Цвета ТАМАНОВА
Днес светът е обзет от една водеща, заела безапелационно централно място мисъл. Това е мисълта за коронавируса или Covid-19, който е обхванал всички континенти на нашата планета с изключение на Антарктида и продължава да се разпространява. Най-различни експерти лекари, политици, журналисти, известни личности, блогъри разглеждат тази тема от различни гледни точки, правят предположения, прогнози, хипотези. Някои са в отрицанието и смятат, че заплаха в размерите, с които ни се представя, не съществува и темата е изкуствено преувеличена, други са в теорията на конспирациите и са на мнение, че това е предварително обмислен и подготвен заговор, а повечето застъпват тезата, че това е широкомащабно със силата на стихия бедствие, за което човечеството не е било готово. Информацията ни залива отвсякъде, но бих искала да се опитам да я синтезирам и обобщя през призмата на психологията, тъй като има някои специфични характеристики на това, което владее емоциите на човечеството в момента, и те до голяма степен могат да останат неосъзнати.
Има съществена разлика между тревожност и страх
Тревожността е насочена към нещо, което е в сърцевината и е определящо същността на личността. По този начин можем да открием, че тревожността се свързва с личната самооценка или усещането, което човек има за себе си, ценностите и съответно всичко онова, което дефинира смисъла за него. Хората могат да проявяват различни видове страх в зависимост от модела на сигурност, който са развили, но застрашеното при тревожността е самият модел на сигурност.
Страхът като емоция предполага обект, който се възприема като опасен. В конкретния случай става дума за страх от смъртта. Този страх има много лица. Можем да го открием в страха от преживяване на физическа болка, болест, страх да бъде загубен значим човек, страх да оставим близките си, страх от неопределеността и неизвестността. Като цяло страхът от смъртта се засилва тогава, когато човек чувства, че в неговия живот е твърде голямо количеството на излишното, фалшивото и неистинското. Ето защо именно сега е моментът да бъдат преоценени ценности и приоритети, да бъде направена равносметка за мястото, на което се намираме в собствения си живот, взаимоотношенията, които сме създали, както и с кого, и с какво сме се свързали.
Каква роля имат важните за нас хора
в нашия живот и каква роля играем ние в техния.
Паниката настъпва, когато става дума за страх от обект, който е невъзможно да бъде локализиран и открит с помощта на сетивата. Тогава говорим за смесено чувство на страх и тревожност в едно и човек може да изпадне в състояние на отбрана от всекиго и от всичко. Вирусът е именно такъв заплашващ обект. Тъй като не може да бъде открит, защото е недостъпен за сетивата, обектът на страха се пренася върху самите хора, върху заобикалящата среда, което поставя човек в ситуация на застрашеност от всякъде и от всичко. Това съвсем естествено води до засилена емоционалност и съответно компрометирано рационално мислене.
Друг важен аспект на създадената ситуация е необходимостта хората да бъдат в изолация и да останат затворени в домовете си. Това е непознато, наложено от вън по съображения за сигурност ограничение, но във всички случаи не е нещо желано. Като такова се възприема съответно и като негативно, но е важно да бъдат следвани препоръките. Има определени стъпки, ясно формулирани и уточнени вече многократно, които имат за цел да бъде намален рискът от заразяване. Това е спазване на хигиена – миене на ръце и дезинфекция на повърхностите, които често се използват, спазване на дистанция от други хора, особено от такива, които имат признаци на заболяване, както и носенето на лични предпазни средства. Разбира се, голямо значение има разнообразното хранене, пълноценният сън и движението, макар и в тези условия. С други думи това е начин да бъде поддържано доброто здраве и така ще бъде подпомогната имунната система на всеки организъм.
Важно е да се има впредвид принципа: нищо прекалено. Търсенето на максимална, сто процентова защита е цел, която е непостижима. Фиксирането в нея може да даде като резултат единствено повишаване на тревожността и страха.
Морето от информация, в което се намираме, запълва неразбирането на ситуацията, липсата на опит и представа за това, през което преминаваме, както и къде ще се озовем след като отмине. Не трябва да се забравя, че има голямо значение източникът на информация. Съзнанието, което е „жадно“ за допълнителни новини, би могло да стане безкритично и да приеме за достоверно нещо, което е подвеждащо и манипулативно като съдържание. Важно е да сме информирани, но постоянното търсене на нова информация или експертно мнение е в състояние да задържа мислите ни единствено върху заплахата и всичко свързано с нея. От това, за което мислим, се определят и нашите чувства, както и поведението ни. Ако има нещо наистина важно като нова информация, то тя неминуемо ще достигне до всеки от нас. А като най-доверен и достоверен източник би могъл да се приема личният лекар.
