Съществуват много теории за дълголетието. По-голямата част от изследванията в тази област обосновават ползата от поддържането на постоянна физическа и умствена активност на човека в зависимост от неговото стареене. С други думи, експертите твърдят, че мозъчната активност влияе пряко на продължителността на живота.
Но резултатите от ново изследване, проведено от учени от Харвардската медицинска школа позволяват да се направи извод, че ключът към дълголетието може да зависи също от нивото и вида на мозъчната активност.
Изследователите открили, че прекомерната невронна активност води до по-ниска продължителност на живота. Едновременното решаване на много задачи и непрекъснатото поглъщане на информация от различни източници без планирано време за отдих или паузи може да доведе до превъзбуждане на мозъка.
А претовареният мозък ускорява измененията, свързани с възрастта, в процесите на съхранение на паметта и мисленето. И обратно, учените открили пряка връзка между дълголетието и по-умерената работа на мозъка: ако човек не преуморява своя мозък, ще живее по-дълго.
Разбира се, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. В цифровата епоха прекомерната мозъчна активност вече е станала норма. Хората на всяка възраст непрекъснато се превключват от една задача на друга, намирайки се в постоянно търсене на поредния стимул, бил той телевизионно шоу или съобщение на смартфона.
Жаждата да чувстваш своята връзка със света се усилва във всички възрастови групи. Съгласно данни на американски изследователи, многобройните информационни потоци ни хвърлят в перманентно състояние на едновременно решаване на много задачи, пречейки на мозъка да се съсредоточи, да изпълни една задача или да направи пауза. И най-неочаквано излиза, че в действителност нормалното стареене изисква ограничаване на невронната активност.
По време на едно от изследванията в Харвард учените изучили стотици мозъци на възрастни хора, които ги дарили след смъртта си в името на науката. Тези хора умрели на възраст от 60 до 100 години и били „когнитивно здрави”.
Сравнявайки генетичния материал на участниците от различни възрасти, учените стигнали до удивително и едновременно шокиращо откритие: при хората, умрели във възрастовия диапазон 85-100 години, се наблюдавала по-малка експресия на гените, свързана с невронната свръхактивност, отколкото при тези, които умрели десетилетие по-млади (на 60-80 години).
Авторът на изследването, професор Брюс Янкнър от Медицинската школа в Харвард, обяснил: „Нашата работа позволява да се твърди, че стареенето се съпровожда от аномална и разрушителна невронна активност, която не само понижава ефективността на работата на мозъка, но и е вредна за здравето на хората, съкращавайки общата продължителност на техния живот. Получените резултати говорят за възможност да се влияе на дълголетието чрез моделиране на състоянието на мозъчната активност”.
Умишленото понижаване на умствената стимулация може да изглежда нелогично, но това е най-добрият начин да се съхрани здравето на мозъка.
Емилия ДИМОВА
