Цвета ТАМАНОВА
Преминаваме през трудни и несигурни времена, в които се налага да се справяме с непозната и невидима заплаха, каквато е коронавирусът около нас.
През последните няколко месеца цялото човечество се озова в ситуация на криза, каквато не е имало от десетилетия. Това е криза, която застрашава живота и здравето, но не е само медицинска. Тя е и икономическа, и социална също. Ковид-19 предизвиква най-различни страхове. Дали опасността може да бъде контролирана, как се разпространява и какви са последствията от нея, дали е възможно напълно да изчезне или има опасност да се повтаря?
Животът с коронавирус може да бъде разгледан в двата основни етапа,
през които всички ние преминахме и преминаваме все още. Първият етап беше на шока и последвалата карантина с цел да бъде овладяна заразата.
Огромна част от хората по света останаха затворени по домовете си и загубиха начина си на живот, който до този момент познаваха.
Изолацията, социалната дистанция, ограниченията в предвижването е нещо ново и непривично. В общуването си водещото за хората е търсенето на близост. Срещата с роднини и приятели е неизменно свързана с ръкостискане и прегръдка, което днес е източник на страх.
Загубата на значими и даващи сигурност фактори беше водеща. Много хора загубиха своята работа или бизнес и им се наложи да се справят освен с тревогата за здравето си и с неизвестността и несигурността за финансово и професионално бъдеще.
От друга страна, повечето хора започнаха да работят от своите домове, тенденция, която до голяма степен се запазва и до днес. Това от своя страна внася нов ритъм в ежедневието, както и различно качество на връзката с колеги. За необвързаните млади и активни хора това означаваше качествено променен начин на живот.
Когато отработените схеми на поведение се променят, това
задължително води до психологически последствия
Доколко те ще бъдат тежки, за сега е трудно да се каже категорично.
Децата от своя страна са пряко свързани и зависими от своите родители и на тях също им се наложи да понесат качествени промени в техния свят и познато ежедневие. Въпреки че медицинската литература показва, че те са минимално податливи на заразата от коронавирус, те бяха най-силно засегнати от психосоциалното въздействие на тази пандемия. Децата останаха с месеци ограничени и затворени по домовете си, бяха далеч от връстници и приятели, нямаха възможност да посещават училището си с всички негови активности и занимания, нямаха възможност да спортуват и да се движат достатъчно. Всичко това доведе след себе си качествени промени в техните навици, свързани с храненето, ученето, съня и т.н., а това в много от случаите доведе до еднообразие, стрес, импулсивност и раздразнителност.
Не бива да бъде пренебрегван и фактът, че онлайн обучението не беше еднакво за всички деца. За тези, които са от домакинства с ниски доходи много често са недостъпни устройствата за домашно обучение, както и аудио-визуалните системи и добрата интернет връзка. Това създаде предпоставки за получаване на различно ниво и качество на образование, а това е право на всяко дете. Училището предлага на децата активно социално взаимодействие, усещане за свобода и пространство, децата там имат своя уникален – училищен живот, който не може да бъде компенсиран по никакъв друг начин. Загубата на училището за децата в училищна възраст е загуба на нещо, което е норма.
Това е много голямо изпитание и за деца, и за възрастни, защото в човешкият мозък е закодирано да бъде социален. Изолацията се преживява като усещането за глад, жажда или болка. Без близките си хора, човек страда дори и на физическо ниво, не само на емоционално. Много бяха хората, които преживяха тази пандемия съвсем сами в пълна изолация. А самотните хора са много по-уязвими. Това е така, защото за човекът (тъй като е социално същество) да бъде в самота е не само тъжно, но и опасно. Затова мозъкът на човек в изолация влиза в режим на самосъхранение. Започва да възприема заплахата навсякъде, всеки друг човек се превръща в потенциално опасен по най-различен начин, което предизвиква желание да бъде отблъснат. Израз на това стана и нарастването на случаите на домашно насилие, включително и над деца.
Как се справят и реагират децата на всички тези промени до голяма степен зависи от тяхната възраст. За децата до пет години е трудно да разберат защо не отиват в детската градина и защо родителите им не са на работа и си остават вкъщи. В случаите, когато в семейството на такова дете има починал близък, детето не е в състояние да осъзнае какво е смъртта и че тя е безвъзвратна. Малкото дете пасивно понася промените, които се случват около него и не успява да открие, но и не търси причините за онова, което предизвиква промените около него.
Ситуацията е съвсем различна, ако детето е на възраст между 6 и 11 години. Тогава то ще настоява да получи обяснение, ще задава въпроси, защото се чувства готово да разбере причините за големите промени. Понесената загуба предизвиква тъга и ако детето получи подходящо поднесена информация, усети близост, нежност и приемане на неговите емоции, то ще има възможността да намери спокойствие, особено ако става дума и за загуба на близък човек, когото е обичало. Понякога възрастните са в състояние да намерят точните думи и да дадат необходимия отговор, но в други случаи дори и те в своята несигурност, неизвестност и тъга, успяват да бъдат достатъчно информативни, а това може да направи положението на детето още по-тежко.
