За да се намали разпространението на коронавируса, експерти предлагат временен отказ от използването на контактни лещи и замяната им с очила. Работата е там, че носенето на очила може да помогне за предотвратяване на опасното докосване до лицето, убедени са специалистите от Американската академия по офталмология.
Хората с контактни лещи не само докосват своите очи, за да поставят и свалят лещите два или повече пъти дневно, те също така пипат очите и лицето много повече, отколкото хората, които не носят лещи, както посочил доктор Томас Щайнман.
„Вие докосвате своето око, а след това докосвате друга част на вашето тяло. Вие търкате окото, после си изтривате лицето, дори може да мушнете пръста си в устата. Някои хора не са особено хигиенични”, обяснил Щайнман.
Очилата могат също да осигурят малко по-добра защита от всякакви частици на вируса, носещи се из въздуха, макар че е по-вероятно, че вие ще се заразите през устата и носа, отколкото през очите.
„Може ли в крайна сметка да се разболеете от COVID-19 от вирус, проникнал през очите? Теоретично е възможно, но ние нямаме доказателства”, добавил той.
По-вероятно е, че този нов коронавирус може да предизвика конюнктивит, много заразно заболяване.
Конюнктивитът представлява възпаление на тънкия прозрачен слой на тъканта, наречена конюнктива, която покрива бялата част на окото и вътрешната част на клепача.
Симптомите на конюнктивит включват сълзене, сърбеж или парене, замъглено зрение, червен или „розов” цвят на склерата, гной, слуз и жълти изтечения, които могат да образуват корички на миглите.
Данни от Китай и целия свят показват, че от 1 до 3% от хората с COVID-19 имали също конюнктивит. Това е свързано с факта, че коронавирусът може да се разпространява при докосване на слъзната течност на заразен човек или от обекти, докосвани от този човек.
По-ранно изследване на американските офталмолози не открило никакви доказателства, че хората с COVID-19 биха могли да предават вируса чрез своите сълзи, но те нямали конюнктивит.
Въпреки това, авторите на изследването говорят предпазливо за „нисък риск” от заразяване чрез сълзите, а не за пълно негово отсъствие.
Работата е там, че нито един от пациентите, участващи в изследването, не страдал от конюнктивит. Въпреки това, медиците смятат, че този симптом се развива, но само при една малка част от хората с коронавирус.
За провеждане на изследването Иван Сеа и неговите колеги от Националната университетска болница в Сингапур събрали проби от сълзи от 17 пациенти с COVID-19 от момента, когато им се проявили симптоми, до момента, когато оздравели след около 20 дни. В продължение на двуседмичното протичане на болестта в техните сълзи не бил установен вирус.
Доктор Сеа събрал също проби от задната част на носа и гърлото през същия период. Докато сълзите били чисти от коронавируса, носът и гърлото били пълни със SARS-CoV-2.
Независимо от тези резултати, специалистите посочили, че за хората е важно да знаят, че защитата на очите, а така също на ръцете и устата, може да забави разпространението на респираторните вируси. Когато болният кашля или разговаря, вирусни частици могат да попаднат от него върху лицето на друг човек. Най-вероятно, вие ще вдишате тези капки през устата или носа, но те могат също да попаднат вътре в организма през очите.
Заразяване е възможно, когато човек докосва някаква повърхност, на която има вирус – например масата или дръжката на вратата – и след това докосне очите.
Валентин СТОЙЧЕВ