В ситуацията, в която се намираме сякаш почти всичко, с което сме се занимавали преди, се намира на пауза, на изчакване. Ето защо в този момент е ценно да поставим на фокус цялостното състояние на организма на всеки човек, да се замислим за здравето глобално. Да преоценим и да променим ритъм, режим, навици, избори, които са правени до днес, за да направим телата си по-силни, жизнени и устойчиви и то не само през периода на коронавирус заплахата, но изобщо.
Успокояването на мисълта
е много важно в тази ситуация. Нашият мозък има за цел да ни предпази, да ни защити. Тогава, когато сме подложени на застрашаващи външни въздействия, той неминуемо започва да мисли за възможностите, както да се предпазим, така и да понесем загуби. Страхът е емоция, която предопределя да правим негативни прогнози. Ето защо успокояването на мисълта и пренасочването на фокуса ни към „тук и сега“, а не в бъдещето, ще бъде подпомагащо нашата ефективност и възможности за справяне.
В момент на изолация в рамките на дома човек остава в продължителна и голяма близост със своите близки – родители, деца, брат, сестра, съпруг, съпруга. И ако до сега отиването на работа, срещата с приятели, заниманията със спорт и развлечения са давали възможност да се избягват трудни теми или решения, проблемни взаимоотношения, обиди и претенции, то в сегашната ситуация всичко излиза на повърхността и налага преодоляването му всеки по свой начин. Да бъде видян и приет същинският човек до нас, този, който е той в действителност с неговата уникална индивидуалност, а не нашата представа за него, проекциите, които можем да правим върху него.
Освен взаимоотношенията със значимите други в момент на изолация биха могли да намерят разрешение вътреличностни конфликти, които до голяма степен предопределят това, каква е представата на човек за самия себе си, за неговите индивидуални възможности и перспективи, очаквания и желания. Да се постигне по този начин едно допълнително самопознание и себеразвитие. Това би могло да бъде време да получим знания в дадена област, да се обогатим културно, да повишим нивото си на владеене на език, т.е. да вложим време в дълго отлагани инициативи, които ще ни надградят и усъвършенстват.
Иска ми се да видим настоящия момент и като
възможност да се свържем с другите по един по-различен начин
Хората неусетно понесоха една качествена промяна по отношение на близостта помежду им. Сега в ситуация, в която е недопустима физическата близост, на преден план излиза емоционалната, мисловната и духовната такава. Това би дало възможност да се отключи уникалният потенциал на взаимопомощта. Можем да гледаме на ситуацията, в която се намираме, като на екзистенциален тест за цялото човечество, който ни кара да направим равносметка и анализ на ценности и приоритети, както и опит за
преоткриване на всичко, което носи смисъл в живота
В ситуация на тотална неизвестност е много важна грижата един за друг. Когато човек успее да види конкретните действия на други хора и институции, полагащи грижи за него, се формира представата, че не е сам, не е изоставен. Силното чувство за общност намалява усещането за самота както на възрастните, така и на децата. В училище те имат възможност да получат принадлежност, подхранвана чрез връзката между учителите и учениците, както и между самите ученици. Сега, когато децата също са в безпрецедентни условия да учат виртуално и да са изолирани от своите съученици, е много важно учителите да изградят у децата това усещане за общност чрез иновативни идеи, които да станат част от учебния процес.
При криза изчезва онова, което е вече нежизнеспособно, това, което вече не се развива и не работи, не е ефективно. Всеки човек преминава през лични кризи. Взаимоотношенията между хората преминават през своеобразни кризи, има и глобални, икономически, политически кризи. Тези кризи са циклични и са част от естественото развитие на човек, семейство и общество. Реално много хора са тревожни и от последиците, най-вече икономически, до които ще доведе пандемията, в която се намираме. Днешният ден се характеризира с неопределеност и нестабилност, застрашеност и уязвимост. Това е състояние, което сме преживявали всички по времето на своето детство. За него е характерно отсъствието на контрол над ситуацията, защото тогава всичко зависи от авторитета. Има хора, за които авторитетът е непризнаван и те биха могли да търсят упование в отрицанието, хаотичното търсене и опит за постигане на контрол чрез абсурдното закупуване например на тоалетна хартия или презапасяване с дезинфектанти и защитни маски. Различните хора се справят със своите емоции по различен начин.
За да бъде преодоляна кризата е необходимо да се обърнем към своите вътрешни опори, резерви, възможности. Можем да потърсим и външни източници на стабилност и сигурност – близките и важните хора, които се ползват с доверие, и по този начин да получим усещането, че сме преминали през това изпитание заедно и сплотени.
Това е период на пренареждане, след който светът никога няма да бъде съвсем същият, защото ние няма да сме същите. Ще сме натрупали уникален опит, от който ще сме станали по-знаещи, по-справящи се и по заедно.