Тийнейджерите не рядко сложно преживяват подобни събития, тъй като те като цяло са по-емоционални. Техните реакции могат да бъдат от пълно отрицание и безкритично отношение към заплахата, като зад това може да бъде открита гневната им съпротива срещу промените, които ги ограничават. Възможно е и да демонстрират незаинтересованост сякаш нищо не се променя и всичко, което се случва е в рамките на нормата, зад което стои отричането като защитен механизъм. Биха могли да реагират и крайно емоционално по посока на тъга от загубите, уязвимост и страх.
Вторият етап от появата на коронавируса е разхлабването на мерките и връщането на някои свободи. Общовалидната каратнина беше премахната и сега сме в момент, в който цялостната изолация не е на дневен ред. Ковид-19 все още е заплаха, за която обаче до голяма степен се знае много повече, отколкото в началото. Бавно и постепенно се опитва да се наложи представата за това, че има превенция, лечение, възможност за контрол и в бъдеще – ваксина. В емоционален план водещото днес е
тревогата от повторно ескалиране на заразата,
което би довело до усещане за безсилие и отчаяние поради невъзможността за справяне и контрол. От друга страна, стои бунтът и съпротивата срещу продължително наложените мерки, с които се цели превенция, а именно – носенето на маски, социална дистанция, забрани за струпвания на хора и т.н. Тези ограничения са част от загубената свобода и не са малко хората, които започнаха да се съпротивляват срещу това. На много места по света се стигна дори до протести и демонстрации срещу мерките за контрол върху коронавируса.
Особено внимание заслужават тези трайно наложени превантивни мерки по отношение на децата. За тях много скоро предстои да се завърнат в училище, тъй като тази учебна година стартира присъствено. Новите правила и норми в училище налагат спазването на дистанция, т.е. детето трябва да се научи да страни от своите приятели и съученици. Трябва да свикне да бъде почти целодневно с маска на лицето си или поне тези ученици, които са над 12 години. За по-малките това не важи, докато са в класната стая. Трябва да слагат на ръцете си редовно дезинфектант. Не случайно започва да се налага мнението, че от тази година е поставено началото на поколението „С“ (поколение Covid), за което тези мерки са новото нормално. Това неминуемо ще даде своето отражение и ще доведе до промени в мисловен и емоционален план, което ще предопредели формирането на нови стандарти за поведение, близост и взаимодействие.
Потребността от общуване в наложените от коронавируса условия, спомогнаха за сериозен прогрес на и без това бързо развиващия се сектор на информационните технологии и телекомуникации. Срещите - и лични, и професионални - станаха за известно време почти изцяло онлайн. Това със сигурност като тенденция ще се запази в известна степен и в бъдеще. И възрастни, и деца са почти целодневно пред екраните на своите устройства, а това крие риск от промяна на емоционално равнище. Защото, колкото повече хората, особено децата, прекарват времето си онлайн и общуват индиректно, толкова повече се повишава нивото на тревожност и депресивност. Ето защо е от съществено значение да се подбира информацията, която ни заобикаля и да не бъде влагано прекалено много от ценния ресурс време в дейности, които нямат потенциала да бъдат обогатяващи и полезни.
Има и една друга закономерност. С увеличаването на информационното потребление се снижава физическата активност. Това е още една тема, която от въвеждането на карантината и до днес, се налага със своята значимост и изисква необходимото внимание. Човешкото тяло и мозък не са предвидени за толкова пасивен начин на живот и е съвсем естествено да бъдат очаквани неблагоприятни изменения във функционирането им благодарение на недостатъчното кръвообращение. Даже 20 минути физическа активност на ден е по-добре от никаква такава. Като цяло препоръчителната е много повече. Технологиите дават възможност за намиране на приемлив вариант, а именно да бъде свалено дадено приложение, да се правят онлайн тренировки, следвайки даден курс или определен професионален треньор.
Преминавайки през тези по-тежки времена, всички хора в целия свят, и възрастни, и деца, имаме възможност да се научим на един нов вид самостоятелност, активност и грижа за себе си и за другите. Да дадем нов смисъл за онова, което ни заобикаля и ни предизвиква да намерим решение, да покажем качества и сила на духа. След всяка криза излизаме различни, с повече опит, знания и умения. Ще имаме нов начин да погледнем на себе си, на другите и на живота като цяло. Това е безценен урок, който ни носи и ще ни остави пандемията. Безценен е, защото той може да бъде получен единствено, когато бъде преживян.
