150 години, когато са убити мозъчните му клетки, а за другите органи са намерени всевъзможни билки и лекарства, които да ги поддържат – това е безумие, а не е и морално.
• Приемате ли за доказано, че водата има памет и чувства и хомепатията притежава предписаните й лечебни свойства, както твърдят редица учени – Бенвенист, Монтание?
- На този въпрос мога да отговоря много ясно. Ще започна с една сентенция – науката прогресира от свръхопростяване до свръхобобщения и до истината.
В този кюп, в хомеопатия се влага различно съдържание.
Бенвенист е ултрамошеник, който аз разобличих в две статии.
Злоупотребата с истината е по-лоша от самата лъжа. Емото издаде няколко книги за паметливата вода. Водата е удивително явление! Тя е самия живот!
• Комунизмът не успя да задуши творческия дух на именитите български биолози като Дончо Костов и акад. Методи Попов. Как се противопоставяте на агресивното невежество на Олга Лепешинская?
- Дончо Костов стана жертва и не можа да се приспособи.
Той получава инфаркт и умира. Битката на комунизма срещу генетиката започва през 1947 г. в Съветския съюз на срещата на учените, която се организира от Академията на селскостопанските науки. У нас същото се случва на конференция, водена от фирлософа-марксист Тодор Павлов, проведена от 4 до 8 април 1949 г. в София. Тогава, за съжаление, почти няма никой, който да се противопостави на Лисенковизма, налаган от Тодор Павлов, който пък прави самокритика, че е и той е бил направил наклон към Вайсман. И след това започва да хули мендел-морганистите и вайсманистите.
Дончо Костов обаче има големи заслуги затова, че обръща внимание на Румен Цанев за откриване ролята на нуклеиновите киселини – важната роля в живота на клетката и организма и специално нейната роля в генетиката.
Костов е бил американски възпитаник при Морган. Той беше голям генетик, но беше много по-слаб от Методи Попов. Попов защитаваше Костов и му беше като рецензент. Самият Методи Попов беше забележителна фигура. Той имаше забележителни сентенции: „Една стара прегърбена камила все още може да носи товара на десет магарета”. Когато се разобличава менделизма в Съветския съюз, това става със знанието на Сталин, но това не се обявява предварително. Методи Попов излиза с теорията си за общоклетъчна стимулация, чиято теория е подчинена на неща, които се оказаха, че не са точно така – биогенни стимулатори. Но като идея е нещо ново. В Мюнхен той издава шест студии по клетъчна биология и заедно със своя учител е създател на физиологичното направление в изучаване на клетката – не само структури, но търсене на тяхната функция. И аз бях много горд, когато в 1958 година получих отпечатък от един американски учен, който стана много известен. Той издаде един многотомник, където повтаря задачата, която си е поставил Методи Попов в негови изследвания – какви процеси водят до клетъчнотго размножаване, както и каква е връзката на ядро и цитоплазма в този процес. Такива изследвания е имало още в началото на ХХ век. За съжаление, поради недостатъчните апарати на тогавашното време, тези изследвания страдат от технически недъзи.
Интервюто взе
Атанас ЦОНКОВ

*Интервюто е взето в края на октомври 2014 г.


Брой: 39, 24 септември 2020
 
 
Продукти
 
Евония® Хеър Бустър
 
РелаксМедикс™
 
Витасел – алфа-липоева киселина
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД