• Вие сте поет, писател, преводач – кое занимание Ви храни?

– Най-вече преводите, подпомогнати от Китай.

• От хилядите (?) все още живи езици, защо избрахте тъкмо китайския и защо точно старокитайски, а не съвременния китайски език?

– Когато става дума за писмена култура, записаното слово е живо доколкото има читатели. Старокитайският е част и от съвременната китайска култура и литература. Той е бил официален писмен език на китайската държава до началото на ХХ век, освен това значението му в китайската история е толкова огромно, че можем да го сравним с латинския и старогръцкия за европейската култура. Аз превеждам и от съвременен китайски език, но най-великите класически книги на Китай са все още непреведени на български език и тази огромна празнина трябва постепенно да се запълни.

• Колко диалекта има в говора на днешните китайци? Шоп и родопчанин не винаги могат да се разберат, а китайците от толкова диалекти разбират ли се или търсят преводачи?

– Много. Съществуват два типа вътреезикови различия: взаимно неразбираеми регионалекти, например путунхуа, у, юй, сян, хакка, южни мин, северни мин; взаимно разбираеми диалекти, например пекински и нанкински (вътре в путунхуа), шанхайски и суджоуски (в регионалектите у), кантонски и тайшански (в юй) и т. н. На огромната територия на днешен Китай от древността до днес са съществували множество племена и народи, държавици и държави и езиковата ситуация днес е свързана главно с исторически фактори, каквито в нашата история не се намират. С напредъка на средствата за масово осведомяване и общуване, с все по-безжалостната глобализация, диалектите си отиват с предишните поколения и езиковото разнообразие постепенно изчезва. Китайците се разбират чрез писмеността, която е еднаква за всички регионалекти и диалекти.

• Преводачеството какво е – наука, изкуство, занаят? Не е ли обречено да стане излишно с напредъка на компютърните програми?

– В областта, в която аз превеждам – преди всичко това е духовен труд. Привидно възможната му замяна от компютърни програми говори за тежката бездуховност, в която човешкото племе е изпаднало. Езикът има измерения – между словото и духа, в онази terra incognita, където езиковедите се опитват да проникнат от столетия – до които машините никога няма да имат достъп. Идеята за смешение между човек и робот, която небезизвестни лица с огромни финанси се опитват да лансират, е обречена на крах. Повтарям, заблуждението произлиза от изгубеното разбиране за духовната природа на словото и човешкия ум. Но, по ирония на съдбата, от предоверяване на машините, човешкият ум навярно би изпаднал в такава немощ, че „преводът на машините“ да бъде удовлетворителен за извънредно снижените му критерии за качествена словесност. Аз съм крайно отрицателно настроен към употребата на машините като заместители на човешкия ум главно защото това – вече все по-очевидно – води до глобално затъпяване. Вижте какво са създали писателите класици от 19 век! Дори речниковият им запас рядко днес някой обладава, а за богатството от духовно проникновение, изящество и красота на стила какво да говорим?

• Говори се, че бъдещият флаг на нашата планета има жълт цвят, да го вярваме ли?

– Всички опити на човек да дефинира бъдещето са хвърляне на зарове, не бих се опитвал да предскажа това. Вярно е, че в момента най-бързо изчезва бялата раса. През последните години промените са колкото драстични, толкова и тревожни. Най-тревожни за мен са опитите да се нахлупи върху човечеството обща идеология за развитие, която съдържа елементи на утопия и се налага като най-правилна. Вече бяхме там, едвам оцеляхме, стига толкова „светло бъдеще“! Аз съм човек на миналото; още в 20 век ми беше неуютно, главно поради гигантоманските му проекти, които сега вече избиват още по-далеч от здравомислието. Гордостта винаги е водела до жестоки падения и страшни последици.

• Кое човешко поколение е по-заинтересовано да учи китайски – и писмено, и говоримо, това, което се ражда днес или…?

– Когато се говори за „заинтересованост“, упражнява се влияние. Езиците са една от нагледно най-естествените форми на влияние и „владеене отвътре“ на маси от население. Мечтата на древния Вавилон или на „Единия пръстен, да владее над всички“ днес се прокарва на много нива. За мен е по-ценно хората, които и да са те, където и да са те, да изучават най-вече родните си езици, да постоянствуват в тях, да ги ценят, изучават историята и корените им, да ги пазят и предават на децата си. Останалото е надграждане. Когато едно поколение се нахвърли „заинтересовано“ върху чужд език, който и да е той, а загърби собствения си, след него ще настъпят необратими промени. И ще има неописуемо трагични загуби. Вавилонската мечта е евтина като сапунка, пленява необразованите умове. Човек може да притежава IQ 180, а да пропусне духовни истини, очевидни за един обикновен овчар от 4-ти век! Само няколко поколения преди нас хората са имали вкоренено съзнание за това колко важна е историчността, крепката връзка с родния език и история. Върху солидното познание на родния език човек може да натрупа много повече знания и от чужди езици. Ценността са знанията, а не самите езици.

• За колко време може да се усвои китайски и в двете му форми – писмено и говоримо?

– Зависи какво влагате в думата „усвоявам“. За „битови нужди“ според мен две години са достатъчни. За овладяване на езика – цял живот е недостатъчен, отчасти поради начина на живот на съвременния човек. Словесните занимания изискват усамотение, вглъбение, размисъл, изследване, раздяла с много дреболии, които изпълват живота на съвременния човек. Но това се отнася и за всички научни занимания – те трябва да погълнат човека всецяло, за да се стигне навътре. Като цяло, епохата не насърчава развитието на такива личности; живеем в подновено средновековие, но с опасно развити технологии.

• Не е ли в интерес на Китай да се откаже от йероглифите и да пише на латиница или пък на…кирилица, които се овладяват  многократно по-бързо?

– Напротив, Китай би трябвало да си възвърне неопростените, истинските йероглифи, където смисловите, историческите, символните, логическите пластове са много по-явни и запоминаеми, нежели у днешните. Ако човек подхожда към едно толкова добре развито книжовно наследие опростителски, той не го заслужава. Освен това, азбучна писменост би внесла хаос в книжовния език – вземете думата yi/и, написана фонетично, представлява повече от сто различни йероглифа, всеки от който има разклонение в значенията: как ще разберем кое от тези примерно 150 значения носи това и? Ами едносричния старокитайски език? Една такава реформа би погубила цялата китайска писмена съкровищница от хилядолетия. Ако днешният човек не престане да опростителствува и да смалява всичко до все по-неграмотните си наследници, дори технологията не ще спаси човечеството от заблудите, присъщи на безкнижието.

Само преди 20 години никой не би твърдял, че земята е плоска. Сега нерядко чета из фейсбук съвсем сериозни „опровержения“ на „конспирацията сферична планета“, представяте ли си? Кое, ако не „технологии“+„облекчения“ води до такива умствени постижения? В заключение, с учителя Т. Теодосиев твърдя, че бъдещето е на образованите – хората, готови на много труд! Мързеливите могат да си разменят аудиосигнали и емотикони, стига да не посягат върху книжовното ни наследие!

• Какво представлява съвременен Китай - хибрид от комунизъм и капитализъм или…?

– Както споменах преди малко, аз съм човек от друга епоха. Дори не си задавам този въпрос – да се дефинират неща според предварително скалъпени теории е типично за европейското мислене. В Китай от векове калъпите не побират реалността.

•  Китай пуска в действие по една ТЕЦ на въглища всяка седмица… Няма ли опасност за глобалната екология? Нискокачествените китайски промишлени стоки ще успеят ли да завладеят световния пазар? Вярно ли е, че китайците имат 12-13 степени на качество (Обикновено са само 3)? Наистина ли в България пристигат само стоки с най-ниската степен на качество?

– Тук също не мога да кажа нищо: по отношение на екологията съм убеден, че опитите на човек да се меси на Природата (вместо да оправи себе си) носят зло – рано или късно. Заложеното в основите на консуматорската икономика разхищение вече е превърнато в начин на мислене. Главната опасност е именно начинът на мислене на съвременния консуматор. Начинът да се преборят „екологическите проблеми“ е да се възпитават скромни, въздържани хора, които умеят да ценят даровете на природата и предишните поколения. Но това ще „нанесе удар“ по огромен дял в „икономиката“, подхранващ и хранещ се от човешките пороци. Затова и в съвременното образование е изчезнала „концепцията“ за умерения, скромния, добронравния човек. Порочният човек е много по-доходен. Каква „екология“ би могла да преодолее този гризач, чието съзнание е крайно враждебно срещу всичко, което би се опитало да ограничи ей-тонинко егоизма и неумереността му?

По отношение на качеството – всичко, което досега съм си купил вътре в Китай, е било качествено, от десет години досега нито веднъж не съм връщал стока. Допускам, че хора с недобра съвест купуват стоки от неквалифицирани производители на много ниски цени и така „злепоставят“ цялото китайско производство. Нискокачествени китайски стоки? Ами в моя опит не съм имал такива, не мога да кажа. Да обяснят този феномен ловките вносители, аз не мога!

• Вашите три деца на каква възраст са? И кой език владеят по-добре – майчиният или бащиният?

– На осем и половина, пет и половина, една и половина години. Може би поради това, че работя вкъщи и всичко, с което се занимавам, а и тях занимавам, са книги, българският им език е удивително добър за възрастта им. Китайски разбират, но по-рядко употребяват. Никога не ограничавам знанията пред тях, всичко, което искат да знаят, казвам им го, все едно говоря със зрели хора. Четем по десетки страници на ден, книги с богат речник – думите развиват ума, способностите да се разсъждава. Ако бих имал време, бих отделил същото внимание и на китайския. Заетостта ми пречи, но четенето за нас е и „всяко междучасие“ – дори на трапезата често им чета, искам словото да носи умовете им, да ги възпитава, възвисява. Освен това четем и слушаме английски и руски. Доста разбират и от тези езици. Не се тревожа за това кой език е по-напред – българският е толкова сложен в сравнение с другите езици, че ще развие филологическите им способности достатъчно, за да се справят с всеки друг език.

• Чии йероглифи са по-древни – китайските, египетските или тракийските?

– Шумеро-акадийските клинописи са на повече от 5000 години (3300 г. пр. Хр.), следвани от египетските (ок. 3000 г. пр. Хр.); китайските датират ок. 1200 г. пр. Хр. (дзя гу уън, или надписите върху гадателни кости и коруби). За тракийски йероглифи в научната литература, която ползвам, не съм чел.

 Интервюто взе
Атанас ЦОНКОВ